Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 17.09.2020, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 407/2020
Вид
Решение № 534
Подписан
17.09.2020
В сила
06.10.2020
Състав
КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 и ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36, ал.1 и ал.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 40а · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 104 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • §9 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.347 · Кодекс на труда
  • чл. 10 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.40 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.40, ал.1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.6, ал.1 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
  • чл. 50 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 6 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 534 гр.Плевен, 17.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №407 по описа на

Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от В.Ц.Л. ***, против Решение

№Ц2153-14-8/28.04.2020 год. на Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 год. на ръководител ПО.

В жалбата Л. сочи, че трудовият му стаж за спорния период е отразен в трудовата книжка, за което има положен печат, поради което счита, че отразяването е в официален документ и следва да се зачете. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да му зачетен спорния трудов стаж.

Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на

НОИ-Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателят получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ), отпусната с Разпореждане №16/11.03.2014 г.на л.8 от делото въз основа на заявлението, приложено на л.5-7, като с последващи разпореждания през годините е продължаван срокът за изплащане на пенсията за посочения в съответното ЕР на ТЕЛК период. Със заявление вх. №2113-14-2677/21.12.2018 г. на л.13-15 Л. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ съгласно чл. 69б само от България. С разпореждане

№2113-14-2677#14/19.02.2020 г. на ръководител ПО на основание чл. 69б от КСО и чл. 10 от НПОС, чл. 50 на Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 12 на Регламент (ЕО) №987/2009 па Европейския парламент и на Съвета е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на В.Л.. Като мотив в разпореждането е посочено, че лицето отговаря на чл. 696, ал. 2 от КСО за 2018 г. да има навършена възраст 58 години и 02 месеца, но не отговаря на изискването да е работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. С жалба вх. №Ц1012-14-10/30.03.2020 г. Л. е обжалвал разпореждане

№2113-14- 2677# 14/19.07.2020 г. на ръководител ПО. Счита, че административният орган неправилно е определил трудовия му стаж от втора категория в размер на 13 год. 0 мес. 06 дни, тъй като съгласно извършеното вписване в трудовата му книжка е отразено, че същият е в размер на 16 год. 08 мес. 19 дни. На следващо място посочва, че има стаж в Испания в размер на 13 год. 02 мес. и 12 дни, който фигурира в осигурителната система на страната, но пенсионният орган му е зачел само 10 год. 11 мес. и 02 дни за право на пенсия, което според него също е неправилно. При изложените обстоятелства претендира да се извърши проверка, като се преразгледа общият му осигурителен стаж, тъй като счита, че е ощетен с близо 6 години, за които административният орган отказва да му зачете стаж. По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №Ц2153-14-8/28.04.2020 год. на Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 год. на ръководител ПО. За да потвърди оспореното разпореждане, органът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 696, ал. 2 от КСО (в редакцията към 2018 г.), мъжете придобиват право на пенсия, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, имат навършена възраст 58 години и 02 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 т. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 21.12.2018 г. Л. има навършена възраст 61 год. и 05м и придобит осигурителен стаж както следва: В

България:II-ра категория труд - 13 години 00 месеца 06 дни; III-та категория - 08 години 02 месеца 13 дни; Съгласно чл.

104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 24 години 05 месец 21 дни. В Испания (потвърдени осигурителни периоди от 09.10.2001 г. до 05.02.2014 г., съгласно формуляр Р 5000 ES (за правото на пенсия) - 10 год. 11 мес. 02 дни. Общ осигурителен стаж на лицето в България и Испания - 35 год. 04 мес. 23 дни. По отношение оплакването на Л., че пенсионният орган не е зачел правилно осигурителният му стаж и в частност този от втора категория, е извършена проверка на документите в пенсионното досие на лицето. При съобразяване на представените от лицето документи зачетеният осигурителен стаж от втора категория от органа е както следва:

12.12.1977 г. - 13.09.1989 г.-ел. монтьор в

ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 11 год. 09 мес. 01 дни;

04.03.1991 г. - 27.02.1992 г. - електромонтьор в ЕМУ В. Търново - съгласно удостоверение обр. УП-3 изх.

№3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 00 год. 11 мес. 23 дни;

19.09.1994 г. -31.12.1994 г. - ел. монтьор в ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 00 год. 03 мсс. 12 дни;

Директорът на ТП на НОИ-Плевен в оспореното решение е направил извод, че общият осигурителен стаж на Л. от втора категория правилно е определен в размер 13 години 00 месеца 06 дни, а превърнат към трета категория -16 год. 03 мес. 08 дни, поради което е приел възраженията на лицето в тази връзка за неоснователни.

