Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 16.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 225/2024
Вид
Решение № 124
Подписан
16.07.2024
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл.29 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600225 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 12/29.03.2024г., постановена по НОХД № 123/20 24г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият Я. Н. Д. е признат за невинен в това на 05.09.2023г. в гр.*, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан на лишаване от свобода, чрез използване на сила нанасяне на удар с шамар в областта на врата и заплашване за нанасяне на побой, да е отнел чужди движими вещи от владението на В. А. Д. - парична сума в размер на 100 лв. и мобилен телефонен апарат „Самсунг А 14“ на стойност 419,58 лв., обща стойност на отнетите вещи 519,58 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и “б” от НК.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура 1 гр.Пазарджик с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. да се признае за виновен по възведеното обвинение или делото да се върне за разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста с изложените в него съображения и искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пазарджик поради липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо от въззивния съд. Излага доводи в подкрепа на становището си.

Подсъдимият Д. иска да се потвърди първоинстанционния съд, с който е признат за невинен. съдебния акт на

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е основателен.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да се санира от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.305 от НПК всяка присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Те са различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение. Съобразно постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.

2

В случая липсва една от законно установените части на присъдата, а именно - мотивите. Според чл.305, ал.3 от НПК в мотивите първоинстанционният съд е длъжен да посочи какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствата и тезите на страните следва да изложи аргументи защо приема доводите на едни страни и отхвърля позицията на други.

Окръжен съд гр.Пазарджик е изложил фактическа установеност, която приема. Според същата подсъдимият Д. ударил с ръка в областта на врата свидетелката В. Д., взел от чантата й 100 лв. След молби от последната да й ги върне, й дал 50 лв., а останалите 50 лв. задържал.

Първоинстанционният съд се е спрял на комуникацията от мобилния телефон, ползван от свидетелката Д., за времевия отрязък 18,48 часа - 19,27 часа на инкриминираната дата. Приел е, че тя го забравила на пейката, защото бързала да хване такси, а подсъдимият го взел и се прибрал вкъщи. Заключил е, че „Преди да се разделят подсъдимият казал на Д., че ще и върне вещите, ако тя отиде при него в дома му.”.

Кредитирал е докладна записка /л.15а от досъдебното производство/, според която свидетелката Д. се явила в РУ на МВР гр.* около 19 часа, за да подаде жалба.

Изложил е факти, че след като „се разделила с подсъдимия тя му казала да и закупи наркотици и да я чака в дома си. Я. Д. се прибрал като преди това закупил поръчаните наркотици за свидетелката и я зачакал. Към този момент телефонът бил в него. Той извадил сим картата на свидетелката, поставил своя и са налични интернет влизания на неговата сим карта чрез телефона на Д..”.

След това първостепенният съд се е спрял на доказателствените източници, като е обсъдил гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетелите Д. и Г. Д., тримата, които били заедно. Доверил се е изцяло на твърденията на подсъдимия и частично на тези на свидетелите Д. и Д.. Не е дал вяра на показанията на двамата свидетели относно отнемането на телефона. Приел е за по-достоверни обясненията на подсъдимия Д., че взел от чантата 100 лв., върнал 50 лв. и не бил взел телефона на свидетелката Д..

3

Контролираният съд не е възприел показанията на свидетелката И. А., майка на свидетелката Д., че дъщеря й плакала по телефона поради липса на такива доказателства. Спрял се е и на показанията на свидетелите И. Ш., М.

К., Г. Б. и П. П..

Окръжен съд гр.Пазарджик не е последователен в тезата си как мобилният телефон, ползван от свидетелката Д., е попаднал у подсъдимия.

Приел е, че бил забравен от нея на пейка, тъй като бързала, поради което подсъдимият Д. го прибрал. В същото време преди да се разделят й казал, че ще й върне вещите, ако тя отиде при него в дома му. Подобна конструкция е взаимно изключваща се. Ако телефонът е забравен в бързината, възниква въпросът защо при отправянето на реплики не е обърнато внимание на този факт и подсъдимият не го е дал на свидетелката Д.. Използваната глаголна форма „връщам” предполага преди това вещите да са били у него. Не е уточнено и кои са тези вещи. Обсъжда се една вещ /мобилен телефон/, но въпреки това се използва множествено число.

