Решение № 30 от 26.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500573 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Н. С. С. чрез адв. М. М. от АК-Търговище, срещу решение № 137/30.10.2024г., постановено по гражданско дело № 125 по описа за 2024г. на Окръжен съдТърговище, в частта, с която е бил отхвърлен иска му за осъждането на Прокуратурата на Република България, гр. София, за заплащане на разликата над присъдената сума от 1 000 лв. до претендираната сума от 75 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато незаконно обвинение по ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград и постановена оправдателна присъда по НОХД № 283/2022 г. на РС-Търговище, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Излага се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като не са били взети предвид доказаните чрез свидетелски показания твърдения на ищеца относно причинените му страдания. Освен това неправилно е бил обсъден факта относно възможните кумулации ако С. би бил признат за виновен и осъден по така повдигнатото му обвинение, при което предвиденото наказание е било „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години. В предишните осъждания на ищеца най-тежкото наложено му наказание е било „лишаване от свобода“ за срок от 4 години. При евентуално наложено по незаконното наказателно производство наказание от около 9 години (предвид съдебната практика по дела за престъпления, извършени извън пределите на страната), то ищецът е следвало да изтърпява още около 5 години лишаване от свобода. Поради горното и предвид доказано 1 претърпените страдания, присъдената сума от 1 000 лв. се счита за крайно несправедлива. Отправеното до настоящия съд искане е да се отмени решението в обжалваната му част и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 000 лв. като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. Претендират се и разноските за настоящата инстанция.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на Република България оспорва подадената въззивна жалба и претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част. Сочи се, че спрямо въззивника като обвиняем не е била взета никаква мярка за неотклонение и той е пребивавал в следствения арест във връзка с образувани в същия период няколко други досъдебни производства, които са приключили с осъдителни присъди. В момента същият се намира в затвора, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ при първоначално определен „строг режим“, тъй като се касае до рецидивист, който в този период е извършил няколко квалифицирани кражби. Поради това и присъденото обезщетение за претърпените вреди е адекватно и отговоря на изискването за справедливост, защото размерът му е равен на пенсията на български пенсионер за ¼ от годината.

Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с които е бил уважен иска на ищеца за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и е бил отхвърлен иска му за осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 6 000 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконното наказателно производство, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 10.06.20г., ищецът е твърдял, че на 10.07.18г. той и още двама негови познати, напуснали пределите на страната с лек автомобил, пътувайки към Република Австрия. По-късно ищецът се завърнал в България, но бил задържан и срещу него било образувано ДП № 26/18г. по описа на ОСлО при ОП-Разград. Било му повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, 2 и 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК – за кражба на движими вещи, собственост на посочен австрийски гражданин, извършена на територията на Австрия. Досъдебното производство продължило повече от 4 години, в който период ищецът претърпял изключителни морални, материални и духовни страдания. Освен това неколкократно е пребивавал в следствения арест на гр. Разград за дълги периоди от време. Получил емоционален и психически срив – започнал да говори несвързано, привиждали му се починали негови близки, които го викали да отиде при тях. Крепяла го единствено мисълта, че има две 2 малолетни деца, за които трябва да живее, за да им помага. В този период жената, с която е живеел на съпружески начала, е прекратила връзката си с него и заживяла с друг мъж. На 22.01.22г. е бил внесен обвинителния акт в съда с посочените по-горе обвинения. Тъй като ищецът е знаел, че предвиденото наказание за това деяние е „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години, той изпитал нов емоционален срив – спрял да се храни за известно време. След разговори с други лица, придобил вярата, че съдът е обективен и безпристрастен и ще бъде постановена оправдателна присъда.

Образуваното пред РС-Разград дело е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Търговище, където било образувано под № 283/22г.

Производството продължило около 7 месеца и приключило с постановяването на оправдателна присъда № 6/23.01.23г. По подаден от прокурора протест е било образувано ВНОХД № 110/23г. на ОС-Търговище, което приключило с решение, потвърждаващо оправдателната присъда. С воденото против ищеца незаконно наказателно производство е било потъпкано достойнството му като гражданин и той претърпял описаните тежки морални вреди в продължение на 7 години. Претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е било в размер на 75 000 лв.

С отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявения иск по основание и размер. Посочено е било, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдените психически неудобства, които да са причинени от воденето на посоченото наказателно производство.