Тъй като в заявлението, с което е поискал отпускане на пенсия за ОСВ Л. е посочил, че има осигурителен стаж, придобит в Испания, органът е приел, че приложение намират и разпоредбите на регламент №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и регламент (ЕО) №987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на регламент №883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 6 от регламент №883/2004 г. компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно, че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. А съгласно чл. 12 от регламент №978/2009 г. съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент - №883/2004 г., при условие че тези периоди не съвпадат.

При съобразяване с разпоредбите на посочените регламенти с писмо изх. №2113-14- 2677#3/13.02.2019 г. и с напомнително писмо изх. №2113-14-2677#6/20.06.2019 г. до Испанския осигурителен институт е изискано потвърждение на осигурителния стаж на лицето, придобит на територията на Испания. В отговор е постъпил формуляр Е205 ES от 29.10.2019 г.

(вх. №2113-14-2677#11/15.11.2019 г. в ТП на HOEI) от компетентната институция в Испания, в който отразеният период на заетост на Л. е 09.10.2001 г. - 05.02.2014 г. - общо 10 год. 11 мес. 02 дни (във формуляра периода на заетост е посочен в дни - 3982 дни). Тъй като само с българския осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия и при прилагане разпоредбата на чл. 6 от регламент №883/2004 г. и чл.12 от регламент №978/2009 , потвърденият осигурителен стаж на Л. в Испания е добавен към българския осигурителен стаж само за придобиване право на пенсия от лицето, при което общият осигурителен стаж става 35 год. 04 мес. 23 дни. И при сумиране на осигурителния стаж на лицето в България и Испания е установено, че Л. не отговаря на всички предпоставки па разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО за 2018 г. Лицето отговаря на изискване то за навършена възраст за 2018 г. - 58 год. и 02 мес., но не отговаря на условието да е работило най-малко 15 години при условията на втора категория труд. На това основание Директорът на ТП на НОИ-Плевен е направил извод, че правилно е постановено разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 г. на ръководител ПО, е което с отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Л..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на Л. на 30.04.2020 год., видно от разписката на л.39 от делото, а жалбата против него е подадена до съда чрез органа на 14.05.2020 год. и е заведена с вх.№Ц1012-14-10 # 3.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен, който е компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган-ръководител „ПО“ по смисъла на чл.98, ал.1 от КСО. Оспореното Решение е писмено, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването си.

Решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон , поради следните съображения:

Спорните моменти в настоящото производство са: какъв е размерът на трудовия стаж на жалбоподателя от втора категория, когато е работил в ЕМУ Велико Търново като елмонтьор-13 год. 00м 06 дни, колкото е зачел административният орган, или 16год. 08м. 19 дни, както твърди Л.; какъв е размерът на трудовия стаж на Л. в Испания-зачетеният от административния орган 10 год. 11 мес. 02 дни за периода 9.10.2001 год.-5.02.2014 год., или има придобит трудов стаж и след 5.02.2014 год. в Испания, чийто общ размер според жалбоподателя е 13 год. 02 мес. и 12 дни.

По отношение размера на трудовия стаж в Испания - зачетеният от административния орган в оспорения акт е в размер на 10 год. 11 мес. 02 дни за периода 9.10.2001 год.-5.02.2014 год.

Органът е взел предвид приложеният по делото и изпратен от Испанския осигурителен институт с оглед потвърждение на осигурителния стаж на лицето, придобит на територията на Испания, формуляр Е205 ES от 29.10.2019 г. (вх.

№2113-14-2677#11/15.11.2019 г. в ТП на HOИ) от компетентната институция в Испания, в който отразеният период на заетост на Л. е отразен под формата на дни на заетост-в случая 3982 дни, и като период на заетост- от 9.10.2001 г. - 5.02.2014 г. , или общо стаж в размер на 10 год. 11 мес. 02 дни положен трудов стаж в Испания. В случая приложение намират и разпоредбите на регламент №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и регламент (ЕО) №987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на регламент №883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 6 от регламент №883/2004 г. компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. А съгласно чл. 12 от регламент №978/2009 г. съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент - №883/2004 г., при условие че тези периоди не съвпадат.