Решение № 268 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110203211 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Варна Стрийт Фуд“ ООД гр. Варна, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №03-2500283 от 15.07.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което за нарушение по чл.403а, ал.1 КТ на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 300.00 лв (153.39 €).

Въззивникът твърди оспорва процесното Н П само относно размера на наложеното административно наказание като твърди, че съответстващ на тежестта на нарушението и на липсата на предходно санкционирани нарушения от същия въззивник, е минималния размер 100.00 лв за предвидената санкция. Моли съда, да измени процесното НП като намали размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 300.00 лв на 100.00 лв.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.05.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите Н. Г. и М. С., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект „*** *** *** ***“, находящ се в гр. Варна, крайбрежна алея, срещу трета буна, стопанисван от въззивното дружество, при което било изискано представяне на документи относно организацията на трудовия процес за работещите в обекта лица, включително правилник за вътрешния трудов ред, до напускането на обекта от контролните органи, съответния документ не бил представен. В хода на последвалата документална проверка съответният документ бил представен от въззивника. При тази констатация спрямо 1 въззивника бил съставен процесния АУАН №03-2500283 от 16.06.2025 г., надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество.

На 15.07.2025 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.415в, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер към максималния предвиден – 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин приобщените документи – НП №03-2500283 от 15.07.2025 г., известие за доставяне ИДPS900094N83MN, АУАН №03-2500283 от 16.06.2025 г., призовка №ПР2521233 от 23.03.2025 г., протокол за проверка №ПР2521233 от 16.06.2025 г., идентификационна карта на „Стрийт фуд парк“ ООД, декларация от 22.05.2025 г., правилник за вътрешния трудов ред в сила от 17.04.2025 г. и заповед №З-0864 от 17.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Видно от приобщените документи, сторената от наказващия орган констатация, че при проверката от 22.05.2025 г. в обекта „*** *** *** ***“, където работници на въззивното дружество са полагали труд, на проверяващите служители на ДИТ не е държан на разположение на контролните органи и не им е представен документа правилник за вътрешния трудов ред, е правилна. Съгласно изискванията на чл.403а, ал.1 КТ, работодателят следва да има на разположение в обекта наличен правилник за вътрешния трудов ред, който да е достъпен, както за работниците и служителите, така и на проверяващите контролни органи. В хода на последвалата документална проверка документа е бил представен от въззивника и поради това правилно на същия е наложена санкция за нарушението по чл.403а, ал.1 КТ като маловажен случай на основание чл.415в, ал.1 КТ.

Съгласно чл.415в, ал.1 К Т з а процесното нарушение на работодател юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 100 до 3 0 0 лв. В случая определената имуществена санкция 300.00 лв е в установения максимален размер като в НП не се сочат мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност и тежестта на нарушението, нито с оглед нарушителя. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментират негативни данни за нарушителя и др. Нарушението е отстранено веднага след извършването му, въззивникът няма предходно санкционирани други нарушения от същия вид и липсват каквито и да е 2 отечваващи отговорността обстоятелства при конкретното нарушение, поради което съдът счита, че определеното наказание следва да бъде коригирано към установения от закона минимум – 100.00 лв (51.13 €), като намира този размер за достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 ЗАНН.

При отправеното от въззивника искане за присъждане на разноски и доколкото намаления размер на наложеното наказание е основния целен и постигнат чрез въззивното оспорване благоприятен за санкционираното лице резултат, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, претенцията следва да бъде уважена. Но, с оглед отправеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираните разноски – 400.00 лв, чиято стойност съответства на установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно критериите по §1а, ал.2, т.2, вр. т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., предвид несъществения вид и обем на проверяваните документи и книжа, минималното необходимо време за проучване на стандартния и елементарен от фактическа страна случай, необходимото време за провеждане на срещи с клиента, а също и с оглед разглеждането на въззивното производство в едно съдебно заседание и изявление при съдебните прения, както и с оглед регламентирания коригиращ коефициент за тежест 0.5 на съответния вид административно наказателно дело, съдът намира, че е налице основание за присъждане на разноски в редуциран с 1/2 размер от на платеното възнаграждение за адвокат до сумата 200.00 лв (102.26 €).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-2500283 от 15.07.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу „*** *** *** ***“ ООД гр. Варна, ЕИК 206491490, за нарушение по чл.403а, ал.1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, от 153.39 € до 51.13 € (петдесет и едно евро, 13 цента) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „*** *** *** ***“ ООД гр. Варна, ЕИК 206491490, сумата 102.26 € (сто и две евро, 26 цента), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3