Решение № 1716 от 20.07.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1716 гр. Бургас, 20.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120102031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1404, р-н бул. „Б“ № , ап., представлявано от П В. и Х. М. М, чрез юрк. Б.

Т, против Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. „“ № за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор за потребителски кредит № 581112, сключен на 20.11.2019 г. между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и Т. Д. М.: сумата от 368,64 лева, представляваща главница, сумата от 38,82 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2019 г. до 20.05.2020 г. и сумата от 343,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2020 г. до 19.11.2024 г. (с изключение на периода на извънредно положение 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г.), като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 4419/2024 г. по ч. гр. д. № 8759/2024 г. на Районен съд – Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

Излагат се твърдения, че ответникът е сключил със „СТИК-КРЕДИТ“ АД на 20.11.2019 г. Договор за потребителски кредит № 581112 по реда на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 400 1 лева и който кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 20.05.2020 г. на 6 вноски, всяка в размер на 151,36 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,57 %.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок.

Длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска. Евентуално, ако не се приеме, че договорът е сключен по електронен път, предвид реалния му характер, е сключен с получаване на сумата. В чл. 51 от Общите условия е уговорен начин на връчване на кореспонденцията между страните по договора, вкл. и чрез изпращан на СМС и имейл адрес до посочения в договора телефонен номер.

Вземането по договора е прехвърлено от страна на „СТИК-КРЕДИТ“ АД в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. и Приложение № 1 към него.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес, евентуално длъжникът е уведомен е получаване на уведомлението, извършено е исковата молба. С тези доводи моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в настоящото и в заповедното производство.

Представя писмени доказателствени средства.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор ответника.

Същият в едномесечният срок от връчването на заповедта, в депозираното пред съда възражение по чл. 414 ГПК, изрично е заявил, че не дължи процесните суми, тъй като същите са погасени по давност.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковете като погасени по давност. Не възразява срещу твърденията за сключен договор за кредит и признава, че е получил сумата. Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.

9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника, след което последният е подал възражение и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ответникът е сключил със „СТИК-КРЕДИТ“ АД на 20.11.2019 г. Договор за потребителски кредит № ....... Видно от договора на ответника са предоставени в заем 400 лв., за лични нужди като кредитополучателят се е задължил да върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва съобразно 2 погасителен план до 20.05.2020г. Посочен е общия размер на всички плащания – 450.82 лв., фиксиран лихвен процент – 36%, като лихвата се начислява ежедневно. Посочено е ГПР от 42,57%. Към договора е приложен погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, извлечение от системата на ищцовото дружество, съдържаща личните данни на ответницата и SMS и Е-mail кореспонденция. Представени са общите условия по договора за кредит.

Ответницата лично в съдебно заседание признава факта, че е получила сумата по кредита.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. видно от който СТИК-КРЕДИТ“ АД е прехвърлило свои вземания описани в „Анекс 1„ в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД, като е видно от приложение към него, че са прехвърлени конкретно вземанията срещу ответника по договор за потребителски кредит от 20.11.2019 г. с № 581112.

Представено е уведомление до ответника, но няма данни същото да е връчено.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.

От изложеното в исковата молба следва, че претендираното вземане се основава на твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е формален – следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител (чл.

10, ал. 1 ЗПК), като "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация – пар. 1, т. 10 ДР ЗПФУР.

Договорът за потребителски кредит може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т. е. без да е налице едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар. 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – арг. чл. 5, ал. 9 и ал. 15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение намира и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът, който основава легитимацията си на твърдения за прехвърлени права от доставчик на финансови услуги, носи тежестта да докаже изпълнение на задължението на доставчика на финансови услуги от разстояние ("Стик Кредит" АД) да предостави преддоговорна информация на ответницата и получено от нея съгласие за сключване на договора за кредит – арг. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. Според твърденията, на които се основават претенциите, сключването на договора за кредит е извършено чрез електронни изявления от " Стик Кредит " АД и ответницата. Относно електронните изявления се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги – чл.

18, ал. 2 ЗПФУР. Електронно изявление е словесно изявление, представено в 3 цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП (редакция до изм. бр. 85 от 2017 г.).

От горното следва, че за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т.

10 ДР на ЗПФУР, и това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника за валидното възникване на облигационното правоотношение и съобразно изричното признание, че е получила сумата, направено в съдебно заседание, съдът намира, че признаването на този факт съобразено с доказателствения материал налага извод, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест.

По делото се доказаха твърдените изявления в електронна форма, а именно заявката – чрез електронна платформа на заемодателя, приемането на предложението за сключване на договора от страна на заемодателя – чрез изпращане по електронната поща на договор за заем и съгласието на ответницата за сключване на изпратения по електронната поща договор за заем – чрез изпращане на текстово съобщение от телефон (смс).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.

2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор. Посоченият ГПР съответства на предвидените общи разходи по кредита, като уговорената възнаградителна лихва и такси не са в противоречие със закона и не са налице неравноправни клаузи в договора. На потребителят е предоставена необходимата информация и общите условия, като същият е бил запознат с тях при сключването на договора.

В настоящия случай възражението на ответника за изтекла погасителна 4 давност е неоснователно за главницата и основателно за възнаградителната лихва. Също така вземането за лихва за забава е погасено по давност за периода преди последните три години до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от ищеца.

При възражение за изтекла погасителна давност на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да вземе предвид размера на всяка погасителна вноска и падежа и, поради следните съображения: Размерът на всяка вноска се формира чрез сбор на главница и възнаградителна лихва. За всяка вноска с настъпил падеж тече погасителна давност, защото банката може да се снабди с изпълнителен лист за нея.

Изтеклата погасителна давност е санкция за бездействието на кредитора. При забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, вземането на банката представлява вземане за просрочена главница за определен период от време (включващ сбора от главницата по отделните вноски), вземане за възнаградителна лихва за определен период от време, включващ сбора от лихвата по отделните вноски, и вземане за наказателна лихва за забава за определен период от време. Вземането за възнаградителна лихва и за наказателна лихва се погасява с изтичането на 3-годишна давност съгласно чл.

Разпечатката съдържа 41 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21ee097a-9258-4d34-a762-ac546ed7441c