Определение № 630 от 21.08.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Тетевен, 21.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100319 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба с вх. № 5026 от 02.07.2025 г. от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищцата в производството М. Г., с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като присъди на адв. М. и сумата от 2200.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК насрещната страна е изразила становище, по повод направеното искане. Прави искане съда да остави без уважение молбата за промяна на претендираните съдебни разноски

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. М. по предявени от М. Х. Г. по два иска – установителен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит и осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума по договор за кредит срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5. Съда е приел, че претенцията за разноски за осъществено процесуално представителство по два иска, в размер на 480 лева с ДДС е законосъобразно и справедливо, изхождайки и от отчетената от съда фактическа и правна сложност на делото.

Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно 1 вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки иск. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

В настоящото производство ищцовата страна е представлявана от адвокат, при условията на подписан договор за правна защита и съдействие, по който договор е посочено „Заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева“ по представен Договор за правна защита и съдействие на л. 54 от делото.

В молбата за измение на решението в частта на разноските, адв. М. се е позовал, че съдът не следва да изменя претендираният размер на разноските, без да и предявено възражение за прекомерност на същите. Съдебният състав при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника е съобразил задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Предвид разпоредбата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, настоящия съдебен състав се е съобразил с цитираното решение на СЕС.

Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.

101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.

№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид конкретната фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, в полза на адв. М. съдебният състав е определил адв. възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС по предявените искове, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено от ответника. В този смисъл са и Определение № 993/27.11.2024 г. по В.Ч.Гр.Дело 2

№ 742/2024 г. ОС; Определение № 460 от 07.05.2025 г. по ч.в.гр.дело № 274/2025 ОС – Ловеч; както и Определение № 993/27.11.2024 г. по В.ч.гр. Дело № 742/2024 г. ОС – Ловеч, постановено по идентичен случай и др.

В мотивите по присъдените разноски, съдебният състав ясно е указал, че присъжда разноски на ищцата за процесуално представителство, осъществено от адвокат, ведно с ДДС. Посочената сума за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева за два предявени иска е с ДДС.

В тази връзка, настоящият съдебен състав, намира за правилен и справедлив определения размер на присъдените съдебни разноски на М. Г. за осъществено от адв. М. процесуално представителство по делото, в размер на 480 лева с ДДС за предявени два иска.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Х. Г., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК, за изменение на Решение № 146 от 04.06.2025 г. по гр. дело 319/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 146 от 04.06.2025 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3