Решение № 970 от 03.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Диана К. Стоянова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело № 20223100502152 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Й. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.В. В. САК, срещу Решение № 212 от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа на Районен съд гр.Провадия В ЧАСТТА , в която Й. Т. Й. Е ОСЪДЕН да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 със съдебен адрес: **** на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД 1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала главница за периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.

2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала 1 непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.

3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по давност обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021 г.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд и отказал да приеме за съвместно разглеждане заявеното в открито съдебно заседание на 10.06.2022г. възражение за прихващане „със сумите, които са присъдени… съобразно влезлите в сила решения“, които „да бъдат прихванати със сумите, които банката е осъдена да заплати…, съобразно съдебни решения по гр.д. № 9356 от 2013г. на СРС, въззивно гр.д. № 16113 от 2014г. на СГС, и т.д. № 3539 от 2015г. на ВКС“. Позовава се на постановките на ТР № 1 от 2013г. на ВКС; твърди, че плащане на сумите реално не е извършвано, тъй като върху вземането по събраната от ЧСИ Б. сума по образуваното пред него изпълнително дело е наложен запор, иницииран от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 като обезпечение на исковете, предмет на настоящото производство. Оспорва се извода на съда, че на ответника са възстановени 2 970.40 шв.фр. на 24.07.2019г. Оспорва се извода на съда, че не следва да се обсъжда заключението по двете ССчЕ в частта, в която са извършени изчисления във връзка с дължимостта на сумите в евро, като цитира приетото с решението на ВКС по т.д. № 3539/2015г. присъдена сума от 6 899.46 лева, представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. – 01.03.2013г. сума по кредита, в резултат на валутната разлика между шв. франк и еврото, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е постановил възлагането на поисканите от ответника допълнителни задачи за извършване на преизчисление на дълга с оглед прогласената нищожност на двете допълнителни споразумения и установените курсови разлики в резултат на превалутирането. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част и за отхвърляне на иска изцяло на реализираните разноски в 2 двете инстанции.

В срока за отговор въззиваемото дружество представя писмен отговор, в който намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва изцяло възраженията на въззивника относно правилността на решението. Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.дело № 5012/2021г. по описа на Районен съд Варна e образувано по искова молба (след изпращането й по подсъдност от Окръжен съд Варна) на „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. Й., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 сумите както следва: 1/ на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала главница за периода от 10.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.; 2/ на основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала непогасена по давност 3 възнаградителна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.; 3/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3056,82 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по давност обезщетение за забава за периода от 10.02.2019 г. до 08.03.2021 г.

В исковата молба се сочи, че на 24.03.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, а ответникът се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на договора за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца след усвояване на кредита като е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валута, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. С допълнително споразумение от 23.09.2010 г. страните предоговарят съществуващи към датата на споразумението задължения на кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С допълнително споразумение от 04.10.2011 г. страните констатират общия размер на задълженията и предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С анекс от 21.11.2010 г. страните на основание чл. 8 и чл.9 и подадената молба от 18.11.2011 г. за частично погасяване на жилищния кредит, страните се съгласяват кредитополучателят да погаси предсрочно сумата от 50 000 швейцарски франка като погасителният план се преизчислява, а месечните погасителни вноски намаляват, а остатъчният дълг до падежа на кредита се запазва. С решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа на СРС и с решение от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС се прогласява нищожността на чл. 3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 и чл.

22, ал.1 от договора за кредит поради тяхната неравноправност като е прието, че валутата на кредита е швейцарски франкове, а по отношение лихвата за забава се прилагат първоначално договорените условия - а именно фиксиран лихвен процент в размер на 6,15 %. Ответникът е спрял обслужването на 4 кредита през март 2017 г. като към датата на депозиране на исковата молба не са постъпили никакви плащания, считано от 10.03.2017 г. като непогасените вноски за главница са 48, колкото са и дължимите вноски за лихва. С исковата молба се прави изявление, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Настоява се за уважаване на предявените искови претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В писмения си отговор ответникът оспорва исковите претенции.

Твърди, че същите са в значително по-нисък размер. Посочва, че клаузите на договора за кредит, с които всички вреди от валутни промени и валутния риск се възлагат в тежест само на потребителя са нищожни (чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3, чл.13, чл.24, ал.1 и чл.24, ал.2). Никъде в договора не се сочи, че базовия лихвен процент се определя по методология и никъде не се препраща към такава с договора. Договорът за кредит следва да съдържа безусловно и изцяло уговорките относно всички разходи по кредита.

Твърди, че банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя базисния лихвен процент като го увеличава със ставка, която счете за целесъобразна. В противоречие с принципа на добросъвестността е уговорено правото на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва. Посочва, че процесния договор не попада в приложното поле на изключението визирано в чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП. В договора липсва уговорка за условията и методиката за начина на формиране на лихвата и нейната промяна. Заявява и прави възражение, че и допълнително споразумение от 23.09.2010 г. и допълнително споразумение от 04.10.2011 г. са нищожни с оглед влезлите в сила решения по процесния договор. Посочва, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител е неравноправна и поради това нищожна, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна. Настоява за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

Липсва спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещите лице по изготвената ССчЕ в исковото производство се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за потребителски кредит № НL 34812/24.03.2008г., по силата на който дружеството ищец е отпуснало на заемателя – ответник потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк 5 към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита.

Съгласно заключението по назначената ССчЕ от исковия съд превалутираната сума, предоставена по кредита, е в размер на 134 111.94 швейцарски франка.

Кредитополучателят е поел насрещното задължение да върне сумата ведно с възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3, ал.1 в размер, формиран от Базов лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в шв.франкове (БЛП), валиден да съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е 4.5 % или ГЛП е 6.15 %. Крайният срок на издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване, в конкретния случай – 27.03.2008г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от договора задължението се погасява ежемесечно на вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора.

Установено е от експерта, че превалутирането е извършено при курс 1.601815 швейцарски франка за едно евро или 0.62429 евро за един швейцарски франк. Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва при условията на ал. 3 и ал. 4, като се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува" швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро -ал. 3, като за тези действия кредитополучателя дава съгласие и оправомощава банката.

Разпечатката съдържа 28 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21ecf10d-0199-4024-a838-8c0685eda2e8