Решение № 59 от 02.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20244100100074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът предявени субективно съединени искове от А. Б. А., ЕГН **********, Д. А. Г. с ЕГН **********, недееспособна – поставена под пълно запрещение, действаща чрез своя настойник А. Б. А. и от Б. А. А. с ЕГН **********, трите от с. Ресен, общ. Велико Търново, чрез адв. В. К. ВТАК срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ гр. София, ЕИК 121265177, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на смърт на близък при ПТП и за обезщетяване на имуществени вреди от същото ПТП върху л.а., пострадал при него с правно основание чл. 432 от КЗ, съединени с искове по чл.86 от ЗЗД. Излагат, че при ПТП, настъпило на 26.05.2023г., около 15:20ч. на път III -504, км 4+300, с. Самоводене – с. Ресен по вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „325И“, с рег. №... – А.Т., пострадал л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ..., собственост и управляван от съпруга/баща на ищците, който в резултат на ПТП починал. Сочи се, че виновният водач се движел с превишена скорост, загубил управление на автомобила и при ляв завой навлязъл в лентата за насрещно движение, последвал удар с движещият се в този момент в правилната лента за движение л.а. „Опел Зафира, управляван от починалия А.А., който нямал възможност да предотврати удара получил съчетана травма и вследствие на обемна кръвозагуба починал в болнично заведение. Твърди се, че по повод процесното ПТП е образувано ДП №557/2023г. по описа на РУ – Велико Търново, приключило с влязло в сила присъда, с която посоченият водач е признат за виновен. Твърдят също, че при ПТП е унищожен напълно автомобила на техния наследодател, който оценяват на 5000 лева. Излагат, че към датата на инцидента е имало валидно 1 сключена застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от виновния водач л.а. при ответното дружество.

Твърдят, че са претърпели и продължават да търпят значителни неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния съпруг/баща, които подборно описват.

Претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 300 000 лв. за съпругата и недееспособната дъщеря на починалия и в размер на 200 000 лв. за пълнолетната му дъщеря, ведно с изчислената лихва за забава върху тези суми за периода от завеждане на претенцията пред застрахователя до предявяване на исковете, както и обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 5000лв.- стойността на унищожения л.а., съобразно наследствените им дялове: 3334лв. за първата ищца и по 833лв. за другите две ищци, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД със седалище гр.София оспорва исковете като неоснователни и недоказани, поради липса на основание за ангажиране на отговорността на ответния застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, доколкото последната е функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата.

Твърди, че водачът на застрахования в ответното дружество автомобил не носи отговорност за процесното ПТП и вредоносните последици от него, а виновно поведение е налице у починалия водач, който се движел с технически неизправно МПС, с несъобразена скорост, не контролирал непрекъснато МПС, бил под влияние на алкохол. Твърди неоснователност на иска и поради липса на вреди за ищците. Алтернативно, при условията на евентуалност релевира възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредата от починалия водач поради извършване на горепосочените нарушение и управление на МПС без обезопасителен колан, с което е допринесъл за вредите по тялото си поне с 80%. Оспорва механизма на ПТП с твърдения, че не е реализирано по описания в ИМ начин, че застрахованият при него водач не е нарушил императивните правила на ЗДвП и ППЗДвП. Оспорва размера на претендираните обезщетения като завишени, тъй като ищците са търпели твърдените от тях вреди, изразяващи се в болки, страдания, безсъние и самота, както и да е налице причинно -следствена връзка между тях и деянието.

Оспорва между наследодателя и ищците да са съществували отношенията, които се твърдят, като изтъква състоянието на недееспособната дъщеря, която счита, че не е претърпяла емоционални вреди, както и обстоятелството, че другата дъщеря има собствено семейство и не е така силно обвързана с бащата. Оспорва акцесорния иск за законна лихва, поради неоснователност на главния иск, и досежно началната дата, от която се претендира лихва за забава, с твърдения, че лихва не се дължи от посочената от ищците дата, тъй като по застрахователната претенция ищците не са оказали съдействие –не са представили изискани документи, ответникът не е изпаднал в забава.

Признава, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно 2 застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. БМВ 320и с рег. № ....

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото констативен протокол за ПТП № 208/26.05.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата със скица и албум по ДП №557/2023г. по описа на РУ на МВР Велико Търново, се установява, че на 26.05.2023г., около 15:20ч. на път III -504, км 4+300, с.

Самоводене – с. Ресен е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ“, модел „325И“, с рег. №... собственост на Г.Р. А. с ЕГН **********, управляван от А.Т. от ..., с ЛНЧ ... и Лек автомобил „Опел Зафира" с рег.№ ..., собственост и управляван от А.Г.А. от ... с ЕГН **********. При ПТП е починал А.Г.А. от ....

Ответникът не оспорва, че за л.а. „БМВ“, модел „325И“, с рег. №... е имало застраховка "гражданска отговорност" по застрахователна полица BG/23/1230015522616 с начална дата на покритие 24.05.2023 г. и крайна дата на покритие 23.05.2024 г.

