Определение № 56 от 06.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. К., 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Кирил М. Димов

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20265100600043 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.345 ал.1, във вр. с чл.341 ал.2, във вр. с чл.249 ал.3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 16.12.2025 год. по Н.о.х.дело № 282/2025 год. по описа на Районен съд – К., съдът е прекратил съдебното производство по делото, на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.5 т.1, във вр. с ал.1 т.3 и чл.249 ал.1 и ал.4 от НПК, и е върнал делото на РП – К. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Против така постановеното определение е подаден частен протест от прокурор при РП – К., в който се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Подалият протеста прокурор е посочил, че при съставяне на обвинителния акт подробно били посочени времето, мястото и начина на извършване на престъплението от обвиняемия П. П. П., като счита връщането на делото за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия, за неоснователно и израз на прекомерен формализъм от страна на съда. Предлага се с протеста да бъде отменено протоколното определение на първоинстанционния съд от 16.12.2025 год., като неправилно и незаконосъобразно, и делото да върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

1

Преписи от частния протест са изпратени и връчени на подсъдимия П.

П. П., на защитника му – адв.И. Б. от АК – К., както и на ощетеното юридическо лице – Община К., като от същите не са постъпили възражения срещу протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частния протест, намира следното:

Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, частният протест е основателен.

По внесен на 07.04.2025 год. в РС - К. обвинителен акт, с който на П. П.

П. от гр.К. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212б ал.1 т.1, във вр. с чл.212 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 282/2025 год. по описа на Районен съд - К.. С Разпореждане рег.

№ 501/07.04.2025 год. на първоначално определения съдия-докладчик е било насрочено провеждане на разпоредително заседание на 22.05.2025 год., от 13.00 часа, за което на страните са били изпратени и връчени съобщения по чл.247в от НПК. На посочената дата насроченото разпоредително заседание не е било проведено, поради заболяване на съдията-докладчик. След неколкократни отлагания на провеждането на разпоредителното заседание, поради смяна на съдията-докладчик и отсъствия на подсъдимия, на 16.12.2025 год. е било проведено разпоредително заседание по делото, в хода на което са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.3 от НПК, по всяка от които съдът е изслушал становището на страните. По чл.248 ал.1 т.3 от НПК прокурорът, подсъдимият и неговият защитник са изразили становище, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

След изслушване на становищата на страните по въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимия. Съдът е посочил в мотивировъчната част на определението съображенията си, както следва: липсвали факти относно 2 престъплението, извършено от подсъдимия П. П. П., а именно - нямало конкретни данни за начина му на извършване, като фактическите признаци на деянието от обективна страна, в което е обвинен подсъдимят да е извършил документна измама, били че деецът лично използва документа пред едно или няколко лица, в чиято власт се намира имуществения предмет на посегателството, както и получава лично от извършителя на чуждото движимо имущество, и в тази връзка е посочил, че в обвинителния акт и първият и втория акт от съставното престъпление не са описани във фактите по начин да се разбере как е извършено деянието, като са налице неясноти и противоречия относно приетата от прокурора фактическа обстановка. Съдът е посочил, че прокурорът се е задоволил само да опише, че подсъдимият П. П. на конкретна дата е съставил официалния документ с невярно съдържание, но нямало вписани факти кога точно го е представил този документ и защо точно на свидетеля С.Г.М., за когото не били налице никакви данни какво отношение има той към разпореждането с имущество на Община К.. Посочил е на следващо място, че в обвинителния акт било вписано, че по принцип извършените СМР се заплащали след настъпването на определен фактически състав, изразяващ се в искане от кмета на кметството до кмета на общината ; възлагане на строителни техници от общинската администрация на изготвяне на техническо решение на мероприятието и количествено - стойностна сметка с описание на видовете дейности и тяхната стойност; избор на изпълнител от Община К.; след извършване на СМР съставяне на приемателен протокол с описание на вида, количеството и стойността на отделните дейности, подписан от възложител, изпълнител и инвеститорски контрол в Община К. ; след съставянето на фактурата одобрение от Община К., но прокурорът не бил описал дали са налице тези факти по отношение на инкриминирания документ. На трето място съдът е посочил, че е налице неяснота какво приема всъщност прокурора - дали подсъдимият П. е изпратил техника през месец юни 2018 г. в с.О. или не е налице такова действие, тъй като прокурорът бил пресъздал в обвинителния акт данни, съобщени от дееца П. П., без да е ясно те дали са се случили. На следващо място съдът е посочил в мотивите към определението си, че прокурорът е вписал в обвинителния акт, че свидетелят Б.Ю.Х. наредила плащане на инкриминираната сума, но било неясно защо се приема от обвинението, че именно този свидетел е сторил това, въпреки, че в обвинителния акт било описано, че всяко плащане от кметството подлеж ало 3 на одобрение от Община К., който факт също не бил изяснен от кое точно длъжностно лице от тази организационна единица, тъй като било посочено че кметство с.О. е второстепенен разпоредил на бюджетни средства, като съдът е счел, че по този начин обвинението не е направило описание на акта на разпореждане с чуждото имущество. На пето място, съдът е намерил, че в обвинителния акт нямало данни как длъжностното лице било въведено в заблуждение и кое всъщност било то, като можело да се предполага, че прокурорът приемал, че свидетелят Б.Ю.Х. е б и л заблуден, което било в противоречие с приетото от обвинението - че този свидетел знаел, че вписаните във фактурата СМР не били изпълнени, което не било описано конкретно в обвинителния акт, но се извличало от последващите описани действия на това лице - че той по телефона се е свързал със свидетеля М.А., без отново да е ясно защо с него, за да го пита кога ще бъдат извършени строителните работи. Съдът е посочил още, че объркването било още поголямо, тъй като не било ясно дали за описаните в инкриминирания документ свидетелят Б.Х. е търсил изпълнение. И на последно място, не било ясно какво приема прокурорът - ако свидетелят Б.Х. било заблуденото длъжностно лице, дали то е имало знание или не е имало такова по отношение на предаването на чуждо имущество без правно основание, и кое било всъщност заблуденото длъжностно лице, и също така кога, по кое време била извършена измамата, защото знанието или незнанието, както и времето на извършването му, били елементи от състава на престъплението, които следва ла да бъдат посочени ясно и непротиворечиво от обвинението.

