Определение № 515 от 01.07.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. гр. Добрич, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500340 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от СК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частна жалба вх.

№10212/23.05.2024г. от М. И. М. с ЕГН ********** от от с.К., общ.Д., ул.“***“№12, чрез адв.Д. Д., срещу определение №1276/13.05.2024г. по гр.д.

№481/2023г. на РС-Добрич, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържа искане за отмяна на определението като неправилно. Бил предсявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. Изводът на съда , че ищецът няма правата по чл.227, б.“в“ от ЗЗД бил неотносим. Неправилно съдът приел, че няма правен интерес за водене иска по причина, че били изтекли сроковете за предявяване на искове по чл.23, ал.1 и ал.2 и по чл.29, ал.3 от СК. Никога не бил твърдял, че има намерение да предявява иск по чл.29, ал.3 от СК, а предявяването на иск по чл.23, ал.1 и ал.2 от СК не било обвързано със срок. Имал правен интерес да предявява настоящия иск, тъй като би могъл да предяви иск за делба срещу дарителката Г. А. и да предяви в това производство иск по чл.23, ал.1 и ал.2 от СК за трансформация на лично имущество в имущество в режим на съпружеска имуществена общност и с дарствената сделка бил лишен от тази възможност. Излага и доводи по същество-дарителят Г. А. договаряла от една страна в качеството си на дарител, от друга страна като законен представител на дареното малолетно дете И. М. И., запазвайки правото си на ползване, при 1 което бил налице конфликт на интереси и било необходимо да се назначи особен представител на малолетния.

Насрещната страна- Г. А. А. и И. М. М., действащ със съгласието на майка си Г. А., са подали писмен отговор по частната жалба с доводи за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 21.01.2024г., когато му е връчено обжалваното определение, и край 28.05.2024г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лице с интерес от обжалването му и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.

№3346/21.02.2023г. от М. И. М. с ЕГН ********** от с.К., общ.Д., ул.“***“№12, чрез адв. Д. Д., срещу Г. А. А. с ЕГН ********** и И. М. М. с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Г. А., двамата от гр.Д., с която е предявен иск за нищожност на договор за дарение, сключен на 09.03.2020г. с нотариален акт №61, т.І, рег.№856, д.№47/2020г. на нотариус, вписан под №177 в РНК, с който Г. А. дарява на малолетния тогава И. М. М. собствената си 1/2ид.част от съсобствения между нея и М. И. М. апартамент №2, находящ се в гр.Добрич, ул.“Вардар“№31, ет.2, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич, като си запазва правото на ползване до края на живота си.

Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения, че ищецът и ответницата Г. А. са придобили апартамента с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена с прекратяване на брака им със съдебно решение №183/21.02.2020г. по гр.д.№4345/2019г.на ДРС. След прекратяване на брака Г. А. се разпоредила със собствената си 1/2ид.част чрез дарение в полза на общия им син И. М. М., като си запазила правото на ползване. Към момента на сделката детето било малолетно и представлявано от майка си Г. А.. Договорът бил нищожен тъй като съществувало противоречие между интересите на майката и детето и следвало на малолетното дете да се назначи особен представител, който да приеме дарението от майката.

Ответниците, чрез упълномощения адвокат ,са изразили становище за 2 недопустимост поради липса на интерес у ищеца от установяване на нищожността, и за неоснователност.

Нямало е спор и се установява,че ищецът и ответницата Г. А. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 24.09.2004г., е прекратен с влязло в сила на 21.02.2020г. решение №183/21.02.2020г. по гр.д.№4345/2019г.на ДРС; че по време на брака си, с договор за покупко-продажба от 05.02.2009г., двамата са придобили апартамента с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич; че след прекратяване на брака и трансформиране на бездяловата собственост в обикновена съсобственост при равни дялове, а именно на 09.03.2020г., Г. А. е дарила на малолетния тогава И. М. М., родителските права по отношение на който са и възложени със съдебното решение, собствената си 1/2ид.част от апартамента, като си е запазила правото на ползване. Няма спор и, че между ищеца и ответника И. М. М. е висящ спор за делба на същия апартамент, предмет на гр.д.№3494/2022г.на ДРС.

Касае се за иск, основан на разпоредбата на чл. 26, ал.1,пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 129, ал.2 от СК за нищожност на договор за дарение при запазено право на ползване, сключен от родител и законен представител като дарител, и малолетно дете, представлявано от същия родител и законен представител, като дарен, при нарушаване изискването на чл. 129, ал. 2 от СК, тъй като поради противоречие между интересите на страните по сделката е следвало на детето да бъде назначен особен представител.

Искът за нищожност по чл. 26 от ЗЗД е установителен. С него се цели установяване и прогласяване на нищожност на договор, по изрично посочени в ЗЗД основания. Нищожността на договорите е уредена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Тя е най-тежката гражданско правна санкция за сключването на договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правила на морала.

Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни за себе си правни последици от този факт. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.26 от ГПК и за наличието и съдът следи служебно.

В случая ищецът иска от съда да се прогласи нищожността на договора за дарение, сключен между ответниците, в който той не участва. Като трето 3 на договора лице ищецът би имал правен интерес от обявяване нищожността на договора само ако той засяга конкретни негови материални права.

Обстоятелства относно правния интерес на ищеца за прогласяване нищожността на договора за дарение в исковата молба не са изложени, както и не е изискано от съда излагане на такива по реда чл.129, ал.1 от ГПК, но несъмнено ясно е, доколкото такива са изложени в хода на делото и в частната жалба, че намесата в чуждата правна сфера се цели с оглед намерението на ищеца за установяване на пълна или частична трансформация по отношение на апартамента и уреждане на облигационни отношения между двамата бивши съпрузи относно същия, което можело да стане с предявяването на иск за делба на прекратената съпружеска имуществена общност,т.е. между двамата бивши съпрузи, а с дарствената сделка бил лишен от тази възможност.

Исковете за трансформация на лично имущество уреждат правната възможност от обхвата на съпружеската имуществена общност да се изключи изцяло или отчасти право на собственост/ или друго ограничено вещно право/ по отношение на вещи, който са придобити по време на брака, когато за придобиването им някой от съпрузите е вложил извънсемейни, лични средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Действително те могат да се предявят в рамките на един делбен процес без ограничение във времето, но могат да се предявяват и самостоятелно. Следователно, дали апартамента е бил в режим на съпружеска имуществена общност отчасти или изцяло, е преюдициален за определяне на дела на бившата вече съпруга-дарител, касае и правата на дарения, а така също и на ищеца, но е възможно да бъде разрешен с установителен иск извън делбен процес. Претенциите за сметки в делбения процес са обикновени осъдителни искове, по отношение на които са приложими общите разпоредби на ГПК и също могат да бъдат предявени извън делбен процес. Не се и твърди да са предявени искове за опровергаване на презумпцията за съвместен принос- по чл.23, ал.1 и ал.2 от СК, или за облигационни вземания между бившите вече съпрузи относно апартамента.

В този смисъл и настоящата инстанция приема, че наведените от ищеца обстоятелства не установяват наличие на правен интерес от водене на процеса, защото не обосновават засягане на правната му сфера, която може да 4 бъде адекватно защитена посредством предявения иск. Предявеният иск е недопустим и правилно производството по него е прекратено. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от производството /оставяне на частната жалба без уважение/ частният жалбоподател няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат за настоящото въззивно частно производство. Насрещната страна не е заявила искане за присъждане на разноски, респ.отговорност за разноски не следва да се разпределя.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1276/13.05.2024г. по гр.д.№481/2023г. на РС-Добрич.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5