За изясняване на причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП е образувано ДП №557/2023г. по описа на РУ на МВР Велико Търново, по което към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е образувано НОХД № 144/2024г. по описа на ВТОС, приключило с влязла в сила присъда. Постановена е Присъда № 11/ 27.05.2024 г. по посоченото дело на ВТОС, изменена с Решение № 13/03.02.2025 г. по ВНОХД №265/2024 г. на ВТАС и с Решение №274/11.06.2025 г. по КНД № 338/ 2025 г. на ВКС, трето н.о., с които А.Т. е признат за виновен в това, че на 26.05.2023 г. около 15.20 ч. на път Ш-504, км. 4+300/ с.Самоводене- .../ в землището на Община Велико Търново, при управление на МПС от категория „В" - лек автомобил „БМВ 325 И" с рег.№ ..., собственост на Г.Р. А., нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лица, поради което и на основание чл. 343 ал.4 във връзка с чл. 343 ал.З предл. б."Б" предл.5, във връзка с чл. 343 ал.1 б."Б" пр.1 и пр.2 и буква „В"пр.1, във връзка с чл. 342 ал.1пр.З НК, вр. чл. 16 ал.1 т.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца, поради което тези обстоятелства не подлежат на самостоятелно доказване в гражданския процес.

По отношение възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, по делото от свидетелските показания /св. Папазов/ е установено, че същият е пътувал на предната дясна седалка на л.а. „Опел Зафира" при ПТП, а св. В. В. се движел пред лекия автомобил БМВ, след 3 произшествието се е върнал на мястото, където е настъпило. И според двамата свидетели водачът на „БМВ“ се движел много бързо и рисково, а починалия водач А.Г.А. бил с поставен обезопасителен колан.

Ищците А. Б. А., Д. А. Г. и Б. А. А. са наследници на починалия А.Г.А. съответно негова съпруга и деца, което се установява от приложеното удостоверение за наследници. Към датата на смъртта си, А.А. бил на 63 години, съпругата му А. А. - на 55 години; дъщеря му Б. - на 31 години, а дъщеря му Д., която е поставена под пълно запрещение- на 29 години.

Последната е освидетелствана от ТЕЛК- инвалидност 100 % с чужда помощ.

Страда от „Детска церебрална парализа- спастична квадрипареза тежка степен за долни крайници с еквиноварусна деформация двустранно, тазови резервоари - инконтиненция. Вътрешна и външна хидроцефалия. Корова атрофия".

От присъдата и материалите по делото е безспорно, че смъртта на А. е настъпила в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие.

По делото е изслушано и прието заключение по назначената САТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално. От него се установява, че причината за ПТП е навлизане на л.а., управляван от виновния водач в лентата за насрещно движение. Изчислена е скорост на движение на л.а. „БМВ“ преди удар от 118, км./ч. и 63 км/ч. за л.а. „Опел“. Не са установени данни за техническа неизправност на л.а. „Опел Зафира“. По отношение връзката между удара, поставен или не колан, положението на тялото на пострадалия, вещото лице разяснява, че ударът за л.а. „Опел“ е челен, кос, получил е тотални унищожения и деформации с концентрация в предна челна част. С оглед движението на телата при удара и деформациите извежда, че части от интериора на автомобила са достигнали до тялото на пострадалия, независимо дали е бил с поставен обезопасителен колан. Според отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, въздушните възглавници в автомобила са се задействали пред двете предни седалки.

САТЕ дава оценка на щетите по л.а. „Опел“ като ги определя на „тотална щета“ и дава оценка по метода на пазарните аналози за стойността на автомобила в размер на 3500 лева.

По отношение на вредите, претърпени от ищците като съпруга/деца на починалия по делото се събраха гласни доказателства и КСМПЕ.

Според заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, ищцата Д. А. е с тежка умствена изостаналост, изцяло зависима от грижете на близките си, без коите не може да оцелее. Лицето получава социална пенсия в размер към юли 2023 г.- 650.10 лв. Ищцата А. А. не работи от раждането на Д., предвид необходимостта да полага непрекъснати грижи за нея. Назначена е за личен асистент на детето и по трудов договор с Община В.Търново получава трудово възнаграждение в размер на МРЗ.

Относно ищцата Б. А. се установи, живее на съпружески начала със С.Н.. Към датата на смъртта на баща си е имала едно дете, тогава е на 4 години 4 и е била бременна с второ дете, живеели в гр. Търговище. След смъртта на баща си, тя и семейството й се преместили в ..., за да подпомагат майка й при грижите за Д.. Преместването е видно и приложените удостоверения за настоящ адрес.

Относно претърпени неимуществени вреди, от показанията на свидетелите се установи, че А.А. изцяло издържал семейството си и подпомагал това на дъщеря си Б.. Занимавал се със строителство, имал собствена бригада и поемал множество обекти, за да успява да покрива всички нужди. /Св. И.П. и св.Д., които са работили с него/. Построил със собствен труд голяма къща за семейството, удобна и болната му дъщеря Д., грижел се за поддръжката на жилището и семейството поддържало градина в двора.

За отношенията между починалия и първата ищца свидетелите разказват, че били в чудесни отношения, подарявал и цветя с повод и без повод, отменял я в грижите за Д., за да може да отиде с приятелки до Велико Търново. А. полагал много грижи за болната Д. – съдействал за къпането и преобличането й, изнасял я на ръце, особено след като вече не можела да се движи заради деформация на крайниците, вкл. да подиша въздух на двора.