Решение № 2100 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2100 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330104850 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на Г. Х. П. срещу М. И. Г., с която се предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на нанесена лека телесна повреда на **г. в гр. **, за което деяние е постановена влязла в сила Присъда № 260017/28.03.2022 г. по НЧДХ № 2414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на **г. в гр. **ответникът нанесъл комплексна телесна повреда на ищеца чрез стискане в областта на слабините, удари с юмруци в главата и краката. Посочва се, че с Присъда № 260017/28.03.2022 г. по НЧДХ № 2414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът бил признат за виновен за извършена от него лека телесна повреда. Присъдата била потвърдена с Решение № 145/29.03.2023 г. по ВНЧХД № 90/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. Навеждат се доводи, че вследствие на причинените телесни увреждания, ищецът изпитвал болки, страдания, неудобство и стрес в продължителен период от време.

1

Същият изпитвал болки в слабините и главата в продължение на седмици, бил замаян, губил ориентация и имал гадене. От ударите ищецът имал причинени белези. Затруднени му били движенията на врата му, дясната поясна област, десния крак и дясната ръка, не можел да осъществява трудова дейност. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника М. И. Г., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорват се твърденията в исковата молба по отношение на претърпените от ищеца болки и страдания, неудобство и стрес. Според ответника липсва конкретика по какъв начин всяко едно от уврежданията се е отразило на цялостното състояние на ищеца.

Също така се навеждат доводи, че претендираният размер е завишен с оглед обстоятелството, че причинената лека телесна повреда е без разстройство на здравето. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали се изяснява, че с влязла в законна сила на 28.06.2023 г. присъда, постановена по НЧХД № 2414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът М. И.

Г. е признат за виновен за това, че на **г. около 12:30 часа в гр. **на паркинг, находящ се на гърба на **“ с адрес: ул. „**“ № **и задната страна на блок с адрес: ул. „***“ № **, е причинил на ищеца лека телесна повреда, представляваща кръвонасядане и охлузван по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лавата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става, силна болка в областта на слабините, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказания глоба в размер на 1250 лева.

2

По делото са разпитани двама свидетели – Н.Л.М. и И. П. П.

Свидетелката М., намираща се във фактическо съжителство с ищеца и майка на детето на ответника, посочва, че с последния имат множество дела.

Същата присъствала на ситуация от **г. Тя се разиграла около 12:30 – 13:00 часа в гр. **на паркинг в близост до **. Според свидетелката ситуацията се изразявала в това, че ответникът набил ищеца. Последният имал следи от удари по главата и подутини в областта на устните и брадичката. Върху ищеца имало синини и главата му била подута. Същият имал болки в десния крак и дясната ръка. В продължение на няколко седмици се оплаквал от някакви болки. Двамата живеели заедно, като ищецът имало неща, с които не можел да се справя сам. Поради болки в ръката не можел да се обслужва сам и не можел да си приготви нищо за ядене. Ищецът изпитвал болка и в областта на слабините, защото ответникът го бил стиснал здраво в тази област. Свидетелката си спомня, че някои от болките отшумели по-бързо, но други продължили между три и четири седмици. Наложило се свидетелят да пие болкоуспокояващи. Ищецът се свързал с личния си лекар, но той отказал да го приеме, защото била ковид пандемията. Същият искал да му се направи и скенер, защото получавал замайване, но отново му било отказано.

Лечението на ищеца се осъществявало по телефона. Същият се притеснявал да излезе, защото имал следи от удари по лицето. Поради тази причина работил от вкъщи за три – четири седмици. След това като излизал от вкъщи се оглеждал непрекъснато, за да не срещне ответника. Ищецът имал и болки в пояса, когато се изправял, за което пиел аналгин. След инцидента го болял кракът, бил му надут глезена и не можел да се обуе. До края на месец април работил от вкъщи, след което започнал да се връща към нормалния си начин на живот. Когато започнал да работи, изпитвал силни болки в областта на ръката и китката. В областта на слабините го боляло най – много, като чувствал силен дискомфорт. Ищецът търсил психолог, но никой не поискал да му обърне внимание заради ковид пандемията.

