Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.08.2022, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
221/2022
Подписан
04.08.2022
В сила
04.08.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137б ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.5 изр. второ · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 32 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е № 175 гр. Сливен, 04.08.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Административен съдия: Детелина

Бозукова при секретаря Радостина

Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 221/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на

К.Т.П. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000338 от 20.05.2022 г., издадена от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.

В жалбата се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. От жалбоподателя се оспорва приетата фактическа обстановка. Твърди, че не е извършил нарушение, поради незнание, тъй като д. било с н. т., не било възможно поставянето му в д. с., но пък било с поставен обезопасителен колан. Моли съда да отмени обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен представител - адв.

П. Т. ***, който поддържа жалбата.

В съдебно заседание административният орган - Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Сливен се явява лично и оспорва жалбата. Заявява, че се е доказало извършването на немаловажно нарушение на ЗДвП, както и незнание на правилата. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед. В писмено становище прави възражение за евентуално претендиран от другата страна адвокатски хонорар.

Административен съд

Сливен, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършване на патрулно – постова дейност по ул. "Поп Харитон" в гр. Ш. посока гр.Т. полицейски служители установили движещо се МПС - Сеат „Толедо“ с рег.№ …………., в който на задната седалка пътувало д. на 1… г. в. без обезопасителна система – д. с..

Спрели МПС за проверка, при която установили самоличността на водача – К.Т.П., както и обстоятелството, че в автомобила няма обезопасителна система за д., но д. е с поставен обезопасителен колан. Срещу П. бил съставен

Акт за установяване на административно нарушение GA № 570757/20.05.2022 г. за това, че на 20.05.2022 г. около 15:20 ч. в гр. Ш., на кръстовището с улица „Поп Харитон“ посока гр.Т. управлява автомобил, собственост на С. С. - Сеат „Толедо“ с рег.№ ……….., като превозва д. на 1… г. в нарушение на изискванията глава втора, раздел XXV, без да използва система за обезопасяване на д.. В акта е отбелязано, че нарушението е допуснато от водача, поради незнание и непознаване на правилата за движение по пътищата, като на водача е представен текста на чл. 137б ал. 1 от ЗДвП на хартиен носител, за да се запознае със съдържанието на текста, но същият заявил, че не м. да ч.. При такива фактически установявания служител при ОД на МВР – Сливен квалифицирал в акта извършеното като административно нарушение по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП.

На 20.05.2022 г. Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000338, с която за нарушение на чл. 137б ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП наложил на К.Т.П. *** принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач" до успешно полагане на проверовъчен изпит. /л.14/

Заповедта била връчена на К.П. на 20.05.2022 г. Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на 27.05.2022 г.

Към доказателствата по делото са приобщени АУАН GA № 570757/20.05.2022 г./л.13/;

Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор ОД МВР – Сливен /л.26/, Справка за нарушител/водач на К.П. /л.28/, СУМПС на К.П., издадено от Р Г./л.29/.

По делото е приобщен

АУАН GA № 537517/10.05.2022г. съставен срещу К.П. /л.32/, НП № 22-0455-000216/30.05.2022 г. издадено от Началник РУ – Т. при ОДМВР – Сливен /л.46/ за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП, извършено от К.П. на 10.05.2022г. , както и разписка от 27.06.2022г. за заплащане на глобата по това НП /л.45/.

По делото по искане на ответния орган са разпитани като свидетели а. Р.Н.Й. – мл. а. в с. „Пътна полиция“, с. по акта И.Н.Н. – Н. С. „Пътна полиция“ и

В.И.В. – п. и..

Свидетелят Й. заявява, че на посочената в акта дата, в процесния автомобил, е установил, че отзад се вози д., което не било в обезопасителна с. или с.; на предоставения на водача за прочит текст на чл. 137б от ЗДвП, същият заявил, че не м. да ч.; д. било на 1.. г., което означавало че независимо от т. му трябва да ползва обезопасителна система.

