Решение № 136 от 19.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600135 по описа за 2023 година С присъда № 170 от 15.12.2022 г. на СГС-НО, 27 състав, постановена по НОХД № 1490/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Я. В. Н., с установена по делото самоличност и с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2021 г. в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, пред вх.

***, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл.

73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества амфетамин с нето тегло 0,28 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 8 % на стойност 8,40 лева и амфетамин с нето тегло 0,20 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 8 % на стойност 6,00 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 14,40 лева, /включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ — 1

Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като е извършено след като Я. В. Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по чл.66 НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:

- с присъда от 26.05.2009 г. по НОХД №11713/2007 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в, отменена с Присъда от 25.11.2010 г. по ВНОХД № 2687/2010 г. по описа на СГС, НО, 5 въззивен състав, влязла в законна сила на 11.12.2010 г. на Я. В. Н. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 5 /пет/ години за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт. 1, алт.2 и алт.6 НК, което с определение по НОХД № 568/2014 г. на PC Дупница, 5 с-в на основание чл.68 НК е било приведено в изпълнение;

- с протоколно определение от 27.03.2018 г. по НОХД № 5181/2018 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, влязло в законна сила на 27.03.2018 г., е било одобрено споразумение, с което на Я. В. Н. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева за извършени престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 НК и чл. 343б, ал.3 НК, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4. вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири) години.

С присъдата на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС е определен първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Я. В. Н. наказание „лишаване от свобода“.

С присъдата на основание чл. 59 от НК е зачетено и приспаднато задържането на подсъдимия Я. В. Н. по настоящото дело считано от 29.10.2021 г.

С присъдата на основание чл.354а ал.6 от НК са отнети в полза на 2 държавата инкриминираните наркотични вещества, относно които е постановено след влизане на присъдата в законна сила да бъдат унищожени.

Постановено е също след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени и транспортните опаковки, приложени към физикохимичната експертиза л. 8691, том 1 от ДП. Постановено е след влизане в сила на присъдата на подсъдимия Я. В. Н. да бъде върната 1 бр. везна, подробно описана в протокол за обиск и изземване на л.17, том 1 от ДП.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Я. В. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски от органите на разследването в досъдебното производство в размер на 78,25 лв. (седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) платими в полза на държавата по сметка на СДВР и по 5 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. З., защитник на подсъдимия Я. В. Н., с оплакване, че е неправилна и незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият не е извършителят на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение по чл. 354а от НК. Заявява се становище, че от писмените и гласни доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин вината на подсъдимия. Сочи се, че полицейските служители въобще не са видели Я. В. Н. дали хвърля нещо и какво хвърля, а само показват на поемните лица някакви снимки и то след два часа, но че това вече са други поемни лица, а не тези, които са били в момента на задържането на Я. Н.. Изтъква се също, че в подсъдимия няма намерено наркотично вещество и че няма негови дактилоскопни следи по намерената везна и пликчета с наркотик. Излагат се и доводи, че ако той е хвърлил наркотика, то веднага е трябвало да се вземе от полицейските служители и да се покаже на първата двойка поемни лица, но че такова нещо няма, а още повече няма и наркотично вещество, но че по “незнайни пътища“ след два часа се появява някаква прашинка и за това е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия. Предвид така изложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена друга такава, с която подсъдимият Я. В. Н. да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание пред въззивния съд участващият прокурор от САП 3 изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от защитника на подсъдимия. Заявява, че инкриминираните високорискови наркотични вещества в действителност не са в големи и значителни количества извън квалифициращото понятие, което законодателят е имал предвид, но че в случая трябва да бъде съобразено, че са налице достатъчно доказателства относно това, че с поведението си подсъдимият е нарушил защитените от правото обществени отношения, свързани с опазване на народното здраве.

Твърди, че тяхното нарушаване всякога е съществено. Сочи, че по делото са налице достатъчно гласни и писмени доказателства и че гласните доказателства намират опора в писмените такива по делото. Счита, че следва да се даде вяра както на изложеното от поемните лица, така и на разпитаните като свидетели полицейски служители. Намира също, че присъдата на СГС е справедлива и законосъобразна и в частта относно наложеното наказание, като от първоинстанционния съд е било съобразено както обремененото съдебно минало на подсъдимия, така и характера на извършеното. Моли да не бъде уважавана жалбата и да бъде потвърдена атакуваната присъда на СГС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат С. З. - моли да се уважи жалбата и да се отмени присъдата на СГС като неправилна и неоснователна. Счита, че са налице множество процесуални нарушения и липсата на каквито и да е доказателства относно вината на подсъдимия. Твърди, че при първоначалното му задържане не е намерено никакво наркотично вещество. Изтъква, че е имало поемни лица, след което - след два часа - се намира някаква прашинка 0,004 гр. наркотично вещество, което е изключително малко, и не се знае как е приобщено, как е намерено, при което се търсят нови поемни лица.

Изразява становище, че цялата тази процедура е тотално опорочена и повдигнатото обвинение спрямо подзащитния му не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В тази връзка заявява, че в кориците на делото липсват доказателства, които категорично да доказват, че той е извършителят на инкриминираното деяние. Счита, че обремененото съдебно минало на подсъдимия не трябва да е причина задължително той да бъде осъден.

Застъпва тезата, че в кориците на делото има много противоречия и поради тази причина моли въззивния съд да отмени присъдата на СГС и да постанови друга присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен. Алтернативно отправя молба ако въззивната инстанция прецени, че има наличие на вина или 4 има извършено някакво престъпление, то да бъде намален размера на наказанието.

В лична защита пред въззивния съд подсъдимият Н. оспорва първоначалните показания на свидетеля М. Т., дадени пред съдия, в които той е казал, че Я. /т.е. подсъдимият/ е щял да му продаде нещо си и че някога си е бил купувал от него. Твърди, че това са показания, които се отнасят за бъдеще време, и че именно въз основа на тях е била постановена осъдителната присъда спрямо него. Твърди, че в случая става въпрос за вещество на стойност 14 лева и за нещо, което е намерено на 40 метра от него. Претендира, че квалификацията на деянието трябва да е по чл. 354а ал. 5 НК.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Н. моли да му се намали присъдата.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Я. Н. съображения, както и заявените в открито съдебно заседание доводи на страните, като ги прецени във връзка с доказателствата по делото и като сам служебно провери правилността на присъдата по реда на чл. 314 НПК, намери следното:

Като инстанция с правомощия да установява факти и да проверява верността на установените от първоинстанционния съд фактически положения, включително при неправилност на същите да приема нови, различни от вече установените, въззивният съд направи свой собствен анализ на всички събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие доказателствени материали, в резултат на който прие за установена изложената по-долу релевантна фактическа обстановка.

Подсъдимият Я. В. Н. е роден на ******** г. в гр. ***. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Я. В. Н. е осъждан както следва:

С присъда от 26.05.2009 г. по НОХД № 11713/2007 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, отменена с присъда от 25.11.2010 г. по ВНОХД № 2687/2010 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 11.12.2010 г., е признат за виновен 5 в това, че за времето от неустановена дата до 02.09.2004 г. в гр. София, в лек автомобил „Алфа Р.-33“ с ДК № ********, паркиран в денонощен охраняем паркинг, находящ се в ж.к. „Надежда -1“, ***-А, е държал взривове, огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешително съгласно ЗКВООБ, за което на основание чл.339, ал.1,предл.2, алт.1, алт. 2 и алт. 6 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години. Впоследствие на основание чл. 68 от НК това наказание е било приведено в изпълнение с определение на PCДупница от 30.09.2014 г., постановено по НОХД № 568/2014 г. по описа на същия съд, и е търпяно считано от 17.11.2014 г. до 04.02.2016 г., когато е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок /по чл. 70 ал.6 от НК/ в размер на 9 месеца.

С протоколно определение от 27.03.2018 г. по НОХД № 5181/2018 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.03.2018 г., е било одобрено споразумение, с което е признат за виновен в това: - че на 26.10.2017 г. около 02.30 часа , в гр. София, ул. „Адам Мицкевич“, до магазин „Зона“ без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – в себе си амфетамин, а в управлявания от него автомобил — мака „Ауди“, модел „А4“, peг. № ******** коноп /канабис/ и амфетамин, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т. 1 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лева; - както и че на 26.10.2017 г. около 02.25 часа в гр. София е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с регистрационен № ******** след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.