Решение № 135 от 24.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Смолян, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Ф. И.“ АД, представлявано заедно от С. П. и С. Б. в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк. К. срещу Решение № 211 от 22.12.2025 г. постановено по гр.д. № 465 по описа за 2025г. на PC – Мадан. Жалбоподателят счита, че при постановяване на решението, РС - Мадан неправилно приема, че процесният Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № **********1, сключен на 04.11.2020 г. между Кредитора „О. О. Б.” АД и О. С. не е част от предмета на Договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024 г., с който кредитодателят „О. О. Б.” АД (цедент) прехвърля вземанията си по горепосоченото правоотношение на „Ф. И.“ ЕАД (цесионер). Представени били доказателства, установяващи качеството на дружеството кредитор (цесионер) именно с процесния договор за цесия, от което следва активната му легитимация за предявяване на иск — предпоставка за допустимост на процеса и което му придава качество на кредитор и титуляр на вземането.

Ведно с Договора за цесия, „Ф. И.“ ЕАД е представило Приложение № 1 към Договора за цесия, което представлява списък (портфейл) на прехвърлените вземания. Освен тях са представени — Потвърждение за извършена цесия и пълномощно, с което „Ф. И.“ ЕАД е упълномощено да упражнява правата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а именно правото да уведомява длъжниците за настъпилата цесия.

1

В мотивите на съдебното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции на „Ф. И.“ ЕАД поради причина, че в Приложение към Договор за цесия е посочен друг кредитен случай. Направено е уточнение, че посоченият номер в Приложение № 1, а именно **************** е обозначение на самия Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ************, сключен на 04.11.2020 г., като този номер представлява наименование на договора в системата на Банката — цедент.

След цесията, в системата на „Ф. И.“ ЕАД той фигурира под № АР2030900226. От страна на същото дружество е представено и Уведомление за извършена цесия от 26.08.2025 г., като там е посочен по ясен и недвусмислен начин с пълното си наименование - Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № **********1 от 04.11.2020 г. На следващо място, видно от Приложение № 1 са претендирани цедираните суми, така както са посочени в самото приложение. Налице е идентичност и по отношение на длъжника, ясно са посочени трите му имена и ЕГН, което води до неговата индивидуализация. Като допусната техническа грешка се обяснява разлика в датата посочена в Приложение № 1 - 12.08.2020 г., и датата посочена върху Договора за кредитна карта - 04.11.2020 г. Уточнява се, че разминаването в датите се дължи на грешка при изписването им, но това в никакъв случай не са различни договори /кредитни правоотношения/ и недоказаност на процесния случай. Жалбоподателят определя като процесуално нарушение това, че съдът не е спазил законовото си задължение да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Нарушено било задължение, произтичащо от служебното начало и това за установяване на истината, тъй като съдът след като установил горепосочените разминавания, следвало да укаже на „Ф. И.“ ЕАД да извърши необходимите уточнения, с оглед представените доказателства и дали те са относими към процесния случай. Вследствие на твърдените процесуални нарушения на първоинстанционния съд, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на защитаваната теза.

От настоящата инстанция се търси отмяна на Решение № 211/22.12.2025 г., по гр. д.

№ 465/2025 г., по описа на PC Мадан изцяло, като вместо това бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че О. К. С., ЕГН ********** дължи на „Ф. И.“ АД по силата на договор за цесия от 11.06.2024 г. следните суми:

- 449.09 лева (229.62 евро) - главница, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението;

- 105.02 лева (53.70 евро) - договорна лихва, начислена за периода от 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.;

- 59.25 лева (30.29 евро) - лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.;

- 45.49 лева (23.26 евро) — такси, начислени за периода 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.

Претендират се разноски за настоящото производство, както и съответната част от 2 разноските, сторени в първоинстанционното и заповедното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 евро за въззивното производство.

В Отговора на въззивната жалба, обжалваното решение се определя като правилно и като такова, подлежащо на потвърждаване, а подадената жалба за неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Оплакванията на жалбоподателя касаят извода на решаващия съд, че на база на събраните доказателства не е установено процесният договор за кредитна карта да е предмет на твърдяната цесия, респективно дружеството не е обосновало и доказало материалната си легитимация на кредитор. Този извод се споделя, като правилен. В представеното приложение към договора за прехвърляне на парични вземания е отбелязано, че договорът, който се твърди да е прехвърлен е с номер **************** и е от дата 12.08.2020 г. Фактическите твърдения за констатираните разминавания са несвоевременно наведени, едва с въззивната жалба, далеч след изтичането на преклузията за въвеждане на факти в спора. В тяхна подкрепа липсват каквито и да е било доказателства.

