Решение № 421 от 11.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Велико Търново, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500463 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. В. Г. против Решение № 270/23,12.2024г. , постановено по гр.д. № 886/2023г. на Районен съд- Павликени, с което е осъден „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, на С. В. Г. с ЕГН ********** сумата от 4892,65 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 30041887802 от 14.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 13.11.2023 г. до окончателното плащане, като за разликата до предявения размер от 6257,10 лева е отхвърлен искът поради прихващане.

Решението се обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции поради прихващане. Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, както следва :

Установяването на недействителност на договор за потребителски кредит от съда е допустимо само по иск на кредитора. В случая съдът се е произнесъл по възражение на кредитора, а не по предявен от него иск. Според жалбоподателя липсват предпоставки за извършване на прихващане между неговото вземане и вземане на ответника, защото последният се е отказал от иск за присъждане на главница по процесния договор за кредит в размер на 1428,91лв в предходно водено между страните производство. При това положение според жалбоподателя вземането на ответника по жалба не е било изискуемо.

Развиват се подробни съображения и се отправя молба до съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи претенцията на жалбоподателя.

1

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно.

Съображенията за този извод са следните :

Ищецът твърди, че на 14.01.2020 г. сключил договор за кредит № 30041887802 с ответното дружество, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД му предоставило за ползване сумата от 5000 лева, а ищецът се задължил да я върне в срок от 24 месеца на равни месечни погасителни вноски. Договорът бил сключен при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) - в размер на 41 %, годишен процент разходи (ГПР) - в размер на 49,04 %, и общо дължима сума по кредита в размер на 11018,41 лв. Излага твърдения, че в договора е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1500 лв. и „Флекси“ в размер на 2250 лева, дължими на равани части и разсрочено с месечните вноски. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил сума в общ размер от 9892.65 лева.

Посочва, че ответното дружество се сдобило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 528/2022 г. по описа на РС – Павликени и срещу която възразил в срока по чл. 414 ГПК. В резултат на това било образувано гр. д. № 617/2022 г. по описа на РС- Павликени, по което с акта по същество съдът отхвърлил предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване дължимостта на сумата от 1428,91 лв. – главница, 143.47 лв. – договорна лихва за периода 01.10.2021 г. – 01.01.2022 г., сумата от 81,56 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2022 г.

2

30.08.2022 г., сумата от 312.50 лева – дължима стойност на възнаграждение за предоставена услуга „ Фаст“ и 468,75 лв. – възнаграждение за предоставена услуга „Флекси“. В срока за обжалване кредиторът направил отказ от иска си и решението, както и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК били обезсилени.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Като основания за нищожност посочва липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49,04%. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който е над максимално установения праг на ГПР. Твърди, че възнаграждението по допълнителните услуги „Фаст“и „Флекси“ в общ размер на 3750 лв. представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е била предоставена на ищеца. Твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни. Посочва, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Твърди, че на посочените основания договорът за кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК. В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6527,10 лв., представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30041887802 от 14.01.2020 г., по силата на който е представил на ищеца заем в размер на 5000 лв., която ищецът се е задължил да върне ведно с възнаградителна лихва и възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съгласно условията на договора.

Твърди, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Посочва, че длъжникът предварително се е запознал с общите условия, подписал ги е и се е задължил да ги спазва. Сочи, че в договора е посочен годишният процент на разходите, който е фиксиран, както и уговореният лихвен процент - 41 %. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна суми какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, при какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Заявява, че изборът за закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуването им не е задължително условие за сключване на договора и не следва да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита, съответно стойността на тези услуги не следва да бъде включена в ГПР. Оспорва твърдението в исковата молба за заплатена сума в размер на 9892,65 лв. Към съда е отправил искане за отхвърляне на предявения иск, като в условията на евентуалност прави 3 възражение за прихващане със сумата от 5000 лева – стойност на чистата главница по договора.

От събраните по делото доказателства се установява следното :

Като безспорно първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 30041887802 от 14.01.2020 г., по силата на който ответникът, в качеството на кредитор, е предоставил на ищеца, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 5000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с възнаградителна лихва и възнаграждение в размер на 3750 лв. за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съгласно условията на договора. От приложения по делото договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30041887802 от 14.01.2020 г., общи условия към него и погасителен план се установява, че на ищеца е предоставена сума в размер на 5000 лева, дължима за срок от 24 месеца, разсрочено съгласно погасителен план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска 302,90 лв., при посочен годишен процент на разходите – 49,04% и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент - 41%, лихвен процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по кредита –7268,41 лв. В договора е предвидено кредитополучателят да заплати възнаграждение и за закупени допълнителни услуги - „Фаст“, включваща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - 1500 лв. и „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителни план – 2250 лв. Посочен е общият размер на вноската – 459,15 лв., от които 156,25 лв. - размер на вноска по закупени допълнителни услуги, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, и общото задължение по кредита с вноските по допълнителните услуги – 11018,41 лв. Видно от съдържанието на договора възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни услуги става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако е закупена и допълнителна услуга „Фаст“, взънаграждението по нея се дължи в пълен размер. Съгласно чл. 15 от общите условия към процесния договор таксите за допълнителен пакет услуги, които са незадължителни за сключването на договора, се прилагат при следните условия, като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента. Таксите за ползване на тези услуги се дължат еднократно, при сключване на договора, а заплащането им от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Посочено е, че разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от тях.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор 4 за кредит е в размер на 9892,65 лв. , разпределени както следва: 3635,55 лв. – главница, 2171,74 лв. – възнаградителна лихва, 3125 лв. – такса за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 175,73 лв. – лихва за забава и 736.83 лв. законна лихва и 50.00 лв. такса. Според вещото лице, размерът на ГПР, с включване в него и на възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ възлиза на 126,7716 %.