Свидетелят Н. сочи, че на посочената в акта дата, в процесния автомобил, е установил, че на задната дясна седалка на автомобила се вози д., което не било в обезопасителна с. или с., но било с поставен обезопасителен колан; на предоставения на водача за прочит текст на чл. 137б от ЗДвП, същият заявил, че не м. да ч.; д. било на 1… г. и по преценка на свидетеля т. му позволявало да ползва обезопасителна система. Заявява, че системите за обезопасяване на д. са посочени в ЗДвП и са в зависимост от т. на д., за които са предназначени, като са класифицирани в пет групи.

Свидетелят В. при разпита в с.з. заявява, че на посочената в акта дата, спрял процесния автомобил за проверка и установил, че отзад в средата се вози д., което не било в обезопасително с. и не му бил поставен колан; свидетелят сочи, че не е проверил дали водачът П. м. да ч., но останал с впечатление, че не м..

По делото по искане на оспорващия е разпитана като свидетел С. Х. С., пътувала във въпросния автомобил и присъствала на полицейската проверка, от показанията на която се установява, че е м. на д. Р. П., същото е е.за възрастта си и с н. т.; пътувало е на лявата задна седалка с поставен обезопасителен колан, тъй като не се п. в д. с..

По делото е приобщено удостоверение от 25.05.2022г., издадено ЕТ “Д-р В. Н. – ИППМП“ гр.Ш., съгласно което от извършения профилактичен преглед на Р. К. П. *** е установено, че д. е с н. т. за в. си – р. 1… см и т. …. кг. /л.6/.

Приложен е и акт за раждане на Р. К. П., род. на ***г./л.7/

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със

Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, като в т. 1. 1 от заповедта е посочен началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от материално, териториално и персонално компетентен административен орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите, обективирани в АУАН GA № 570757/20.05.2022 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема процесната заповед за валидна и постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Въпреки че представлява валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният административен акт се преценява от настоящия съдебен състав като постановен в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, при следните съображения:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай жалбоподателя оспорва приетата от органа фактическа обстановка, като излага твърдения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1 б.

"в" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.

В хода на съдебното производство е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. При преценка на писмените и гласни доказателства съдът установява, че същите са противоречиви, поради което не може да се направи категоричен извод за доказаност на нарушението. В случая от събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания, безспорно се установява единствено, че жалбоподателят, при управление на МПС е превозвал пътници, измежду които д. Р. П.. В хода на проведеното съдебно производство се установи по категоричен начин от показанията на свид.

И.Н. и от показанията на свид. С. С., че по време на движението д. е стояло на задната седалка и е било обезопасено с колан за възрастни, макар и не по начина, предвиден в чл.137 б ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съгласно тази норма системите за обезопасяване на д. в зависимост от т. на д., за които са предназначени, се класифицират в пет групи:1. група 0 - за д. с т. под 10 kg;2. група

0+ - за д. с т. под 13 kg;3. група I - за д. с т. между 9 и 18 kg;4. група II - за д. с т. между 15 и

25 kg;5. група III - за д. с т. между 22 и 36 kg. В тази връзка съдът следва да отбележи, че както в оспорената заповед, така и в акт АУАН GA № 570757/20.05.2022 г. не е отразено за д. Р. П. от коя група е и с какво т. е, съответно – коя точка от разпоредбата е нарушена.

Съгласно приобщеното по делото медицинско удостоверение от 25.05.2022г. обаче, издадено от ЕТ “Д-р В. Н.

– ИППМП“ гр.Ш., което съдът кредитира, доколкото истинността му не е оспорена от ответния орган по предвидения процесуален ред, д. Р. К. П. *** год. е с н. т. за в. си - ръст 1… см и т. … кг. Анализът на нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП и доказателствата за т. на д. налагат извод, че в конкретния случай не може да намери приложение изискването за ползване на система за обезопасяване на д., предвидена в нормата на чл.137 б ал.1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение, което е извършено от К.П. поради незнание, в каквато насока са констатациите, обективирани в АУАН GA № 570757/20.05.2022 г.