Решение № 8796 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8796 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110107047 по описа за 2022 година Производството е образувано по предявен от Р. Д. С. срещу Й.

И. С., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане на Й. И. С. да предаде на ищцата владението върху лек автомобил марка "Киа" модел К5 с ДК № ************.

В исковата молба ищцата твърди, че на основание сключен договор за покупко-продажба на МПС от 18.02.2020 г., е придобила собствеността върху процесния автомобил. Посочва, че отдала последния, по силата на договор за наем от 24.02.2020 г. на сина си – Я.Л.С., за срок от 5 години, при наема цена в размер на 600 лв. Посочва, че с пълномощно от 24.02.2020 г., упълномощила сина си и ответницата да управляват и поддържат автомобила.

Посочва, че поискала връщането на автомобила си от 1 ответницата, с отправена до нея Нотариална покана, чрез нотариус Р. М., с рег. № *** на НК, с която я поканила да предаде владението върху автомобила, лично връчена на ответника на дата 11.06.2021г., но ответницата не се явила в указания ден и час за това.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че ищцата е формален собственик на процесния автомобил, тъй като договора е сключен с нея, като купувач, но твърди че тя е изплащала двата потребителски заема, послужили за изплащане на част от продажната цена на процесния автомобил. В тази връзка твърди, че закупуването на автомобила е прикрит договор по смисъла на чл. 17 от ЗЗД, с всички реквизити на покупко-продажба, но реален собственик на колата била тя.

Посочва, че другата част от цената на процесния автомобил – 4000 лева, била заплатена от нейната майка – М.А.. Посочва, че не възразява да предаде владението върху автомобила, но при условие, че ищцата възстанови платените от нея суми. При условията на евентуалност, при уважаване на исковете, прави възражение за задържане на осн. чл. 91 ЗЗД на лекия автомобил до заплащане на разноските, които е направила за неговото запазване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК Й. М. е предявила срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за 2 сумата в размер на 15 967,87 лева, представляваща сума с която ищцата се е обогатила за сметка на ответника, която съставлява сбор от следните суми: заплатени вноски за закупуване на автомобила в размер на 3646,56 лева, 15 вноски по 409,88 лева на обща стойност от 6148,20 лева, сумата в размер на 791,10 лева застраховка „Каско“ на автомобила, сумата в размер на 1382,00 лева, представляваща заплатена от М. сума за ремонт и обслужване на порцесния автомобил и за сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща заплатена първоначална вноска за закупуване на автомобила, дадена от М.А., майка на М. и които суми са заплатени от М., в периода от 01.03.2020г. до 31.06.2022г.

В съдебно заседание ищецът Р. Д. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът и ищец по насрещния иск Й. И. С., редовно призован, се явява лично и с адвокат С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения като главен иск, а при уважаването му за уважаване на насрещната искова претенция.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно 3 убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет договор за покупко-продажба на МПС от 18.02.2020г., без нотариална заверка на подписите, от който се установява, че трето за спора лице, като продавач е продало на Р. Д. С., като купувач лек автомобил, марка КИА, модел К5, без регистрационен номер, рама № KNAGT416BGA020125 за покупко-продажна цена от 29900,00 лева, като според т.2 от договора цената е заплатена изцяло на продавача към деня на подписване на договора.

От приетия по делото договор за наем от 24.02.2020г. е видно, че ищцата С. е сключила със сина си Я.Л.С. договор за наем, по силата на който ищцата, като наемодател е предоставила на С., като наемател за временно ползване, за лични цели автомобил марка КИА, модел К5 с ДК № ************, срещу наемна цена от 600,00 лева, платима до 10-то число на месеца. Няма спор по делото, че ищцата е упълномощила сина си, включително и ответницата да управляват автомобила, съгласно пълномощно, прието на л.8 по делото. С нотариална покана, приета на л.5 и л.6 от досието по делото ищцата е прекратила дадените с пълномощното на ответницата права, като е поканила последната да върне автомобила, ведно с документи и ключове на автомобила на посочен в поканата адрес в тридневен срок от получаването й. Няма спор, че поканата 4 е връчена лично на Й. С. на 11.06.2021г.

Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че ответницата е извършила плащания към /ФИРМА/ и /ФИРМА/ в общ размер от 3646,56 лева, чрез дванадесет вноски, всяка от 303,88 лева и наредител на плащането Й. С., както и вноска в размер на 400,01 лева към /ФИРМА/ на 19.05.2021г. и вноска към /ФИРМА/ в размер на 399,79 лева или общо сумата от 4446,36 лева, както и плащания на стойност от 1382,46 лева с наредител Р. С. към /ФИРМА/, /ФИРМА/ и /ФИРМА/.

От показанията на разпитаната на страната на ответника свидетелка М.А. – майка на Й. С. се установява, че процесното ППС е закупено със заемни средства.

Автомобилът бил закупен на името на Р. С., тъй като останалите членове на семейството нямали кредитен рейтинг. Уговорката била автомобила да се използва за нуждите на семейството, най-вече заради децата и за задоволяване на техни ежедневни нужди. Свидетелката посочва, че за да бъде капарирана колата предала лично на сина на ищцата – Я. С. сумата в размер на 4000,00 лева. От самото начало колата била в държане на Й. С., тя я управлявала и заплащала вноските, дължими от Р. С. за погасяване на кредита, всеки месец и е давала на ръка сума около 400,00 лева за погасяване на вноските.

