Решение № 19 от 13.01.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. КърджА., 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140101016 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „**********“ ЕООД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. **************, представлявано от Е. Р. Д. срещу М. Б. А. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че въз основа на депозирано заявление от 03.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответницата по ч.гр.д. № 706/2022 г. по описа на PC - КърджА., която от своя страна е подала в законоустановения срок възражение на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК. Сочи, че на 17.03.2017 г. между „********“ ЕАД и М. Б. А. е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „*******“, в който план са включени минути за разговори, както и интернет услуги. Срокът на договора е 24 месеца, като същият е влязъл в сила в деня на подписването му. В исковата молба се твърди, че на 22.02.2019 г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 22.01.2019г. до 21.02.2019 г., включваща стойността на ползваните минути за разговор и интернет услуги в размер на 18.44 лв. с ДДС, която не е заплатена. На 22.03.2019 г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 22.02.2019 до 21.03.2019 г., включваща стойността на ползваните минути за разговор и интернет услуги в размер на 13.12 лв. с ДДС, която не е заплатена. С исковата молба се претендира и мораторна лихва за забава в размер на 5.72 лв. по първата фактура и 3.96 лв. по втората фактура. Сочи, че вземането е цедирано от страна на „********“ ЕАД на „*******“ ООД като цесионер, като впоследствие на 28.01.2022 г. „*******“ ООД е прехвърлило всички свои вземания на ищеца „**********“ ЕООД, за което „*******“ ООД в качеството си на цедент по договора е изпратил уведомление по пощата до ответника М.

Б. А. на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответникът М. Б. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.

************* дължи на „**********“ ЕООД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: **************, представлявано от Е. Р. Д., сумата в размер на 31.56 лв., 1 представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г. сключен между ответницата и „*************“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/22.02.2019 г. и № **********/22.03.2019 г., както и сумата в размер на 9.68 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 02.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В хода на съдебното производство ищецът е оттеглил иска си за установяване дължимост на сумата в размер на 9.68 лв. за мораторна лихва върху главниците по процесните фактури, като съдът с влязло в сила Определение № 984 от 21.09.2022 г., е прекратил производството в тази част, поради което не дължи произнасяне по този иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата по делото, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като излага подробни съображения. Не оспорва, че е сключила договор именуван споразумение с „********“ ЕАД за мобилни услуги за тел. номер ********** с план „**********“ на 17.03.2017 г. за срок от 24 месеца или до 17.03.2019 г. Оспорва дължимостта на процесните суми по фактура № **********/22.02.2019 г. и по фактура № **********/22.03.2019 г. Сочи, че на 19.02.2019 г. ответницата е депозирала заявление за прекратяване на договора, като е изплатила последната дължима сума за ползваните от нея услуги, поради което и не дължи претендираните вземания. Твърди, че до получаване на заповедта за изпълнение не е била уведомена за неплатените задължения към „********“ ЕАД, също така през 2020 г. отново станала абонат на същия мобилен оператор и въпреки това, не била уведомена за претендираните в настоящото производство фактури. Прави възражение за изтекла давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, подробно конкретизирано в отговора на исковата молба.

Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с писмена молба с Вх.№ 10376/09.12.2022г. чрез процесуалния си представител. Претендира разноски, като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.

Ответникът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК.

Страните не спорят, че на 17.03.2017 г., между „*************“ ЕАД и ответницата е сключенo допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с предмет: продължаване на срока на договора; промяна на тарифен план за тел. номер **********, с абонаментен план „********“ за срок от 24 месеца. Видно от представеното споразумение, същото е влязло в сила на 17.03.2017 г., като срокът му е уговорен до 17.03.2019 г.

Установява се, че на 22.02.2019 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г., включваща стойността на ползваните телекомуникационни услуги в размер на 36.24 лв. На дата 22.03.2019 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.02.2019 г. до 21.03.2019 г.

На 16.10.2018 г. „*************“ ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземания със „*******“ ООД, като съгласно чл. 2 от договора, същите са индивидуА.зирани в Приложение №1 към договора. По делото е представено извлечение от Приложение № 1 от 2

05.08.2022 г. , видно от което вземането към М. Б. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.

