Решение № 566 от 17.09.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Враца, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря С. Б. Р. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20241420100215 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени на 23.01.2024 г. от ”ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД,ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”България”№49 бл.53Е вх.В,чрез юк.Е. С. К.,против Б. Л. К. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл.. вх.. ет..ап.установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 09.02.2018 г. бил сключен договор за потребителски кредит №3028348833 между ищеца/като кредитор/ и ответника/като длъжник/.Договорът бил сключен при следните параметри : сума на кредита-600 лв.,срок на кредита-11 м.,размер на вноската-66.40 лв.,годишен процент на разходите-49.88,годишен лихвен процент-41.17, лихвен процент на ден-0.11 и общо задължение по кредита- 730.40 лв..По избран и закупен пакет от допълнителни услуги Фаст,ответникът дължал още 660.55 лв. възнаграждение/размер на вноската-60.50 лв./.Общото задължение възлизало на сумата от 1 390.95 лв./общ размер на вноската-126.45 лв.,дата на погасяване - 10-ти ден от месеца/.Неразделна част към договора били Общи условия. Ищецът бил изпълнил задълженията си,като на 09.02.2018 г. бил 1 превел 600 лв. по посочена от ответника банкова сметка.Ответникът бил внесъл общо 253.86 лв..

За задълженията на ответника,ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2487/2023 г. ответникът бил възразил против издадената заповед за изпълнение,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се:

-да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 90.80 лв.-неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №3028348833/09.02.2018 г. за периода 10.05.2018 г.-10.01.2019 г.;53.48 лв.-лихва за забава от 11.03.2018 г. до 10.01.2019 г.;302.12 лв.-законна лихва от 10.01.2019 г. до 28.09.2023 г.;законната лихва върху главницата/сумата от 90.80 лв./,считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на главницата;

-да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 540.45 лв.-неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,дължимо до 10.01.2019 г./по отношение на която претенция заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено/.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответник а се оспорват исковете,като неоснователни и недоказани.Не бил получавал такъв кредит.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр. дело №2487/2023 г. по описа на ВРС,същото е било образувано по заявление вх. №11751/02.10.2023 г. от ”ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД,ЕИК 175074752,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”България”№49 бл.53Е вх.В,представлявано от управителите С. Н. Н.,Н. М. Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак,с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Б. Л. К. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.. за : 90.80 лв.2 неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №3028348833/09.02.2018 г. за периода 10.05.2018 г.-10.01.2019 г.;540.45 лв.неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.01.2019 г.;53.48 лв.-лихва за забава от 11.03.2018 г. до 10.01.2019 г.;302.12 лв.-законна лихва от 10.01.2019 г. до 28.09.2023 г.;законната лихва върху главниците,считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на главниците;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 04.10.2023 г.,Съдът е отхвърлил заявлението за неплатеното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги .На същата дата е била издадена и заповед за изпълнение №1423 за останалите суми /вкл. разноски пропорционално - 11.31 лв. държавна такса и 22.62 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Длъжникът е получил съобщение на 08.11.2023 г..На 08.12.2023 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Не бил сключвал договор със заявителя.Заявителят е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на 20.12.2023 г..

Видно от представения договор за потребителски кредит

№3028348833/09.02.2018 г.,ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 600 лв.,с фиксиран годишен лихвен процент 41.17%,дневен лихвен процент 0.11%.

Ответникът е избрал и пакет от допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/,при което се е задължил за още 660.55 лв./общо е следвало да погаси с 11 бр. месечни вноски от по 126.45 лв./.

Видно от представеното писмо от ”Търговска банка Д”АД гр.София/стр.100 от делото/,на 12.02.2018 г. по сметката на ответника е постъпила сумата от 600 лв. с наредител ищеца.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от 3 валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е неоснователен.

Отпуснатият на ответника като физическо лице кредит представлява предоставяне на ”финансова услуга” по смисъла на §13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите/ЗЗП/ и съответно ответникът има качеството потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,което придобива стока или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител,ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,предвидена в гл.VІ от ЗЗП,за които съдът следи служебно,по който въпрос също е налице категорично установена съдебна практика,която задължава съдът да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася,независимо дали страните са навели такива възражения или не,като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,която е транспонирана в българското законодателство с §13а т.9 от ДР на ЗЗП,националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.

В ЗЗП и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на понятието ”неравноправна клауза” в договор с потребител,а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба.Според чл.146 ал.1 о т ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени 4 клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.Според чл.3 от Директивата,неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,произтичащи от договора.Не се счита за индивидуално договорена клауза,която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.Фактът,че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора,ако общата преценка на договора сочи,че той е договор с общи условия.Когато продавач или доставчик твърди,че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая е видно,а и не се спори от страните,че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия,т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков,Съдът намира,че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните,от което следва извод,че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр,чието съдържание е предварително изготвено.

От договора е видно още,че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема,ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/.Следва да се посочи още,че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,различен от законовия,е недопустимо.Тези съставни елементи обаче,както бе посочено и по-горе,в случая остават неизвестни.Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя/настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги.

5

С клаузата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е установено,че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съдът намира обаче,не е спазено изискването на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 о т ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.Съгласно чл.19 ал.1 о т ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.Легалната дефиниция на понятието ”общ разход по кредита за потребителя” се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита,включително лихви,комисионни,такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.Тоест,в посочената величина/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително,защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически 6 обоснован избор дали да го сключи или не.