Определение № 4633 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4633 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501915 по описа за 2026 година ГПК. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 от Образувано по частна жалба с вх. № 51827/29.06.2026 г. на Еднолично адвокатско дружество Е. И. – процесуален представител на ищцата Д. Ф. Д., с местоизвършване на дейността: гр. Пловдив против постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение №7802/05.06.2026 г. по гр. д. № 9581/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 31543/21.04.2025 г., подадена жалбоподателя, за изменение на Решение № 1309/03.04.2026 г., постановено по горецитираното дело на ВРС, в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като определеният размер на адвокатското възнаграждение е с 90% по-нисък от критериите, заложени в чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, изменена след Решение на СЕС по дело C-438/22. В частната жалба се излагат подробни доводи, че макар Наредбата вече да не определя задължителни минимални прагове, тя служи като основен ориентир за съда, съгласно актуалната практика на ВКС, а определянето на прекомерно нисък размер нарушава принципите за разумност и пропорционалност, заложени в правото на ЕС (Директива 2004/48 и дело C-57/15). Настоява, че първоинстанционният съд не е взел предвид цената на иска, фактическата и правната сложност на делото, както и извършения от адвоката труд, включващ административно-технически разходи. Сочи, че при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, върху дължимата сума задължително следва да се присъди ДДС, съгласно трайната практика на ВКС. С оглед изложените съображения, отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК, респективно определяне на адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска и критериите на Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за 1 възнагражденията за адвокатска работа и присъждане на дължимия ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , е депозиран отговор с вх. № 65081/14.08.2026 г. от насрещна страна „Стик – Кредит“ АД, чрез адв. Х. М., с който се оспорва изцяло процесната частна жалба, като е отправено искане за оставянето без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното определение. Счита, че претенцията за разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищцата, е следвало да бъде оставена без уважение от съда, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие по делото не е фигурирал конкретен номер на гр. д., във връзка с което е сключен. Настоява, че с измененията в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа след решението на СЕС по дело C438/22, посочените в същата размери нямат задължителен характер за съда, а служат единствено за ориентир, като при определяне възнаграждението на адвоката, следва да бъде отчетен видът на спора, обемът на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че в настоящия случай, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по спорните въпроси по делото съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските клаузи; липсата на доброволно уреждане на спора с ответното дружество.

Варненският окръжен съд, след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Ф. Д. срещу „Стик – Кредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. С постановеното по делото Решение № 1309/03.04.2026 г., предявеният иск е уважен и е осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 286,83 евро като платена без основание по нищожен договор за потребителски кредит № ******* г. В тежест на ответника са възложени и разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на 76,69 евро в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И. (процесуален представител на ищцата).

Частната жалбаа е допустима за разглеждане и по същество основателна.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на пълномощника на ищцата, първоинстанционният съд не е съобразил в пълнота фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените от адвоката процесуални действия. Настоящата инстанция съобразява, че предметът на делото не е с фактическа и правна сложност, не са изготвяни експертизи, събирани гласни доказателства, делото е решено в едно съдебно заседание без участието на представители на страните. Извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия се изразяват в подаването на искова молба, кратки по съдържание уточнителна молба и писмено становище по хода на делото, без 2 явяване в съдебно заседание. Наред с това, по въпроса, обуславящ основателността на разгледания иск е налице многобройна и последователна съдебна практика. При все това, определеният размер от ВРС не държи сметка за осъществения квалифициран труд от адвоката и обезсмисля полагането му.

Затова, настоящата инстанция като съобразява критериите по §1, ал.2 от ДР, вр. чл. 2, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. и държи сметка за обема на адвокатската защита приема, че адекватен размер на адвокатското възнаграждение е този по чл. 9 от Наредба 1/2004 г. на ВАК, вр. чл.7, ал.2 т.1 от същия акт или 153.39 евро.

Върху тази сума, следва да се начисли и ДДС, доколкото от данните по делото се установява че Еднолично адвокатско дружество Е. И. е регистрирано по ЗДДС, поради което приложение следва да намери нормата на на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа или общо дължимият се определя на 184.07 евро с ДДС.

Липсата на посочване на номера на делото в договора за правна защита не поставя под съмнение съществуването на договорните отношения между страните ищец и ЕАдвД Е. И., доколкото представеното пред ВРС пълномощно удостоверява представителната власт. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв., независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение на ВРС, следва да се отмени, като се допусне изменение на решението в частта за разноските и адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на Еднолично адвокатско дружество Е. И., бъде увеличено до сумата от 184.07 евро, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7802/05.06.2026 г. по гр. д. № 9581/2025 г. по описа на ВРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1309/03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9581/2025 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА на разноските, като ОСЪЖДА „Стик - кредит“ АД, ЕИК 202557159, гр. Шумен, да заплати в полза на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, представлявано от адв. Е. Г. И., ДОПЪЛНИТЕЛНО сумата от 107.38 (сто и седем и 0.38) евро с ДДС, на основание чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4