Решение № 17 от 01.12.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Етрополе, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20251830200086 по описа за 2025 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от А. А.

М., с ЕГН ********** от **********, с посочен адрес за кореспонденция в гр.

**************, срещу Наказателно постановление № 25-0263000198/28.05.2025 г. на Началника РУ – Етрополе при ОД МВР - София.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при изготвянето на оспорвания административен акт; твърди се, че наложените с оспорваното НП наказания са необосновано високи, като административно наказващият орган не е извършил преценка относно личността на нарушителя и конкретно извършеното нарушение и че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната такава, тъй като по време на извършената проверка жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан. С оглед на това жалбоподателят моли съдът да отмени оспорваното от него НП, като вместо него му бъдат наложени наказания в по-ниски размери, както по отношение на „глобата“, така и по отношение на „лишаването от права“.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от пълномощник – адв. А. Г. от САК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото в РС – Етрополе е 1 постъпила писмена защита от АНО – чрез гл. юрк. П. И., в която се отправя искане за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана, респ. съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорваното НП.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: наказателно постановление № 25-0263000198/29.05.2025 г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София, ведно с разписка за връчването му – във вид на оригинал и заверено копие; АУАН, Серия GA № 3724012 с дата 20.05.2025 г. /електронен вариант/ - във вид на оригинал; заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; справка от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 2546/14.10.2025 г. относно заплащането на наложената с оспорваното НП глоба; справка за нарушител/водач на жалбоподателя; разпечатка от АИС „АНД“ – МВР; писмена защита от АНО, ведно с пълномощно и пълномощно за процесуалното представителство на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство и които са съставили съответни документи в хода на същото – Г. И. Ц. и П. К. В., които изложили възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 20.05.2025 г. свидетелите П. К. В. и Г. И. Ц. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – дневна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. Около 13,00 часа същия ден двамата горепосочени се намирали в района на кръстовището на бул. „Руски“ с бул. „Малки Искър“ в гр. Етрополе, обл. Софийска, където били изградили точка за контрол на пътното движение. По същото време и на същото място, свидетелите В. и Ц. забелязали навлизащ в кръстовището товарен автомобил марка „**“ модел „**“ с рег. № *******, движещ се в посока кв. „Осем“, управляван от жалбоподателя, който бил без поставен обезопасителен колан. В момента, в който водачът на автомобила спрял на знак „СТОП“ /Б2/, той забелязал намиращите се в района на кръстовището полицейски служители и веднага преметнал пред себе си обезопасителния колан, който бил закопчал зад гърба си, на фабрично обособеното за това място до шофьорската седалка. Това негово действие било забелязано от свидетелите В. и Ц., поради което последният му подал сигнал със стоп – палка по образец, за да спре за извършването на проверка. Жалбоподателят се подчинил на даденото му полицейско разпореждане, отбил в дясно на пътното 2 платно и преустановил движението на управлявания от него автомобил. В хода на извършената проверка полицейските служители поискали личните документи на жалбоподателя – лична карта и СУМПС, както и свидетелството за регистрация на управлявани от него автомобил. Той им предоставил такива, от които по безспорен начин установили неговата самоличност, както и това, че управлявания от него автомобил бил собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД с ЕИК 131206120. Предвид обстоятелството, че водачът М. не бил поставил обезопасителния си колан в момента, в който навлязъл в кръстовището, св. Г. Ц. му съставил АУАН Серия GA № 3724012 с дата 20.05.2025 г. /електронен вариант/ за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Според описателната част на акта нарушението било извършено от М., на 20.05.2025 г., около 13,09 часа, в гр. Етрополе, на кръстовището на бул. „Руски“ с бул.

„Малки Искър“, с посока на движение към кв. „Осем“, като водач на товарен автомобил „П.“ с рег. № ********, собственост на фирма „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с булстат 131206120. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че водачът управлява горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан, при наличието на такъв в автомобила.

Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св.

П. В., след което бил връчен за подпис на жалбоподателят, който саморъчно направил следните възражения по него: „В момента на проверката бях с обезопасителен колан. Ц. се заяде с мен, че не е поставен правилно колана.“ На 29.05.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София /в качеството си на административнонаказващ орган/, издал оспореното НП № 25-0263-000198/29.05.2025 г., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации и описателна част на нарушението, посочени в горния АУАН, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Със същото наказателно постановление, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на водача – жалбоподател били отнети общ 10 контролно точки.

На 23.09.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу него на 06.10.2025 г. – чрез Началника на РУ - Етрополе.

Горната фактическа обстановка съдът извежда въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

От показанията на разпитаните свидетели Г. И. Ц. и П. К. В., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно 3 възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в тези показания информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. В този смисъл следва да се посочи, че остават необосновани и неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че към момента, в който същият е бил спрян за проверка, той е бил с поставен обезопасителен колан. От възприетата от съда фактическа обстановка, подробно описана по – горе, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е поставил колана си /при това неправилно/ след като вече е бил привел в движение управлявания от него автомобил и е бил видян от полицейските служители да управлява процесния автомобил без поставен такъв. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено в гр. Етрополе, на кръстовището на бул. „Руски“ с бул. „Малки Искър“, т.е. на мястото на което жалбоподателят е бил установен, че управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. Обстоятелсвото, че след това той е поставил същия, и то по неправилен начин, и че това е било налице и по време на извършената му проверка от полицейските служители не води до промяна във фактическата обстановка, налична по време на извършването на нарушението. На още по силно основание следва да се посочи, че жалбоподателят не ангажира никакви доказателства относно твърдението си, че е бил с поставен обезопасителен колан, като чисто формалното му изявление в този смисъл не може да бъде противопоставено на презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

С оглед горното и преценявайки фактите по делото, и доводите на страните, съдът приема за установено, от ПРАВНА СТРАНА, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и 4 проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай, актът за установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално основание. съгласно разпоредбата на чл.

Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми, посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на 137а, ал. 1 ЗДвП е нормативно въведено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посочената законова норма е именно тази, която е нарушена по смисъла на чл.57, ал.1, т.6