Свидетелката В. Т. Т., близка на Й. С., също възпроизвежда в показанията си, че автомобила е закупен 5 на името на Р. С., като всеки месец Й. С. и изплащала около 400,00 лева за изплащане на вноските по двата кредита. Свидетелката лично помогнала на С. да заплати първата вноска, като впоследствие също и помагала.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесното ППС, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху ППС. В тежест на ответника е било да докаже, че е налице правно основание за упражняване на фактическата власт.

Съдът намира, че приетият по делото договор за продажба на МПС с гореописаното съдържание на договора между ищцата, като купувач и трето лице, като продавач в действителност сочи на волеизявления за окончателно уреждане на отношенията между страните по повод прехвърляне на вещта. Доколкото се установява от договора, че се касае за автомобил „нов внос“ /видно е от договора, че автомобила е без регистрационни номера, след което е регистриран в КАТ,/ разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, която поставя изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите досежно договор за продажба на регистрирани МПС не е приложима и транслативният ефект на сделката е настъпил със самото сключване на договора. Съдът не споделя доводите на ответника за нищожност на сделката като привидна. От събраните по делото доказателства не се установява твърдяната привидност –персонална симулация на 6 договора за покупко-продажба на МПС. При персоналната симулация две страни постигат съгласие да сключат договор, по който желаят да прикрият действителния купувач, поради което се уговарят като страна - купувач, по договора да бъде записано лице, което привидно изпълнява тази роля. При това, се извършват три сделки: между продавача и действителния купувач – прикритата сделка, която е действителната, ако не страда от пороци; между продавача и привидния купувач – която е обективирана в договора, но е привидна и като такава е нищожна; между действителния и привидния купувач – упълномощаването от първия за втория да придобие собствеността, както и специалната цел да се укрие действителния купувач. Нормата на чл. 165, ал. 2 ГПК се отнася до всички видове привидни сделки, включително и до персоналната симулация. В конкретния случай, по делото не се твърди наличието, а и не се представя от ответника "обратно писмо", поради което, за да бъде доказана симулацията, чрез свидетелски показания, следва да е налице т. нар. "начало на писмено доказателство", тоест писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й за привидност /чл. 165, ал. 2 ГПК/. По делото липсва "обратно писмо" или документ – "начало на писмено доказателство", противопоставимо на ищцата, която като купувач е придобила процесното МПС, Ето защо, при липса на 7 документ по чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелските показания за установяване знанието за твърдяната персонална симулация са недопустими, а и съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства за доказване твърденията на ответника по предявения от нея срещу ищцата насрещен иск. Независимо от това, дори и да се приеме, че свидетелски показания са допустими, в случая от гласните доказателства по делото не се установява нито една от сделките, съставляващи фактическия състав на персоналната симулация. Показанията не установяват постигане на съглашение между продавача и ответницата, като действителен купувач на вещта, но с посочване в договора на ищцата, като привиден такъв, като не установяват и съглашение между двете страни за доказване на прикритото съглашение, а упълномощаването на ответницата от ищцата да ползва и управлява автомобила не е такова доказателство. Въпреки това следва да се посочи следното. Доказателствената съвкупност като цяло установява, че волята на семейството е била да бъде закупено процесното ППС за нуждите на семейството, за придвижване и задоволяване преди всичко нуждите на децата, родени от съжителството между ответницата и сина на ищцата. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Т., като отчита, че същите кореспондират дори на представения по делото договор за наем на ППС-то, на пълномощното, прието на л.8 от досието по делото, с което ищцата е упълномощила сина си и Й. С., като обема 8 на представителната власт включва управление на автомобила и представителство пред всички физически и юридически лица на територията на Р.България във връзка с представянето на ППС на годишни технически прегледи, плащането на данъци и такси за автомобила, както поддръжката и ремонта на автомобила, което недвусмислено сочи, че общата воля на страните е била ищцата да закупи автомобила на нейно име, като няма спор по делото, че на дата 11.06.2021г. пълномощията на С. са прекратени, както и че още от самото начало на закупуване на автомобила той е бил във владение на ответницата, която до горепосочената дата го е управлявала по силата на предоставените и пълномощия. Също така горепосочената теза се подкрепя и от изслушаната ССчЕ, която установява, че във връзка с автомобила ответницата е заплащала суми за застраховка Каско, за ремонт и оборудване и др. От друга страна не може да не се отчете и обстоятелството, доколкото ищецът притежава правото на собственост върху процесния автомобил, то несъмнено именно негово е задължението да заплаща дължимите данъци за същия. Независимо от това дали собственика сам управлява своя автомобил или е предоставил на трето лице това управление, задължен за заплащане на съответните данъци е самият собственик. В настоящия случай, от представеното по делото пълномощно обаче се установи като задължение на ответницата, на която е предоставено управлението на автомобила и на съпруга й, да е вменено 9 заплащането на дължимите данъци. Анализът на събраните по делото доказателства сочи на това, че в конкретния случай възникналите между страните отношения не са типичен случай на сделка, сключена чрез "подставено лице". В правната теория и в съдебната практика /Решение № 532 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1812/2008 г., І г.о.;