Решение № 323 от 14.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Бургас, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20252100601465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1 от НПК и е образувано по повод въззивна частна жалба на адв.Н.Божилова-Арабова от АК-Бургас, като защитник на осъдения К. И. Г. с ЕГН **********, против определение № 3454/ 16.10.2025г., постановено по НОХД № 82/2025г. по описа на Районен съд-Бургас, с което по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.343б, ал.5 от НК първоинстанционният съд го е осъдил да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд-Бургас, сумата от 2000 лева, представляваща равностойност на лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ рег. № * **** **, рама № *****************, след одобряване на споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК, с което го е признал за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С жалбата се изразява недоволство от постановеното определение. Твърди се, че същото е неправилно, като се излагат съображения, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, представлявала по естеството си санкция, която изключвала принципа на индивидуализация по чл.54, ал.1 пр.2 от НК. По този начин възниквало противоречие с основен принцип, заложен в чл.35, ал.3 от НК, че наказанието е съответно на престъплението. Иска се отмяна, на обжалваното определение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок за обжалване пред компетентния съд.

1

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не е противоконституционна и не противоречи на правото на ЕС. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Защитникът адв.Н.Божилова-Арабова от АК-Бургас моли да се уважи жалбата, като се вземе предвид решението на СЕС по преюдициалното запитване на Районен съд-Велики Преслав, както и характеристичните данни на осъденото лице и да намали размера на присъдената равностойност.

Осъденото лице К. И. Г. редовно призован не се явява. Не взема становище по делото.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Бургас е приключило със споразумение за решаване на делото /бързо производство № 1/2025г. по описа на Второ РУ-Бургас, пор.№ 1/2025г. по описа на Районна прокуратура-Бургас/ по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като в публично заседание на 16.01.2025г., съдът е одобрил споразумение, с което е признал обвиняемия Г. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и му е наложил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.55, ал.3 от НК на обвиняемия не е наложено наказание „глоба“, а на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК - наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“, за срок от осем месеца.

След одобряването на споразумението на 16.01.2025г., в съдебно заседание на 16.10.2025г., по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът се е произнесъл с атакуваното определение, с което на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК е осъдил обвиняемия да заплати в полза на държавата сумата от 2000 лева, представляваща равностойност на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението - лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ рег. № * **** **, рама № *****************, определена с експертно заключение.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, 2 ал.1, т.1 от НПК, доколкото тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, тъй като предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен 2 съд-Бургас/. Районният съд в съответствие със закона, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане. С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.

Въззивният съд по същество счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е осъдил обвиняемия да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на 3 застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./. С приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на собствено на дееца МПС, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за 3 законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел - опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца МПС или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност. Чрез осъждането за заплащане на равностойността, когато МПС не е собственост на дееца, се осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице /Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. на КС/. Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен. Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен, поради което и възраженията не се споделят от настоящия състав.

Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата. Процесното превозно средство е притежавано от осъдения и съпругата му в режим на СИО, т.е не е изключителна собственост на осъдения, поради което и с оглед горните съображения, законосъобразно Районен съд-Бургас е приел, че Г. следва да бъде осъден да заплати изцяло равностойността му, доколкото в противен случай би бил поставен в привилегировано положение спрямо останалите осъдени лица, които са управлявали изцяло собствено или изцяло чуждо моторно превозно средство.

Доводи в тази насока могат да се извлекат и от актуалната редакция на чл.343б, ал.5, изр.2 от НК, която изрично предвижда, че когато превозното средство е в съсобственост се присъжда неговата равностойност.

Що се касае до равностойността на автомобила, то тя е определена посредством експертиза, която въззивният съд намира за обоснована, като не са налице основания за поставяне под съмнение на нейната правилност.

Същата е определена с експертно заключение, от вещо лице със съответната квалификация. Комплексната експертиза е мотивирана и е извършена след технически оглед на процесното превозно средство, като липсват съмнения за нейната правилност и обоснованост.

4

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което то следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Предвид гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3454/ 16.10.2025г., постановено по НОХД № 82/2025г. по описа на Районен съд-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________