От докладна записка /л.15а от досъдебното производство/ се извлича информация, че свидетелката Д. е подала жалба в полицията около 19 часа. За прецизност трябва да се отбележи, че според същата това е станало около 19,30 часа. Ноторно известно е, че подобна докладна записка не може да се разглежда като писмено доказателство по делото.

Анализирайки трафичните данни на ползвания от свидетелката Д. мобилен телефон, първоинстанционният съд стига до заключението, че към 19,27 часа той е бил в нейно владение. Подобен извод е необоснован. От приложената справка от мобилния оператор се установяват проведените разговори и съобщения, но не и от кого, респ. кой е техният автор. Този въпрос е следвало да се изясни чрез разпит на подсъдимия Д. и свидетелите Д. и Д. а не да се борави с предположения. Трябвало е да се положат усилия да се преодолеят и констатираните противоречия в показанията на свидетелите Д. и Д. за това дали подсъдимият е взел чантата й и докога е била в него.

Прави впечатление, че първостепенният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия Д., че взел от чантата на свидетелката Д. сумата от 100 лв., от които върнал 50 лв., без да анализира разминаването им с показанията на свидетелката Д. за размера на визираните суми.

Извън вниманието на контролирания съд е останал фактът, че според 4 свидетелите Д. и А., последната превела пари на дъщеря си, които тя й върнала отново с превод. Според свидетелката Д. е направила това, за да не може подсъдимият да й ги вземе, тъй като били предназначени за детето й.

Това е позиция, което не е лишена от логика.

Неоснователно не са оценени с доверие показанията на свидетелката А., че дъщеря й плачела по телефона. Според тези на свидетеля Д., свидетелката Д. дошла на срещата „разревана и притеснена”, „разплакана”, след което отишли в полицията да подадат жалба за отнетия телефон.

Окръжен съд гр.Пазарджик не е изследвал упражнената принуда спрямо свидетелката Д. от подсъдимия Д. и защо тя е останала известно време с него, отнетата парична сума и извършения акт на разпореждане с нея и мобилния телефон. Не е посочил кое друго престъпление е осъществено, за което няма повдигнато обвинение и изложени факти в обвинителния акт.

Подобни непълноти в съдебния акт са равнозначни на липса на мотиви, което представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК. Неизлагането на дължимия правен анализ е пречка да се извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и съществено нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното процесуално нарушение опорочава постановената присъда и е основание за нейната отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.

Практиката на Европейския съд по правата на човека е последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат ясни и изчерпателни мотиви в съдебните си актове, което е предпоставка за пълноценно упражняване на правото на обжалване. Неизлагането на съображения ограничава справедливостта в процеса.

Липсата на мотиви е процесуално нарушение, което е неотстранимо от въззивния съдебен състав, тъй като би лишило страните от една инстанция, и има за последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пазарджик от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Настоящата инстанция намира, че за прецизност следва да посочи, че обвинителният акт, поставил началото на съдебното производство, не 5 отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В диспозитива му не са изписани словесно всички признаци от обективна страна на повдигнатото с него обвинение по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и “б” от НК.

За квалифициращия признак опасен рецидив не са посочени двете форми на опасния рецидив - по б.„а“ и “б” от НК. Отразяването на две осъждания, както и излагането на съображения по приложението на чл.29 от НК в обстоятелствената част на прокурорския акт, не е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е формулирано съобразно изискванията на законодателя.

Съгласно постоянната практика на ВКС без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия Д. да организира защитата си по правната квалификация.

Окръжен съд гр.Пазарджик не е констатирал горния порок в обвинителния акт и не е изпълнил задължението си да прекрати съдебното производство и да го върне на прокурора за отстраняването му.

Поради наличието на процесуални нарушения не следва да се обсъждат съображенията на държавното обвинение по същество на спора.

С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът