Решение № 57 от 20.04.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Смолян, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20235440200109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. К. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с*, депозирана чрез процесуалния представител – адв. * * от АК – гр.

Смолян, със съдебен адрес: * против Наказателно постановление № 23-1862000008/20.01.2023г. на *, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 53 ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право на управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното НП и постановяване на същото при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че жалбоподателят не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Сочи се, че липсата на знание за прекратената регистрация води до липса на субективния елемент на процесното деяние. Настоява се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят – Р. М., редовно призован – не се явява. Представлява се от адв. *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – * – гр. Смолян, редовно призован – не се явява 1 и не изпраща процесуален представител.

* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2022г., около 16.15 часа, в гр.Смолян, наряд по *в състав свидетелите В. Ч. и Д. Б. /и двамата служители на *“ в гр. Смолян спрели за проверка лек автомобил марка и модел „*“, сив на цвят с рег. № *, собственост на * * * с ЕГН: ********** от с.*, обл.Смолян. Водач на лекия автомобил бил жалбоподателят Р. К. М. с ЕГН: ********** от с. *, обл.

Смолян. В хода на извършената проверка свидетелите Ч. и Б. установили, че автомобилът, управляван от жалбоподателя М. бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 04:27 часа на 02.11.2022г., предвид това, че за същия не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По повод извършеното административно нарушение, на жалбоподателя Р. М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Д. Б. за извършено нарушение по чл. чл.140, ал.1, във връзка с чл.143, ал 10 от ЗДвП. Впоследствие административнонаказателното производство по АУАН било прекратено с мотивирана резолюция на * – гр.

Смолян, поради наличие на данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

В * – гр. Смолян била образувана прокурорска преписка № 2952/2022г. по описа на РП – Смолян, с оглед евентуалното наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. След извършена проверка, с Постановление на РП - Смолян от 21.12.2022г. било отказано образуване на досъдебно производство.

Преписката била изпратена на *, като на 20.01.2023г. същият издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Р. М. административно наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

От приложеното по делото писмо с рег. № 105800-11779/02.11.2022г. по описа на * се установява, че регистрацията на лек автомобил с марка и модел „*“, сив на цвят с рег. № *, собственост на * * * с ЕГН: ********** от с. *, обл.Смолян е прекратена към 02.11.2022г. поради липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От служебно изисканата от съда информация от Гаранционния фонд и постъпилото от службата писмо с вх. № 1738/07.03.2023г., ведно с Уведомление № 007864/02.10.2022г. по чл. 574, ал. 10 КЗ се установява, че до собственика на лек автомобил „*“ с рег. № * - * * * от с. * е изпратено уведомление с рег. № 007864 от 07.10.2022г. съгласно разпоредбата на чл.

574. ал. 10 от КЗ. 2. След изтичането на срокът по ал. 10, на основание ал. 11, изр. второ от същата разпоредба, Гаранционният фонд по електронен път е 2 уведомил* да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.

Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства– показанията на свидетелите В. Ч. и Д. Б., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, както и приложените към делото писмени доказателства писмо от „Гаранционен фонд“- София с вх. №1738/07.03.2023 г. по описа на РС- Смолян; Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ; Справка от база данни на Информационен център към ГФ към дата 28.02.2023 г.- 2 л.; Справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС с дата 28.02.2023 г.; НП №23-1862-000008/20.01.2023 г.; Докладна записка от 18.01.2023 г.; писмо до началника на РУ МВР- Смолян на л.9 от делото; Постановление за отказ да се образува ДП от 21.12.2022 г.; Писма от 23.01.2023 г.; копие на пощенски плик с клеймо от 16.11.2023 г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.; писмо с вх.№ 1611/02.03.2023 г.; писмо до * * от 02.11.2022 г.

Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите.

Правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

На жалбоподателя Р. М. е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на тази разпоредба административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено, че На 07.11.2022г., около 16.15 часа, в гр.Смолян жалбоподателят Р. М. е управлявал лек автомобил марка и модел „*“, сив на цвят с рег. № *, собственост на * * * с ЕГН: ********** от с. *, обл.Смолян, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път към 02.11.2022г. От изложеното следва, че към момента на управлението и проверката, извършена от страна на свидетелите В. Ч. и Д. Б., превозното средство, управлявано от жалбоподателя М., не е било регистрирано по 3 съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели.

Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка).

Изложеното сочи, че в случая са налице всички елементи от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него лек автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се /в това число и от разпитаните по като свидетели по делото полицейски служители/, че жалбоподателят Р. М. е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства същият да е бил уведомен и да е съзнавал, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация от дата 02.11.2022г.

С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, съдът намира, че жалбоподателят Р. М. не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на лекия автомобил, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно.

По делото е установено, че АНО не е изискал по реда на чл. 143, ал. 11 ЗДвП регистрационните табели на автомобила, управляван от жалбоподателя.

При това положение и при установено неизпълнение на законовите задължения от страна на наказващия орган, каквото е налице в случая, не следва да се търси административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят М. да е осъществил деянието виновно - да е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че нарушението по чл. 140, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП е възможно да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл – само след като собственикът е уведомен за дерегистрацията на пътното превозно средство, лично е премахнал регистрационните му табели, за да ги предаде на контролните органи и въпреки това продължи да управлява ППС, респективно – след като е доказано по несъмнен начин от АНО, че водачът – несобственик е знаел тези обстоятелства.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От страна на жалбоподателя Р. М. е поискано и присъждане на направените разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от 4

ЗАНН. Ето защо и предвид изхода на спора, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие възлизат в размер на 300 лева.

Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА.

В настоящия случай е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, но от ответника по жалбата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено в размер под минимума на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.