************* за сумата от 49.36 лв., представляваща незаплатена главница по договор за електронни съобщителни услуги, сключен с „*************“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/22.02.2019 г.; № **********/22.03.2019 г. е прехвърлено на цесионера.

С потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*************“ ЕАД потвърждава извършената цесия на 21 653 броя вземания в общ размер на 10 663 623.41 лв., цедирани от „********“ ЕАД на „*******“ ООД, които вземания са индивидуА.зирани в Приложение №1 към договора.

От представения договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г. се установява, че „*******“ EAД е прехвърлило свои вземания от трети физически лица и юридически лица на „**********“ ЕООД, индивидуА.зирани в Приложение № 1 „Списък на вземанията“ към договора, от което се установява прехвърлянето на вземането спрямо лицето М. Б. А. с ЕГН **********, за сумата от 31.56 лв., представляваща незаплатена главница по допълнителни споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 17.03.2017 г., въз основа на който са издадени фактури № **********/22.02.2019 г.; № **********/22.03.2019 г. на „**********“ ЕООД.

По делото са представени два броя уведомления за извършените цесии по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД, адресирани до ответницата, като по делото не са ангажирани доказателства за надлежното им получаване от същата.

Въз основа на депозираното заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд КърджА. е образувано ч.гр.д. № 706/2022 г. по описа на PC - КърджА. , по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 275/06.06.2022 г. за следните суми: сумата 31.56 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 17.03.2017 г., сключен с „*************“ ЕАД по фактура № **********/22.02.2019 г. за отчетен период 22.01.2019 до 21.02.2019 г. на стойност 18.44 лв. и по фактура № ********** за отчетен период 22.02.2019 до 21.03.2019 г. на стойност 13.12 лв., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. - датата на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 325 лв. разноски по делото, от която 25 лв. за внесена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответницата е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимост на предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е установителeн иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.

4 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

В конкретния казус взаимоотношенията между ответницата и „********“ ЕАД се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 и сл. от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка са възникнА. права и задължения за всяка от двете страни, поради което изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата страна. В случая, не се оспорва, че между ответницата и „*************“ ЕАД е сключено допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с предмет: продължаване на срока на договора; промяна на тарифен план за тел. номер **********, с абонаментен план „********“ за срок от 24 месеца., при насрещно задължение на купувача да заплати услугите.

Основателността на заявената претенция зависи от това ищецът да установи при 3 условията на пълно и главно доказване, че между „********“ ЕАД и ответницата е възникнало вА.дно облигационно правоотношение, по силата на твърдяния договор за телекомуникационни услуги, неговото съдържание, доставка на услугите за процесния период, както и размера на вземането му. В тежест на ищеца е да установи и че вземането е прехвърлено на ищеца, посредством твърдяните договори за цесии, както и изпълнение на процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Съдът намира, че ищецът установи в условията на пълно и главно доказване подлежащите на доказване факти по следните съображения:

На първо място, „**********“ ЕООД ангажира доказателства за това, че в полза на „********“ ЕАД е възникнало претендираното вземане към ответницата. В тази насока като доказателство по делото са представени фактури. Видно от детайлизираната справка към фактура № **********/22.02.2019 г. се установи факта на доставката на точно определени по вид и количество телекомуникационни услуги за процесния период 22.01.2019 – 21.02.2019 г., както и размера на вземането на ищеца за ползвани телекомуникационни услуги. Съгласно депозираното заявление от 19.02.2019 г. ответничката е изразила воля за прекратяване на договора, който е в сила до 17.03.2019 г. За ответницата остава задължението за плащане по фактура № **********/22.03.2019 г., която включва месечния абонамент за периода на едномесечното предизвестие 18.03.2019 – 17.04.2019 г. Затова настоящият състав достигна до извод за доказаност на претендираното вземане за заплащане на доставени телекомуникационни услуги.

С оглед на направеното възражение за изтекла давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД от ответницата, съдът счита, че е основателно по отношение на първата фактура № **********/22.02.2019 г. Понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервА. от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/. В настоящия случай претендирА.те суми са за предоставени телекомуникационни услуги, които се покриват от понятието „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност.