Решение № 71 от 10.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Б., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200481 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „***“ № ** вх** ет**, представлявано от управителя В.Г.В.Б., срещу Наказателно постановление № ***/*** г. на Директора на Дирекция "***", гр. С., с което на основание чл. 416, ал** вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на **00 лева на дружеството за извършено нарушение на чл**2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, а издадения АУАН противоречи на императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т** ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н. Х. от САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна- Административно наказващият орган /ДИТ- С. област/, представлявана от юрк. К.Х., оспорва жалбата като неоснователна. В 1 ход по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На *** г. при извършена по документи проверка, било установено, че „***“ ЕООД в качеството му на работодател по см. на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, не е застраховал за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа при която съществува опасност за живота и здравето им, за риска „трудова злополука“, в т.ч. Г.Х.В., ЕГН: **********. Установено било, че трудовото правоотношение между В. и „***“ ЕООД, е възникнало по силата на сключен трудов договор № *** г., по силата на който В. е приел да изпълнява длъжността „шофьор“ на лекотоварен автомобил.

За извършената проверка бил съставен Протокол № ***/*** г. с отразено в него констатирано нарушение на чл**2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“.

Протоколът бил връчен на упълномощен представител на работодателя, който го подписал без възражения.

За това, че работодателят е извършил нарушение на чл**2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, на *** г. бил съставен АУАН, който управителя на дружеството подписал без възражения и същият му бил връчен. Подробно били описани и доказателствата, които подкрепяли установяването на нарушението. АУАН бил връчен на същата дата на управителя на дружеството-работодател за запознаване със съдържанието му и за подписване, но в графа "Обяснения или възражения на нарушителя" не е било вписано нищо, като пак на същата дата /*** г. / управителя на дружеството- жалбоподател получило екземпляр от него.

Съдът установи, че въз основа на горното и на основание чл. 416, ал**, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, АНО, е издал процесното НП № ***/*** г., против дружеството- жалбоподател, като в бстоятелствената част е пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН относно извършеното нарушение, описал 2 доказателствата, които подкрепят установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл**2, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, и за това извършено от дружеството- работодател нарушение, на основание чл. 416, ал** вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложил на дружеството административно наказание "Имуществена санкция" в размер на **00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Установи се, че жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен четиринадесет дневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, предвиден в нормата на чл**9, ал. 2 от ЗАНН, и е допустима за разглеждане по същество.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на КТ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т** от НК.

От събраните по делото доказателства, се установи, че от "***" ЕООД е допуснато нарушение на чл**2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука", като в момента на проверката е установено, че към *** г. /датата на възникване на трудовото правоотношение/, а също и към ** г. – датата на която е следвало да извърши международен транспорт, не е имало сключена застраховка за "трудова злополука" с работника Г. В., за сметка на работодателя.

Това задължение на работодателя произтича от разпоредбата на чл**2, ал. 1 от ЗЗБУТ, която гласи, че "Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. ".

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука", 3

"На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. ", "Разходите за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" са за сметка на работодателя. "

В случая е безспорно, че работникът Г.Х.В., е бил в трудови правоотношение с дружеството- настоящ жалбоподател, видно от представения Трудов договор № *** г., като е изпълнявал длъжността "международен шофьор"- ***, НКПД ***, с месторабота обекти на фирмата в страната и в Европа. При така изпълняваната длъжност, работника попада в категорията работници, които извършват работа в основната дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност (код по КИД-***сухопътен транспорт) с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната (видно от Заповед №*** г. на МТСП, Обн. ДВ, бр. 93 от 2021 г.). По този начин за дружеството- като работодател, е възникнало задължението по чл**2 от ЗЗБУТ, което задължение е считано от постъпването на работника на работа за изпълнение на така описаната длъжност, в случая съобразно трудовия договор постъпването на работа започва на *** г.

Към момента на проверката от контролните органи, се установява, че такава застраховка за риска "трудова злополука" е сключена за този работник, считано от *** г., но към датата на постъпване на работа – *** г., такава застраховка не е била сключена, и на практика нарушението на разпоредбата на чл**2, ал. 1 от ЗЗБУТ е осъществено.

Видно от Протокола за извършена проверка №ПР ***/*** г., са проверени документи, от които е установено, че работника Г. В., е бил командирован да извърши транспорт от Б. до Г., считано от ** г.

Визираното по делото нарушение на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на действие с точно определено съдържание - сключване на договор за застраховка на риска "трудова злополука" за работник в дружеството, т.е. нарушението е осъществено чрез бездействие по отношение изпълнението на задължение, част от управлението на същото. Правно дължимото поведение е с местоизпълнение гр. Б., където са седалището и 4 органите на управление на юридическото лице- работодател и където е следвало да бъде сключен договорът за застраховка. Затова и мястото на реализиране на отговорността при бездействие също е в гр. Б.. От обективна страна нарушението е налице от момента на сключване на трудовия договор, в случая на неговото изпълнение, което е описано в самия договор като дата.

Към момента на проверката, на *** г., е установено, че работодателят не е сключил такава застраховка от момента на възникване на трудовото правоотношение – *** г., а едва на *** г. по отношение на работника Г.Х.В..

Макар и нормативно да не е предвиден конкретен срок за сключване на такава застраховка, предвид предназначението на същата, а именно - да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, т. е. всеки работник следва да е застрахован за трудова злополука от момента на започване на работа. Още повече, в случая тази застраховка е била и необходима, доколкото работникът е започнал и реално е изпълнявал трудовите си задължения. Без значение е дали при изпълнение на трудовите му задължения е настъпило застрахователно събитие или се е наложило да се използва застраховката.

Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че не съществува неяснота относно вмененото като извършено нарушение. В резултат на осъществената контролна дейност органите на ИТ са заключили, че юридическото лице, в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като сключи застраховка за риска "трудова злополука" за лицето Г. В., което произтича от цитираните от длъжностните лица разпоредби ЗЗБУТ и на Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука".

На следващо място, по безспорен начин се установява, че санкционираното дружество притежава качеството "работодател" спрямо Г.

В.. Установява се също, че в това си качество дружеството е било длъжно да сключи изискуемата застраховка спрямо посоченото лице. С оглед на гореизложеното, изводът е, че към дата *** г. санкционираният субект не е изпълнил вмененото му задължение, се явява правилен и законосъобразен, и 5 напълно се споделя от съда.

При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на "***" ЕООД- гр. Б., за извършено административно нарушение чл**2, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" и правилно това нарушение е било отнесено към разпоредбата на чл. 416, ал** от КТ, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ, като на дружеството е наложено адм. наказание "Имуществена санкция".

Неправилно и незаконосъобразно обаче, административно-наказващият орган е определил размера на санкцията на 2500 лева. Макар и в предвидената в чл. 413, ал. 2 от КТ рамка, АНО не е отчел факта, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства - това нарушение е първо за наказаното дружество, доколкото по делото не са представени доказателства установяващи противното, такава застраховка все пак е била сключена на покъсен етап – *** г., не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, съдът счита, че съответно на нарушението, справедливо и достатъчно за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на имуществената санкция в минималния размер от 1500 лева.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски и от двете страни, от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 (седемстотин) лева, от адм. наказващият орган- юрисконсултско възнаграждение. На основание разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН всяка една от страните има право да иска да й бъдат възстановени разноските, които е направила по съдебното производство. Разноските, които трябва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя съобразно изменението на наказателното постановление, са в размер на 280,00 лева /1000/2500*700/, а разноските, които следва да се присъдят в полза на адм. -наказващият орган са в размер на 90,00 лева /1500/2500*150/ съобразно потвърдената част от наказателното постановление.