Определение № 5553 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5553 гр. София, 02.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20248002101502 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Л. В. Н. и „Уникомс“ ЕООД гр.София, чрез пълномощник адв. Н. Х. Б. от САК, против въззивно решение № 1383/29.11.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 294/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2988/31.10.2022 г. по гр. д. № 8735/2021 г. на Софийски градски съд, с което Л. В. Н. и „Уникомс“ ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно на К. С. З., роден на ......., на основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 28 848,49 лв. -представляваща непогасена главница по Договор за заем, сключен на 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3020 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 09.07.2021 г., както и да заплатят на ищеца З. направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да даде указания да разпредели доказателствената тежест при направени възражения за нищожност и унищожаемост на договора, когато първоинстанционният съд не се произнесъл по същите и с доклада по 1 чл. 146 ГПК не е разпределил доказателствената тежест на страните?“; 2.

„Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ с останалия доказателствен материал?“; 3. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“; 4.

„Необсъждането на всички доказателства представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?“; 5. „Какво е правното значение, с оглед на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ГПК на липсата на оспорване от страна на ищеца на възражението на ответника, че задължението по договор за заем е погасено чрез плащане по сметки на лица, които са посочени изрично от ищеца в кореспонденция между него и ответника?“;

6.

„Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си, има ли правно значение липсата на оспорване от страна на ищеца на възражението на ответника, че задължението по договор за заем е погасено чрез плащане по сметки на лица, които са посочени изрично от ищеца в кореспонденция между него и ответника?“; 7. „Какво е правното значение на антидатирането и невярното съдържание на договора за заем от 27.04.2020 г. в който е посочено, че на определена дата, на която е подписан договорът е предоставена парична сума, а в процеса ищецът твърди, че на тази дата не е подписал договора и не е предоставил сумата, а че сумата е предадена в предходен период януари или февруари 2020 г.?“; 8. „Ползва ли се в този случай с материална доказателствена сила този антидатиран договор, който е и с невярно съдържание?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“; 10. „Допустими ли са свидетелски показания за изпълнение на задължение по договор за заем чрез плащане на трети лица, когато са налице писмени документи, от които е видно, че заемодателят е предоставил номера на банкови сметки на други лица, по които да се изплати задължението? В горния случай допустими ли са свидетелски показания и относима ли е забраната на чл. 164. ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК?“; 11. „Допустимо и относимо ли е в производство с иск по чл. 240. ал. 1 ЗЗД при направено възражение, че задължението е погасено чрез плащане и когато съдът разполага с писмени доказателства, че ищецът е предоставил номера на банкови сметки на други лица, по които да се изплати задължението, да бъде допуснато доказателствено искане по реда на чл.

176 ГПК ищецът да даде обяснения за основанието на тези плащания?“; 12. „В хипотезата на чл. 172 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка за обективността на показанията и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му?“; 13.

„Следва ли съдът да изложи аргументи защо изключва свидетелските показания от доказателствения материал /недопустими са или ирелевантни/, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено?“ 14.

„Може ли

2 съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства?“; 15.

„Задължен ли е съдът да следи за допуснато нарушение на императивна материала разпоредба и влияе ли на действителността на договор заем нарушение на императивна правна норма на чл. 3 ал. 1. т. 1 ЗОПБ?“; и 16.

„Относимо ли е към доказването на изпълнението на задължението по договор за заем, обстоятелството дали заемодателят е декларирал, твърдяното предоставяна на заем в брой /и то в значителен размер на 14 750 евро/ в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ?“. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроси с №№ 2, 3, 4, 5, 6 и 9 се сочи, че са решени в противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., TP № 1 от 4 януари 2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК; решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г., на IV г.о. на ВКС; решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., на IV г.о. на ВКС; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г., на IV г.о. на ВКС; решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г., на IV г.о. на ВКС; решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г., на IV г.о. на ВКС; , решение № 212/1.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., на II т.о. на ВКС и др. По въпроси с №№ 12, 13 и 14 се твърди, че са разрешени в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., на IV г.о. на ВКС. По останалите въпроси се сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата К. С. З., чрез адв. Х.

