Решение № 3228 от 07.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 694/2022
- Вид
- Решение № 3228
- Подписан
- 07.10.2022
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 10а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3228 гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330100694 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. Т. бл. № ***, вх. **, ет. **, ап. **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. бил сключен договор за потребителски кредит с В. Г. Ц.. По силата на сключения договор на ответника била отпусната сумата от 1900 лв., която била преведена по посочена от В. Ц. банкова сметка на ***** г. Длъжника получил одобрение да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани при ОУ, които били предадени на ответника.
С оглед изложеното общото задължение на ответника по договора и Пакета от допълнителни услуги било както следва: общо задължение по договора – 4544,27 лв.; общ размер на месечна вноска по договора – 189,34 лв. и дата на погасяване 15-ден от месеца.
Твърди се, че на ******* г. длъжникът подал заявление за промяна на погасителния плат към ДПК №*********, като пожелал да бъде намален размера на три дължими вноски.
Във връзка с промяна на размера на вноски № 2,3,4 бил подписан Анекс №********г. към ДПК №*********, с който страните се договорили размерът на вноските да бъде намален на 56,34 лв. На ****** г. бил сключен Анекс № *** към договора за кредит, с който страните се договорили размерът на вноски № 5,6 да бъде намален на 126.34лв.
Твърди се че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК длъжника В. Ц. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, като същото е предварително определено в погасителния план. Като страните са се споразумели по ДПК договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на 1 заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Твърди се, че към датата на предсрочната изискуемост на неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 704.54 лева за периода от 15.05.2020 г. – 03.06.2021 г.
Твърди се, че закупуването на услугите Фаст и Флекси към ДПК № ******** са изцяло по желание на длъжника, като според ищеца – длъжникът се е съгласил с определеното между страните възнаграждение за предоставяне на услугите „Фаст“ да е в размер на 57 лв. и „Флекси“ в размер на 1187 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само четири пълни и една частична погасителна вноска, като съгласно приетите от страните ОУ към договора за потребителски кредит, ищецът на *******г. е обявил ДПК №********* за предсрочно изискуем.
Сочи се, че на В. Г. Ц. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна „Профи Кредит България“ с което са направили опит той да бъде уведомен, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Към настоящият момент размерът на погасеното от В. Г. Ц. задължение по ДПК №******* е в общ размер на 490.73 лв. Като длъжникът с плащането си е погасил част по задължението си по договора с размер 366.14 лева, а сумата от 104.59 е отишла за погасяване на лихвите за забавата по кредита. Като сума от 20 лева е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране посочена в общите условия в ДПК № *******.
След като били отразени направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит е в общ размер на сумата от 4466,14 лв., от които: 1785,73 лв. – главница; 514,26 лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст; 1085,12 лв. - възнаграждение за закупена услуга Флекси; 207,48 - лихва за забава; 166,01 лв. - законна лихва, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит ДПК № *********.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл.
410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ******* г. по описа на ПдРС, след което длъжника е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, като на дружеството били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си получено от заявителя на 20.12.2021г, като съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта , с която се претендират договорно възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и „Флекси“.
В изпълнение указанията на заповедния съд ищецът сезирал настоящия съдебен състав с иска за установяване дължимостта на сумата 1785,73 лв. – главница; 704.54 лв. договорно възнаграждение за периода от 15.05.2020 г. – 03.06.2021 г.; 207.48 лв. - лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. – 03.06.2021 г.; 166.01 лв. - законна лихва за периода от 03.06.2021 г. – 27.10.2021 г., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ********, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли да се постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № ****** В. Ц. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 517,26 лв., както и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1085,12 лева.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявените установителни и осъдителен иск.
Ответника счита, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
2
Ответника признава, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, като също така твърди че е изплатил значителна сума от дължимата по договора.
Твърдят че не е спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че не са верни твърденията на ищеца в исковата молба и няма приложени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост по исковата молба.
Сочи се, че уреждащи възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ в размер на 570лв., както и услуга „Флекси“ в размер на 1178 лева са неравноправни.
Счита, че клаузите регламентиращи ГЛП и ГПР са нищожни, поради накърняване на добрите нрави.
Твърди се че договорът е недействителен поради неспазването на чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай шрифтът в Анекс ** и Анекс ** към ДПК № ***** е по-малък от 12.
Моли да се прогласи недействителността на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира сторените разноски.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Профи кредит България” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
От приложеното ч.гр.дпо описа на ПдРС се установява, че „Профи кредит България” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 28.10.2021 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По основателността на исковете:
Доказа се, че на *****г. между „Профи кредит България“ ЕООД и ответник а бил сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 24 месеца. По делото се установи, че дружеството превело по банкова сметка на ответника 1900,00 лв., както и че не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че В. Г. Ц. не изпълнил задължението си да върне заетата сума.
Съобразно предвиденото в общите условия на заемодателя, същият упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тази предсрочна изискуемост, обаче, не е съобщена на ответника преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В тази насока, съдът намира становището на ищцовата страна, че приетото в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК е неотносимо за договорите за кредит, сключени от небанкови институции, за неоснователно. Предсрочната изискуемост представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което трябва да достигне до насрещната страна. Съдът, вземайки предвид всички обстоятелства, настъпили в хода на производството, констатира, че към приложенията на исковата молба се съдържа писмо, с което ищецът обявява 3 предсрочната изискуемост.
За настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че договореният между страните финансов ресурс в размер от 1900 лв. е изцяло усвоен от длъжника. В тази връзка, това е обстоятелство, което не се подлага на съмнение и от страните по делото. Предвид това, то спорът се концетира върху върпоса, касаещ наличието на валидно основание, обосноваващо осъществяването на престативните действия.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на споразумението, налага разбирането, че без договора за кредит, същото е на практика безпредметно. В тази връзка, то не се касае за две правоотношения, а за единно такова- по предоставяне на договорен между страните паричен ресурс и произтичащите от това права и задължения за страните. Предвид това, за преценка валидността на процесния договор за кредит, то следва да се обсъдят съвместно клаузите на договора и споразумението към него.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита ( арг. чл. 23 ЗПК).
Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателства се изяснява, че потребителят е положил подпис в частта от договора, именувана „Декларации”, както и че е получил копие от приложимите към договора общи условия. За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че б. „Д” от документа „Декларации” , съдържа в себе клауза, съобразно която и при непредаване на екземпляр от договора за кредит, общите условия към него и погасителния план, длъжникът дължи изпълнение на задълженията си по договора. Цитираният текст е в явно противоречие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ЗПК и в случай, че договорът, общите условия или погасителния план не са предадени на потребителя, то това води до извод за цялостна недействителност на договора.
Разпечатката съдържа 46 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21f494c0-00aa-4704-b8ff-3d267934de93