Решение № 3521 от 29.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3521 гр. Пловдив, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330111793 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК: 115187998, представлявано от управителя Д.

Я. Я., със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********“ № ***, ет. ***, офис ***, чрез пълномощника си адв. М. С. П. е предявил срещу ответника Г. Т. Б., с ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********” № ****, ет. ***, ап. **** установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, и чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 763, 26 лева (шест хиляди седемстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки) - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 234, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда, дължимо поради неизпълнение задължението на ответника по договор за обучение да работи при работодателя в срока по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ след завършване на обучението, пропорционално на неотработеното време, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – ****** г., до окончателното плащане, за заплащане на която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********* г., издадена по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ****** гр. с-в.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на тр. договор от ******** г. На същата дата, ********** г. между страните бил сключен и договор за повишаване на квалификацията, с който ищецът се задължил да завърши платен от работодателя курс на обучение за повишаване на квалификацията, както и да работи в ищцовото дружество за срок от 2г. и 6 месеца, считано от подписването на договора. С договора страните уговорили обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, като фиксирали, че в случай, че не завърши обучението или не работи при работодателя определения срок, работникът му дължи обезщетение в размер на 5 460 евро, на която стойност възлизало проведеното от 1 работодателя обучение. Твърди се работодателят да е изпълнил задължението си, платил и предоставил обучението, но работникът не изпълнил задължението си да работи при него 2г. и 6 м., считано от ********* г., като прекратил ТПО с работодателя с предизвестие, считано от ********* г. Уговореният срок е трябвало да изтече на ******** г. Ето защо ответникът бил в частично неизпълнение на задължението си по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, поради което и дължал на работодателя част от уговореното обезщетение, пропорционално на неотработеното време. Тази пропорционална част възлизала на сума в размер 6763, 26 лева.

Тъй като ответникът не заплатил доброволно тази сума, ищецът подал заявление по чл.

410 от ГПК за заплащането й, било образувано ч. гр. дело № ******** г. на ПРС, ***** гр. с-в, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******** г., издадена по частно гр. дело № ******* г. на ПРС, ******* гр. с-в било разпоредено длъжникът за заплати на заявителя търсената сума, законна лихва и разноски. В дадения едномесечен срок длъжникът възразил срещу заповедта, като на заявителя било указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Междувременно длъжникът не изпълнил задължението си.

С оглед на дотук изложеното се моли да бъде постановено решение, с което установителният иск да се уважи, като на заявителя-ищец се присъдят и разноските в исковото и заповедното производство.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва изцяло.

Твърди се, че действително на ********* г. между страните бил сключен трудов договор, както и че ТПО е прекратено по инициатива на ответника на ********** г. Твърди се обаче при постъпване на работа ответникът да е притежавал необходимата квалификация за изпълнение на възложените му с ДХ компетентности, преди това е изпълнявал същата длъжност в друго предприятие, като е придобил такава специалност в ТУ – Г. Твърди се от страна на работодателя – ищец да е било поставено като задължително условие при постъпване на работа и сключването на договора за повишаване на квалификацията, като му било обяснено, че благодарение на този договор предприятието ще получи данъчни облекчения, а самото обучение представлява въвеждащо такова за самата работа. В действителност обучението представлявало запознаване с работата на съответните машини и било въвеждащо за абсолютно всеки нов работник в предприятието. Ищецът бил принуден да подпише график на обучение и декларации, които били формални такива, не отговаряли на действителното положение, с произволни дати, като квалификацията на ищеца не била повишена изобщо, а бил запознат с работата в конкретното предприятие. Сочи се, че всяко подобно предприятие разполага с ERP система – система за бизнес планиране, която представлявала софтуеърна система, която управлява всички бизнес операции за подобряване представянето на бизнеса. Реално ищецът бил запознат с тази система и настройките на конкретното ERP, които за всяко предприятие били различни. Реално квалификацията му не била повишена и не е придобил нови знания или умения по нито един от посочените модули.

Ответникът се твърди да е притежавал необходимите знания и умения за работа с измервателни уреди, оборудване в РЦРЧ, разработване на програми по ЦПУ, и не би могъл да постъпи на работа, ако не ги притежава – това било изискването за заемане на длъжността „******************“ съгл. длъжностната х-ка.

Твърди се, че от самите представени от работодателя документи е видно, че обучението било само формално, а не реално проведено. Чл. 2 от въпросния договор предвиждал обучението да се провежда с откъсване от работния процес, но в работно време. За три работни дни било 2 невъзможно да се проведе 40-часово обучение при осемчасов работен ден. Това било посочено в документацията на работодателя за Модул 4, за периода ******** г., което било невъзможно. Били едновременно представени декларация за проведено обучение по модул 6 и отказ от обучение по същия модул, обучението се сочи да е било проведено в периода *********, а декларацията да е от ******* г., което означавало, че отказът е подписан формално, а обучение изобщо не се е провеждало.

Твърди се при прекр. на ТПО ответникът Б. да е платил на ищеца работодател сумата 4842 лева обезщетение за неспазено предизвестие и към него да не са били предявени претенции за заплащане на други обезщетения. За това, че от него се претендира тази сума разбрал с връчване заповедта по чл. 410 ГПК.

Оспорва се да е извършвано обучение, което да представлява повишаване професионалната квалификация на ответника, като се твърди това да представлява неизпълнение задължението на работодателя да предостави такова обучение на работника.

В случай, че се приеме такова обучение да е било реално проведено, се оспорва клаузата за заплащане на неустойка в посочения размер като стойност на обучението, като нищожна поради противоречие с добрите нрави и за прекомерна, предвид периода на престиране на труд от страна на ищеца.

С оглед на дотук изложеното се моли за отхвърляне а исковете и се претендират разноски.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа тезата си и моли същата да бъде възприета от съда. Представени са писмени защити от страните, с които подробно обосновават становищата си.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Така предявеният установителен иск е допустим, като същият е предявен в едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение, което е подадено в едномесечния срок, и се претендира установяване на суми, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да бъде уважен искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е бил сключен процесният договор за обучение за повишаване на квалификацията, че обучението е проведено, стойността на същото за обучаемия ответник, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за заплащане на посоченото обезщетение – че ищецът е изпълнил задълженията си по договора от ******* г., а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за повишаване на квалификацията срок, че обучението е било провеждано, както и размера на обезщетението, респ. стойността на уговорената неустойка, и как е формирана тази сума.

При установяване на горните факти и обстоятелства ответникът следва да установи възражението си, че обучението реално не е проведено, а проведеното такова е представлявало встъпително обучение за запознаване с работата на конкретните машини, а не за повишаване на квалификацията, че е притежавал нужната квалификация за изпълнение на длъжността, че в обучението не е включено придобиване на нови знания и умения, че оспорената клауза за неустойка противоречи на императивни правни норми, правните норми, на които противоречи, и в 3 какво конкретно се изразява недействителността на сочената клауза, респ. че неустойката е прекомерна.

От приложеното ч.гр. д. № ******** г. на ПРС, **** гр. с-в се установява, че на ****** г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за сумата 6 763, 26 лева – обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, дължимо поради това, че работникът не е завършил изцяло обучението и не е работил при работодателя уговорения срок от 2 г. и 6 месеца, съгласно уговореното в тр. договор от ******** г. и договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КT от същата дата, пропорционално на неотработеното време, законна лихва и разноски, за разглеждане на което заявление е образувано ч. гр. д. № ****** г. на ПРС, ****** гр. с-в. Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ******** г., с която заявлението е уважено и е разпоредено ответникът да заплати на ищеца търсената сума. Постъпило е в срок възражение от длъжника срещу заповедта, преди да му бъде същата редовно връчена, вследствие на което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си и такъв е предявен в едномесечен срок, като за разглеждането му е образувано настоящото дело.

В случая от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор № ******* г., договор за повишаване на квалификация по чл. 234 от КТ от ******** г., декларации за проведено обучение и отказ от обучение по определени модули, и заповед за прекр. на ТПО от ******** г. се установява, че ответникът е започнал работа по трудово правоотношение с ищеца, на длъжност „************”, възникнало на основание сключен тр. договор от ********* г. В чл.

3 от тр. договор е уговорено, че трудовият договор се сключва със срок за изпитване в полза на работодателя до ******** г. вкл., след изтичане на който ТПО между страните продължава като безсрочно такова. Уговорено е работникът да постъпи на работа на ********* г., основно дневно възнаграждение 72, 40 лева, и допълнително дневно за продължителна работа – 3, 04 лева, брутно дневно – 75, 44 лева. Уговорени са 20 дни платен год. отпуск, като в чл. 9 е уговорен срок на предизвестие при прекр. на ТПО и за двете страни – 3 месеца. От същата дата е сключен и договор по чл. 234 от КТ за повишаване квалификацията на Б., чрез придобиване на знания и умения за ****************, по който и двете страни са декларирали, че приемат, освен условията по него, и Приложение 1 към договора и Общите условия към него. Съгл. чл. 1 от договора по чл. 234 КТ, работодателят се е задължил да осигури обучение на работника/служителя, а последният се е задължил да завърши успешно обучението по повишаване на квалификацията чрез придобиване на теоретични и практически познания за ************* съгласно програма за обучение в модули от 1 до 8, съставляваща неразделна част от договора. Посочено е, че обучението ще се провежда в работно време, но с откъсване от работния процес, считано от ********** г., съгласно програма – приложение 1. В чл. 3 а служителят се е съгласил да посещава редовно всички занятия съобразно програмата и уговорките с работодателя, да се подготвя за всички изпити и да постига добри резултати на тях, с 3 b - да изпълнява в срок и с дължимата грижа задачите за самостоятелна подготовка, с 3 c – да завърши успешно обучението си, като положи всички необходими изпити и практически занимания, като съгл. чл. 3 d на осн. чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ работникът обучаем се е задължил да работи при работодателя за срок от 2 г. и 6 месеца, считано от датата на приключване на обученията.