Освен това последното не се е отличавало със завишена процесуална принуда или интензитет. Прокуратурата не е разпространявала данни за разследването, за да се приеме, че е било опозорено името и достойнството на ищеца. Спрямо последния не е била вземана никаква мярка за неотклонение (МНО) или каквито и да е други мерки за процесуална принуда, тъй като той е бил задържан под стража по друго наказателно производство. Най-същественото обаче според ответника е, че срещу ищеца са били водени няколко наказателни производства по същите текстове на НК и са били образувани следните наказателни дела – НОХД № 2202/18г. на РС-Бургас; НОХД № 224/18г. на РСГорна Оряховица; НОХД № 1626/19г. на РС-Велико Търново, по които са били постановени ефективни осъдителни присъди. С определение № 260031/21г. на РС-Велико Търново е било определено едно общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим. С протокол № 990/02.12.21г. по НЧД № 1189/21г. на ОС-Варна е било постановено условно предсрочно освобождаване на ищеца от изтърпяване на останалата част от групираното му наказание, с определянето на изпитателен срок от 6 месеца и 12 дни. Въпреки така предоставения на ищеца шанс, на 17.05.22г. същият отново е извършил престъпление, квалифицирано като такова по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, заради което е бил задържан под стража. За това деяние било внесено обвинение по НОХД № 1363/22г. на РС-Добрич, по което е било одобрено споразумение с налагане на наказание „лишаване от 3 свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим.

Обобщено е в тази връзка, че от 2002г. до момента, ищецът регулярно се е срещал с българското правосъдие. Поради това всички твърдения за претърпени морални страдания, емоционални сривове, страх от осъждане, лишаването му от достъп до децата и прекратената връзка с майка им, не могат да бъдат обосновани единствено с обвинението по ДП № 26/18г., по което той е бил оправдан, имайки предвид поредното извършено от него престъпление, за което е бил осъден. Допълнено е, че по посоченото наказателно производство ищецът е бил привлечен като обвиняем на 30.06.20г., поради което твърдението му за продължителност на наказателното преследване от 7 години, не отговаря на обективните факти. Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с икономическия стандарт в страната и присъждането му в посочения размер би довело до неоснователното му обогатяване.

От материалите по ДП сл. д. № 26/18г. се установява, че първоначално същото е било образувано на 27.05.18г. като ДП № 1873зм-268/18г. по описа на РУ на МВР-Разград срещу неизвестен извършител, въз основа на постъпило съобщение за извършено престъпление от общ характер – кражба от дом в гр. Разград. В разпит от 11.09.18г. на оперативен работник в ОД на МВР-Разград е изложено, че въз основа на проведени ОИМ са налице данни да бъдат заподозрени в извършването на престъплението Н. С. и Т. Х., които са били на територията на жилищния комплекс в посочения период. В показанията е била изнесена и информация, че след осъществено от посочените две лица и още едно лице пътуване до Австрия за периода от 11.07.18г. до 15.07.18г., същите са започнали да търсят купувач за 2 бр. бордови компютри с посочени идентификационни данни, получени по линия на международното полицейско сътрудничество. В тази връзка на 23.08.18г. при извършена полицейска проверка на лек автомобил, в който е пътувал Т.

Х., са били открити описаните бордови компютри, които са били предадени за нуждите на разследването. С постановление от 19.09.18г. прокурор от РПРазград е приел, че освен в гр. Разград Т. Х., Н. С. и Б. М. са извършили престъпление в Република Австрия, поради което досъдебното производство е било изпратено на ОСлО при ОП-Разград за разследване от следовател и продължило като ДП сл. д. № 26/18г. С постановление от 30.05.19г. на районния прокурор на РП-Разград са били разделени материалите по ДП сл. д.

№ 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград, които касаят извършената кражба на вещи в Австрия за прилагане по новообразуваното ДП № 19/19г. на ОСлО при ОП-Разград. С постановление от 06.12.19г. на районния прокурор на РПРазград, посочените две ДП са били отново обединени в едно – ДП № 26/18г. на ОСлО при ОП-Разград. С разпореждане от 04.06.20г. на районния прокурор е било разпоредено Н. С. да бъде приведен от Затвора-Варна в следствения арест на Разград за извършване на процесуално-следствени действия по делото за периода от 22.06.20г. до 06.07.20г.

С постановление от 30.06.20г. (т. ІІІ, л. 35-36 от ДП) Н. С. е бил 4 привлечен като обвиняем за извършено престъпление с правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, 2 и 3 и т. 5, вр. чл.

194, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК – за кражба на описани движими вещи, собственост на посочен австрийски гражданин, извършена за периода от 14.07.18г. до 15.07.18г. в Република Австрия, в посочено населено място, в условията на опасен рецидив и продължаващо престъпление, след предварителен сговор с Т. Х. и Б. М., като случаят не е маловажен и след повреждане на прегради – счупване на предно стъкло на зърнокомбайн, чрез използване на описано МПС и технически средства, и по специален начин. Не е била постановена МНО спрямо ищеца.

На същата дата същият е бил разпитан. В приложената декларация ищецът е посочил, че живее на семейни начала с А. В. Д. и имат две непълнолетни деца – едното на * години и второто на * години. Към посочения момент ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна. На 09.07.20г. на С. е било предявено разследването и събраните по същото доказателства.