Първоинстанционният съд е направил извода, че цялото това разминаване, противоречие и неясно изписване на фактите води до невъзможност както за подсъдимия, така и за съда, да разбере в какво точно се състои обвинението като начин на извършването му и време, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт, заложени в чл.246 ал.2 от НПК. Посочил е, че с така описаната фактология от прокурора, в която липсвали факти относно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението, се засягало основното право на обвиняемия на защита, поради което той не знаел срещу какво точно да се защитава, защото той не бил наясно за какво престъпление е привлечен като такъв.

Настоящият състав не споделя така изложените от първата инстанция 4 съображения, като намира направеният въз основа на тях краен правен извод за незаконосъобразен.

Небосновани са твърденията на първоинстанционния съд за наличия на разминаване, противоречие и неясно изписване на фактите в обвинителния акт, което водело до невъзможност както за подсъдимия, така и за съда, да разбере в какво точно се състои обвинението, като начин на извършване на престъплението и време, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт, заложени в чл.246 ал.2 от НПК. Това е така, по следните съображения: не могат да бъдат споделени изводите на съда, че в обвинителния акт липсвали факти относно престъплението, извършено от подсъдимия П. П. П., а именно - нямало конкретни данни за начина му на извършване, като фактическите признаци на деянието от обективна страна, в което е обвинен подсъдимят да е извършил - документна измама, били че деецът лично използва документа пред едно или няколко лица, в чиято власт се намира имуществения предмет на посегателството, както и получава лично от извършителя на чуждото движимо имущество, и в тази връзка е посочил, че в обвинителния акт и първият и втория акт от съставното престъпление не били описани във фактите по начин да се разбере как е извършено деянието, като били налице неясноти и противоречия относно приетата от прокурора фактическа обстановка. Всъщност, в обвинителния акт изготвилия го прокурор е посочил фактическите обстоятелства, които според него установяват съставомерно поведение на подс.П., а именно – съставяне на 05.07.2018 год.от подсъдимия, в качеството му на управител на „Б.И.“ ООД – гр.К., на официален документ – фактура № 1000001865/05.07.2018 год., с невярно съдържание, в който отразил неизвършени СМР на стойност 11 955.00 лв.; предаване на официалния документ с невярно съдържание на лице, изпратено от св.М.А. /зам.кмет на Община К./ - св.С.М. в периода между 05.07.2018 год. /датата на съставяне на документа/ и 09.07.2018 год. /датата на предаване на фактурата от св.С.М. на св.Б.Х./; предаване на 09.07.2018 год. на официалния документ с невярно съдържание от св.С.М. на св.Б.Х., която положила подписа си във фактурата с невярно съдържание за „Получател“; изготвяне от св.Б.Х. въз основа на официалния документ с невярно съдържание – посочената фактура, на искане № 72/09.07.2018 год. за извършване на разход – за заплащане на сумата по фактурата в полза на дружеството „Б.И.“ ООД – гр.К., представлявано от подсъдимия П.;

5 нареждане от св.Б.Х. за плащане на сумата в размер на 11 955.00 лв. по сметка на посоченото дружество; и постъпване на 10.07.2018 год. на сумата в размер на 11 955.00 лв. по сметката на „Б.И.“ ООД – гр.Кърджал; възстановяване на 08.02.2019 год. на сумата в размер на 11 955.00 лв. от „Б.И.“ ООД – гр.К., представлявано от подсъдимия П. П., по сметка на Община К.. Във връзка с посоченото будят недоумение изложените от първоинстанционния съд доводи – че нямало конкретни данни за начина на извършване на престъплението, като фактическите признаци на деянието от обективна страна, в което е обвинен подсъдимят да е извършил - документна измама, били че деецът лично използва документа пред едно или няколко лица, в чиято власт се намира имуществения предмет на посегателството, както и получава лично от извършителя на чуждото движимо имущество, и в тази връзка е посочил, че в обвинителния акт и първият и втория акт от съставното престъпление не са описани във фактите по начин да се разбере как е извършено деянието, като са налице неясноти и противоречия относно приетата от прокурора фактическа обстановка. Необходимо е да се посочи, че разпоредбите на чл.212 ал.1 и ал.2 от НК очертават два основни състава на престъплението документна измама, които независимо от общите им особености не са функционално обвързани една с друга и могат да съществуват самостоятелно. Престъплението по чл.212 ал.2 от НК е налице, когато деецът чрез съставяне на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо имущество, като за съставомерността на деянието е необходимо деецът лично или посредствено да участва в съставянето на официалния документ и то с намерение да бъде използван същия за получаване от другиго на чуждо имущество, без правно основание, и престъплението е довършено в момента, когато след използването на документа и въз основа на него имуществото бъде реално получено от другото физическо или юридическо лице. В този смисъл не е необходимо деецът лично да използва документа пред едно или няколко лица, както и да получи лично чуждото имущество, каквито неоснователни упреци е отправил първоинстанционният съд към съдържанието на обвинителния акт.