Решение № 3248 от 28.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3248 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506535 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20031544/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 73938/19 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З. З. К., ЕГН **********, И. Н. И. и В. Н. К. установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 1 740,97 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 19.12.2016 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*********, ап. С с аб.№ ********* ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира сумата в размер на 524,92 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 47988 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 68 състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението в частта, с която са уважени исковите претенции спрямо ответниците З. З. К. и И. Н. И.. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице 2 обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесния обект.

По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства, а именно Нотариален акт № 105, том VI, дело 922/85г. по описа на нотариус А.И., относно правнорелеватния факт, че ответникът В. Н. К. притежава правото на собственост върху процесния обект, т.е. не е налице съсобственост. Следователно въззивниците не са материално легитимирани да отговарят по предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен спрямо като неоснователен.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззиваемата страна. Право на разноски има въззивниците, които са представили доказателства за сторени разноски в 3 размер общо на 650 лева, от които 600 лева за адвокатски хонорар, т.е. по 300 за всеки един от тях, и платена държавна такса в размер на 25 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Ответниците имат право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, т.е. 300 за всеки един от тях. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47988/19 г. по описа на СРС, 68 състав. Ответниците претендират заплащане на сумата от 300 лева, т.е. по 150 лева за всеки от тях, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, като същият следва да бъде намален до сумата от 50 лева общо за двамата ответници, тъй като е подаден бланково възражение, т.е. не е налице особена фактическа или правна сложност.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20031544/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 73938/19 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, в частта с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу З. З. К., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 160,65 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до изплащане на вземането; както и в частта с която е уважен иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 180,35 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 07.08.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 47988 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 68 състав, както и в частта относно присъдените в полза на ищеца съдебни разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК 831609046, срещу З. З. К., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 160,65 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до изплащане на вземането; както и в частта с която е уважен иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 180,35 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 07.08.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 4 от ГПК по по ч.гр.д. № 47988 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 68 състав.

ОТМЕНЯ Решение № 20031544/21.04.2022 г., постановено по гр. д. № 73938/19 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, в частта с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу И. Н. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 290,16 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до изплащане на вземането; както и в частта с която е уважен иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 40,09 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 07.08.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 47988 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 68 състав, както и в частта относно присъдените в полза на ищеца съдебни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: