Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6370 от 12.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3581/2023
Вид
Решение № 6370
Подписан
12.12.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1, пр. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 86 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 6370 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20076927 от 30.01.2023г., постановено по гр. д. № 58058/2020г. по описа на СРС, 61 състав, Дирекция „Миграция” към МВР, е осъдена да заплати на Д. М. З., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т.

3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 2031,30 лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд в периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г. ведно със законната лихва, считано от 23.11.2020г. до окончателно плащане на сумата, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 257,92 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 24.01.2018г. до 23.11.2020г. С решението е разпределена и отговорността за разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх. №

25005902/10.02.2023г. от ответника по исковете „Дирекция „Миграция” към МВР. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Счита, че неправилно районният съд приел, че има празнота в законодателството и че приложима е НСОРЗ, нещо повече – съдът не взел предвид измененията на в чл.187 от ЗМВР, направени с ДВ бр. 60/2020г., в която разпоредба изрично се сочел коефициент „1“ за преизчисление на труда. Ищецът работил по служебно правоотношение. Нямало препращаща норма към КТ и НСОРЗ в специалният закон, правоотношението било служебно. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Компесаторни механизми били предвидени в достатъчна степен в законодателството. Дори и да се приемело, че следва да се приложи НСОРЗ, увеличението с коефициента по нея можело да се приеме само при кумулативното наличие на всички 1 посочени в чл. 9 от същата условия, а те в случая не били налице – нощният труд не бил по-малко от дневния, ищецът не работел по трудови норми, които да определят възнаграждението му. За разлика от други органи, в които позволено било до 7 часа нощен труд, в МВР било разрешено да се работи по 8 часа нощен труд поради което и коефициента не бил приложим, защото бил изчислен при 7 часа нощен труд. При заместване във формулата с 8 часа дневен и 8 часа дневен труд щяло да се получи „1”, а не „1,143”. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Страната претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият – ищец Д. М. З. не е изразил становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22022832/23.11.2020 г. на ищеца Д. М. З., с която е предявил срещу ответника „Дирекция „Миграция” към МВР обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1598,00 лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд през периода от 23.11.2017г. – 23.11.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.01.2018г. до 23.11.2020г. В открито съдебно заседание е допуснато изменение на двата предявени иска чрез увеличение на техните размери както следва: 2031,30 лева - обезщетение за положен извънреден труд през периода от 23.11.2017г. – 23.11.2020г. и 257,92 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.01.2018г. до 23.11.2020г.

Наведени са твърдения, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника и е държавен служител, като е полагал труд като младши инспектор /старши полицай/ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София“ при отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци - София“ към „Дирекция „Миграция“ към МВР. Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на 8, 12 и 24 часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. При работа на смени било възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, през което време работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. Въпреки липсата на изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд към дневен, неговата нормална продължителност на нощния труд била 7 часа и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време часовете нощен труд се преобразуват в дневни часове е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работно време през нощта или нощните часове следва да се преобразуват в дневни, като се умножат по коефициент 1,143. Изложени са твърдения, че работното му време било на смени, всяка с продължителност по 2

12 часа, при режим: две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка, при което месечно е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. За периода от 23.11.2017г. до 23.11.2020г. отработил 1728 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен с коефицент 1,143 към дневен, като по този начин се получавали 1975 часа. Последното от своя страна сочело, че е положен 247 часа извънреден труд, който не бил заплатен от работодателя, а това следвало да бъде сторено с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същата следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен извънредния труд при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Дирекция „Миграция” към МВР е подал отговор за исковата молба, като оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че ищецът е държавен служител в служебно правоотношение с ответника в процесния период, но е посочил, че е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови работни смени. Твърди, че в случаите на надвишаване на нормата работни часове на ищеца е бил заплащан извънреден труд. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд, като е направил възражение за изтекла погасителна давност за периода от 23.11.2017г. до 03.06.2019г.

Посочил е, че давността за вземания за възнаграждения за труд е 3 годишна, а изискуемостта на възнаграждението за положен труд се дължи в месеца, следващ месеца на полагането на труда. Поддържа, че не е налице празнота в нормативната уредба относно определяне на размера на допълнителното възнаграждение на служителите в МВР за нощен труд и нормата на чл. 9, ал.

2 НСОРЗ в случая не би могла да намери приложение. За процесния период следвало да се приложат разпоредбите на ЗМВР, както и Наредба № 8121з776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. Посочените нормативни актове не допускали възможност за преизчисление, тъй като същите били специални нормативни актове и дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощният труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. След 30.10.2020г. имало вече и изрична уредба сочеща коефициент от „1“ за преизчисление на нощния труд. Претендирал е разноски.

С определение от 16.09.2022г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване факта, че за процесния период е работил на длъжността „младши инспектор/старши полицай/“ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София“ при отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци - София“ към „Дирекция „Миграция“ към МВР.

Приобщени са по делото заповед № 5364з-2197/08.11.2017г. на директора на Дирекция Миграция при МВР и акт за встъпване, съгласно които Д. М. З. старши полицай в сектор „Охрана на дом-София е преназначен на същата длъжност в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ към отдел Специален дом за временно настаняване на чужденци – София при дирекция Миграция на МВР.

3

От заключението на изготвената и неоспорена от страните в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се установява, че в исковия период ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа, като в края на всяко отчетно тримесечие при установяване на извънреден труд при сумарното му отчитане е начислявано допълнително възнаграждение за извънреден труд. За периода били отработени 202 броя 24 часови дежурства, по време на които ищецът положил 1608 часа нощен труд. Във фишовете за заплати били начислени общо 732 лева за 2928 часа нощен труд. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен ищецът положил 252 часа извънреден труд, чиято стойност била 2031,30 лева, който не бил заплатен от ответника. Стойността на дължимото обезщетение за забавено плащане е в размер на 257,92 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е указано, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а в чл. 179, ал.

1, пр. 2 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащането им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В разпоредбата на чл. 187 от Закона за министерство на вътрешните работи е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, като за работещи на 8-,12 или 24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. С изменение на разпоредбата на чл. 187 и въвеждането на новата разпоредба на ал. 4 (ДВ бр. 60/2020 г.) е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с 4 коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

На основание чл. 187, ал. 9 (нова ал. 10) от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗМВР. Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, обнародвано в Държавен вестник на 14.01.2020 г. Действала през процесния период е и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, влязла в сила на 04.10.2019 г., както и Наредба № 8121з36/07.01.2020г. С посочените наредби се въвежда правило, че се дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа, като в нито една от посочените наредби не се съдържа правило, идентично с това от Наредбата от 2014г., че положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тоест липсва правна уредба за преизчисление на нощен труд към дневен такъв.