Не било налице и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на принципите на служебно начало и принципа за установяване на истината.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебните си задължения, като е постановил определение, с което е приел доклад по делото. В него е очертана рамката на спора като било надлежно указано на въззивното дружество кои правнорелевантни факти следва да докаже. Излизането извън тези действия от страна на съда би нарушило диспозитивното начало. Всяка страна е длъжна да докаже твърденията, които излага в рамките на съдебния процес. В случая - доказването е следвало да бъде пълно. Тоест, от представените доказателства да се стигнало до несъмнен извод относно прехвърлянето на процесното вземане в полза на въззивното дружество. РС – Мадан правилно бил заключил, че такова доказване не е проведено и не може на базата на събрания доказателствен материал да се приеме, че дружеството е материално легитимирано по отношение на твърдяното вземане.

Да се приеме обратното, би противоречало на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което би било неправилно и недопустимо. Така, подадената въззивната жалба се явява неоснователна, а постановеното решение - правилно.

Обръща се внимание на непредставени в оригинал Договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024 г., ведно с Приложение №1 към него, въпреки наличието на всички процесуални предпоставки за това, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да се вземе предвид при постановяване на решение от настоящата инстанция. Такива аргументи били посочени в т. 3 от Молба с №3745/03.12.2025 г. и представената писмена защита, поради което следва да бъдат изключи тези документи от доказателствения материал. В заключение се моли за потвърждаване на обжалваното решение.

На жалбоподателя е дадена възможност да представи удостоверение относно прехвърляне на вземане по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***********, сключен на 04.11.2020 г. В съдебно заседание страните не се явяват. От процесуалния представител на въззивника е постъпила писмена молба с вх. № 3

1495/23.03.2026 г., с която моли да се даде ход на делото и представя за приемане удостоверение, издадено от „О. О. Б.“ АД относно прехвърляне на вземанията по договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта № ***********, сключен на 04.11.2020 г. С молбата се поддържа въззивната жалба и се излагат съображения по съществото на спора. От процесуалния представител на въззиваемата страна е постъпила молба с вх. № 1490/24.03.2026 г., с която се поддържа отговора на въззивната жалба, възражението срещу приемането на представеното от въззивника удостоверение, като се търси потвърждаване на обжалваното решение.

С определение, обективирано в протокола от с.з., съдът приема и прилага като доказателство по делото Удостоверение издадено от „О. О. Б.“ АД, представено по делото по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК.

След проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид на което спорът следва да бъде разгледан по същество.

По искова молба пред РС – Мадан, от страна на ищеца „Ф. И.“ АД, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да бъде признато за установено, че О. К. С. дължи на „Ф. И.“ АД в качеството му на частен правоприемник на „О. О. Б.” АД по силата на договор за цесия от 11.06.2024 г. следните суми: 449.09 лева главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; 105.02 лева — договорна лихва, начислена за периода от 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.; 59.25 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.; 45.49 лева — такси, начислени за периода 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.

С обжалваното решение, РС – Мадан отхвърлил предявените искове, като осъдил „Ф.

И.“ АД ЕИК: ********* да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСВО К . и Ж., представлявано от адв. П. Ж. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по гр.д. № 465/2025 г. по описа на РС - Мадан и сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по ч.гр.д. № 245/2025 г. по описа на РС - Мадан. За да постанови решението си, съдът приема, че доколкото по делото не се установява съществен елемент от фактическия състав на претенцията, искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. В мотивите си, РС – Мадан посочва, че приетите доказателства не подкрепят изцяло изложените в исковата молба твърдения, съобразно изискванията на чл. 154 ГПК, тъй като от представеното Приложение № 1 – неразделна част към договора за цесия, в което са описани цедираните вземания, сумите към ответника касаят договор с "ОББ" АД от различна от твърдяната и доказана дата – 12.08.2020 г. и с различен номер на договора - № **************** /л. 25 от делото, №1302 от Приложение № 1/. Датата на сключване на договора за кредит е един от съществените елементи на правоотношението– индивидуализиращ белег, част от фактическия състав на претенцията. От представения договор за цесия и Приложение № 1 към него се установява, 4 че в полза на ищеца са прехвърлени вземания по Договор за кредит № **************** от 12.08.2020 г., а не по Договор за кредит от 09.11.2020 г. РС – Мадан констатира разминаване между датата на възникване на договорното правоотношение между "ОББ" АД и ответника О. С. от 09.11.2020 г. /предмет на делото/ и правоотношението между "ОББ" АД и ответникът О. С., което е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 11.06.2024 г.

Тъй като се установява да са прехвърлени вземания по договор от друга дата, първоинстанционният съд не приема, че именно тези по договора от 09.11.2020 г. са валидно придобити от ищеца. Допълнително, открива се и разминаване в номерата на процесния договор за издаване на кредитна карта от 09.11.2020 г. и договора, описан в Приложение № 1 към Договор за цесия от 11.06.2024 г., без ищецът да излага твърдения на какво евентуално се дължи констатираното разминаване. Така, съдът приема, че в случая пълно и главно доказване не е проведено.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21f2474f-a31b-44e2-bf08-24a2464a1cab