Свидетелят П., служител на ответника, посочва, че познава и двете страни, доколкото всички работили заедно. Свидетелят се обадил на ответника във връзка със служебни ангажименти, като последният му казал, че ще му се обади по-късна, защото ищецът му налитал на бой. Впоследствие му споделил какво се е случило. Свидетелят не знаел след инцидента ищецът да е имал наранявания или здравословни проблеми. Няколко дни след 3 инцидента свидетелят възприел ищеца в автомобила си. Той го бил виждал няколко пъти да преминава през офиса, като не възприел видими признаци във връзка със здравословното му състояние. Всеки път бил с управляванията от него автомобил – „**“. Свидетелят го възприемал през прозореца.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на доказателствената съвкупност. Действително, свидетелката М. се явява фактически съжител на ищеца, поради което нейните показания следва да бъдат преценяни на основание чл. 172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Установи се, че същата е в силно влошени отношения и с ответника. Въпреки изложеното, съдът дава вяра на показанията на свидетелката М., доколкото същите съответстват на останалите, приети по делото доказателства, в частност и влязлата в сила присъда досежно причинените травматични увреждания на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като за да бъде основателна ищцовата претенция, то следва при условията на кумулативност, да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: деяние, което да е осъществено противоправно и виновно, настъпили вреди и пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата увреда.

Както вече бе посочено от фактическа страна, във връзка с процесното деяние е постановена влязла в сила присъда по НЧХД № 2414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, с която ответникът М. И. Г. е признат за виновен за това, че на **г. около 12:30 часа в гр. **на паркинг, находящ се на гърба на **“ с адрес: ул. „**“ № **и задната страна на блок с адрес: ул. **, е причинил на ищеца лека телесна повреда, представляваща кръвонасядане и охлузван по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лавата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става, силна болка в областта на слабините, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето.

В настоящото производство,

4 се претендират претърпени неимуществени вреди именно от горепосоченото престъпно деяние. Предвид това и на основание чл. 300 ГПК, влязлата в законна сила присъда е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно изложеното, съдът приема, че ответникът е реализирал от обективна и субективна страна деяние – компексна лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузван по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лавата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става и силна болка в областта на слабините.

Предвид това, то спорът се концентрира върху размера и обхвата на вредите, и причинно – следствената им връзка с деянието. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ППВС № 4/ 68г., справедливостта не е абстрактно понятие, а притежава конкретен, обективен мащаб. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното обезщетение са обстоятелствата, че деянието е извършено умишлено и публично – на паркинг в центъра на гр. **, че макар и комплексна леката телесна повреда включва седем отделни телесни увреждания, и че за период от близо един месец е установен дискомфорт в осъществяване на ежедневните дейности на ищеца. При определяне на обезщетението се отчетоха и влошените отношения между страните, станали повод за конфликта.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение, което би компенсирало претърпените от ищцата неимуществени вреди ( стрес и притеснение), възлиза на сума в размер от 1400 лв. За разликата от 1400 лева до пълния претендиран от ищцата размер от 6 000 лева, искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски, съразмерно на уважената част от иска.

Доказателства за извършени такива, обаче, не са представени по делото, поради което и е негова полза не следва да се присъждат разноски.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК правно на разноски има и ответникът, 5 съразмерно на отхвърлената част от иска. Доказателства за извършени такива са представени по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2023 г. /л.

80/ в размер на 900 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, такива следва да бъдат присъдени в размер на 690 лева.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, в размер от 56 лева, съобразно уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. П., ЕГН:

**********, на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление – лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузван по лигавицата на горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата, оток в дясната слепоочна област, оток и болезненост в лавата челно-слепоочна област, охлузване на дясната глезенна става, болезненост в дясната гривнена става и силна болка в областта на слабините, за което деяние е постановена Присъда № 260017/28.03.2022 г. по НЧХД № 2414/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 1400 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева.