Определение № 1876 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501318 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 101361/08.11.2023г. от Л. Р. Д., ЕГН – **********, против Разпореждане № 24950/04.10.2023г. по гр.д. № 18237/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX гр.с., с което е върната подадената от него въззивна жалба с вх. № 38251/25.04.2023 г. в частта , с която е обжалвано Решение № 1084/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 18237/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с., в частта му, с която съдът е постановил отхвърляне на иска с правно основание чл. 422, ал. 1във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 430, ал. 1 от ТЗ за разликата над уважения размер от 4 264, 05 лв. до пълния му предявен размер от 5 017, 69 лв., както и искът по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 430, ал. 2 от ТЗ за разликата над 200, 81 лв. до пълния му предявен размер от 500, 50 лв. и за периода от 09.09.2012 г. до 08.01.2013 г., както и искът по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД за сумата от 96, 55 лв. – наказателна лихва за периода от 09.09.2012 г. до 20.11.2013 г.

Моли обжалваното незаконосъобразно. разпореждане да бъде отменено като

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., установи, че с Определение № 1624/03.07.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 1775/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, X гр.с., е констатирано, че с Решение № 1

1084/13.03.2023г. са уважени частично предявеният от „Юробанк България“ АД против Л. Р. Д. искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, до размера от 4 264,05 лв. за главницата и до размера от 200,81 лв. за възнаградителната лихва, дължими по договор за потребителски кредит, а в останалата част за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер на исковете, а именно до 5 017,69 лв. за главницата и до 500,50 лв. за възнаградителната лихва, както и за сумата от 96,55 лв. – наказателна лихва, исковете са отхвърлени.

Констатирано е също, че с въззивната жалба жалбоподателят Д. обжалва решението изцяло. В последваща молба, с която отстранява нередовности по жалбата, жалбоподателят е посочил, че обжалва решението включително и в отхвърлителната част, като де позовава на наличие на правен интерес, но такъв не е обосновал.

Предвид на това, Окръжен съд - Пловдив, X гр.с., е мотивирал, че делото следва да се върне на администриращия Районен съд за преценка налице ли е правен интерес от обжалване на решението в частта, с която частично са отхвърлени предявените против жалбоподателя искове, с оглед преценка на допустимостта на въззивната жалба в тази част и предприемане на действия по връщането . Посочено е също, че след приключване на процедурата по администриране на въззивната жалба, делото подлежи на изпращане повторно на ОС – Пловдив за разглеждане на въззивната жалба в допустимата част.

Районният съд, съответно с Разпореждания от 26.04.2023 г. и от 12.07.2023 г. е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя да обоснове правен интерес от депозиране на въззивна жалба против Решение № 1084/13.03.2023г. в отхвърлителната му част.

С Молба от 03.10.2023 г. ответникът Л. Р. Д. посочва, че имал правен интерес от обжалване на решението в цялост, доколкото не бил съгласен с мотивите и затова счита, че последното е недопустимо в частта, с която предявените искове се отхвърлят.

С оглед на това поредно уточнение, Районният съд е постановил, че в случая въззивната жалба следва да бъде върната в частта , с която решението се обжалва в отхвърлителната му част, доколкото с Молбата от 03.10.2023 г. жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на 2 въззивната жалба.

Районният съд е пояснил, че е обвързан от задължителните указания на въззивната инстанция, дадени с Определение № 1624/03.07.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 1775/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С частната жалба с вх.№ 101361/08.11.2023г. Л. Д. поддържа, че констатацията на Районния съд не отговаря на истината. В молбата си изрично бил посочил, че оспорва решението изцяло. Считал за недопустимо частично отхвърляне на иска, тъй като предмет на делото е наличие на претенция по заповедта за незабавно изпълнение, а не просто облигационна претенция на банката.

Влизането в сила на решението в отхвърлителната част, откривало възможността да му се противопоставят т.нар. решителни мотиви за постановяване на решението в тази му част, които ги оспорвал. Районният съд въобще не бил обсъдил доводите му, изложени в Молбата от 03.10.2023 г.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба против Разпореждане № 24950/04.10.2023г. е неоснователна.

Жалбоподателят е насочил подадената от него въззивна жалба с вх. № 38251/25.04.2023 г. против Решение № 1084/13.03.2023 г. и в частта му, която е постановена изцяло в него полза. Ето защо, същият няма изразен правен интерес, тъй като исковете на ищеца „Юробанк България“ АД срещу него ответника са били отхвърлени. Диспозитивът на решението формира сила на пресъдено нещо. Съдът не е длъжен да обсъжда всички доводи на страните, а само тези, които прецени за допустими, относими и съществени към предмета на спора, въведените твърдения и възражения по делото.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 24950/04.10.2023г. по гр.д. № 18237/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX гр.с., с което е върната подадената от Л. Р. Д., ЕГН –**********, въззивна жалба с вх. № 38251/25.04.2023 г. в частта , с която е обжалвано Решение № 1084/13.03.2023 г., постановено по 3 гр.д. № 18237/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с., в частта му, с която съдът е постановил отхвърляне на иска с правно основание чл.

422, ал. 1във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.

1 от ТЗ за разликата над уважения размер от 4 264, 05 лв. д о пълния му предявен размер от 5 017, 69 лв., както и искът по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК и чл. 430, ал. 2 от ТЗ за разликата над 200, 81 лв. до пълния му предявен размер от 500, 50 лв. и за периода от 09.09.2012 г. до 08.01.2013 г., както и искът по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД за сумата от 96, 55 лв. – наказателна лихва за периода от 09.09.2012 г. до 20.11.2013 г.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4