Т. от САК, е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че от представения по делото договор за заем с дата 27.04.2020 г., е установено следното: между ищеца като заемодател и ответника Н., като „длъжник“ и „Уникомс“ ЕООД, като „съдлъжник“ е сключен договор за следното: заемодателят дава, а длъжникът получава сумата от 14 750 евро като заем, която сума длъжникът признава и потвърждава, че е получил в брой; длъжникът поема задължение да изплати сумата по следния начин – на 3 равни вноски по посочена банкова сметка, със срок за изплащане на сумата до 15.05.2020 г., като „гарант за изплащането“ е посочена фирмата на длъжника „Уникомс“ ЕООД. Договорът бил подписан от 3 заемодателя и посочените длъжници.

В отговора на исковата молба ответниците въвели възражения, за нищожност на договора за заем поради липса на воля за сключването му, и че същият бил атидатиран и не били получили посочената в договора парична сума. Твърдели, че между „Уникомс“ ЕООД и „Рол систем“ ООД бил сключен договор за покупко - продажба на недвижими имоти от 28.04.2020 г., във връзка с които ищецът К. С. З. заявил, че ако „Уникомс“ ЕООД иска да придобие недвижимите имоти, предмет на договора, трябва да бъдат преведени допълнителни парични средства на посочени /в разменена между страните ел. кореспонденция/ от него лица с банковите им сметки. Твърдели, че при подписване на договора за заем ищеца К. С. З. не е присъствал, а същият бил представен за подпис на ответника Н. от адв. З., като Н. подписал договора без да има възможност да се запознае с неговото съдържание.

Направили са изявление и за унищожаване на договор за заем, тъй като ответникът Н. бил принуден да го подпише без за де запознае със съдържанието му и под заплахата, че няма да бъде сключен окончателен договор за покупко- продажба на недвижимите имоти. При условията на евентуалност изложили твърдения, че в изпълнение на процесния договор за заем, са изплатили сума в общ размер от 67 835,73 лв. на посочените от ищеца лица.

Посочено е, че в съдебно заседание, след изготвяне на доклада по делото, ищецът заявил, че представените от ответниците доказателства в поголямата си част са неотносими към породения от договора за заем спор, а касаят сделката покупко-продажба от 28.04.2020 г. между „Уникомс“ ЕООД купувач, представляван от ответника Н., и „Рол систем“ ООД - продавач, представляван от ищеца. Уточнил е, че сумата, предмет на договора за заем, била предадена на ответника в началото на 2020 г. - м.01. или м.02, когато не били подписвани никакви документи, а на 27.04.2020 г. - датата, посочена като дата на сключване на договора за заем била оформена документално сделката по повод дадените пари, въз основа на документ, изпратен от ищеца до св. З., като самият ищец, който не владеел български език, подписал договора след 27.04.2020 г., тъй като на посочената дата не е бил в България.

От показанията на св. З. /юридически консултант и адвокат на фирмата на ищеца/, е прието за установено, че познава ответника Н., от 2019 г., когато започнали разговорите за продажбата на имот - цех в Костинброд, тъй като свидетелят подготвял предварителния договор за продажбата на имота. На 27.04.2020 г. свидетелят предоставил на ответника пълномощно от името на З., за да бъде представляван пред нотариус при подписването на нотариалния акт за продажбата, както и договор за заем, който свидетелят получил едновременно с пълномощното от З.. Последният се обадил на свидетеля и му казал, че Л. му дължи около 15 хил. евро, които не е могъл да си получи, а му ги е дал лично. Свидетелят превел даден му от ищеца договор от гръцки на български език, и при срещата с ответника Н. му предоставил договора за подпис. Срещата се състояла на улицата, в близост до дома на свидетеля, един 4 ден преди изповядването на сделката за продажба на имота. Л. нямал въпроси по съдържанието на договора, погледнал документите и започнал да подписва без да гледа, като подписал договор за заем в 3 екземпляра, които останали при свидетеля с идеята при плащане и те да бъдат унищожени. Свидетелят заявил, че ищецът подписал договора по-късно, тъй като му изпратил и 3-те екземпляра от него. Според свидетеля двамата с ответника били сами на срещата, като документите били подписани на предния капак на автомобила на ответника. Свидетелят дал на Л. само пълномощното, тъй като знаел, че Н. и З. имали договорка всички подписани документи да останат у свидетеля.

Свидетелят посочил, че Л. е знаел за договора за заем, тъй като му пратил по имейл екземпляр от договора, веднага щом превел текста, изпратен му от ищеца. От показанията на св. Д. било установено, че същият е бивш служител на „Уникомс“ ЕООД, познава Л. от много години, били приятели, той бил кум на сватбата му. Н. помолил свидетеля да го придружи за кураж, за да вземе документи, които му били необходими за финализиране на договор.