Решение № 7467 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7467 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110153493 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. К. срещу „*********“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми: 621.02 евро /евровата равностойност на 1 214.61 лв./ – главница за доставена от дружеството вода, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2016 г. до окончателното плащане; 37.93 евро /евровата равностойност на 74.19 лв./ – мораторна лихва; 166.57 евро /евровата равностойност на 325.78 лв./ – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 08.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Излага, че въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя е образувано изп. д. № 20168630403479 по описа на ЧСИ ******, по което последно на 04.02.2019 г. е насрочен опис на движими вещи, призовката за който не е връчена на длъжника, след което липсват действия по изпълнителното дело. Възразява, че приложимата 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекла.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който не оспорва исковете, а признава, че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е изтекла. Сочи, че поради това се е отказал от предприемането на принудителни действия и изпълнителното производство е прекратено на 26.11.2025 г., т.е. преди подаването на исковата молба. Счита, че не е дал повод за завеждане на исковете, поради което моли по отношение на разноските да бъде приложен чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те 1 са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден изпълнителният лист.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията.

В случая с Определение № 7264/20.02.2026 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че срещу ищеца в полза на ответника е издаден на 08.09.2016 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1097/2016 г. по описа на СРС, 119 състав, за процесните суми и въз основа на него е образувано изп. д. № 20168630403479 по описа на ЧСИ ******.

Липсва спор по делото относно това, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Установява се, че образуваното въз основа на изпълнителния лист изп. д. № 20168630403479 по описа на ЧСИ ******, с рег. № 863 на КЧСИ, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е съставено Постановление за прекратяване от 26.11.2025 г.

Страните не спорят, че ответникът не е образувал ново изпълнително дело срещу ищеца въз основа на изпълнителния лист.

Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист за процесните вземания в полза на ответника срещу ищеца, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. Целта е да бъде признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност, т.е. да се създаде основание за прекратяване на всяко изпълнително производство по издадения изпълнителен лист /чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК/. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност независимо от техния вид. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, 2

IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.

297 ГПК/ и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

В случая ответникът признава факта на изтичане на погасителната давност за вземанията му по изпълнителния лист. При преценка на така направеното признание по реда на чл. 175 ГПК съдът намира, че то се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Съображенията за това са следните:

С оглед датата на образуване на изпълнителното дело съдът намира за изцяло приложима към него т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

Предвид факта, че изп. д. № 20168630403479 по описа на ЧСИ ****** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да бъде съобразено и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което са дадени следните задължителни разяснения: „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“.

3

От материалите по изпълнителното дело се установява, че давността е прекъсвана, както следва: с подаването на 17.11.2016 г. на молбата за образуване на изпълнително производство, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ; с насочването на изпълнението чрез налагането на запор върху вземания на длъжника по банковите сметки в „******“ АД, „**********“ АД, „********“ АД и „*********“ ЕАД, за което са съставени запорни съобщения от 07.12.2016 г.; с конституирането на НАП като присъединен взискател на 10.02.2017 г.; с насочването на изпълнението чрез искането на взискателя от 01.11.2018 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия, и за налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника.

Повече изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, нито са искани, нито са извършвани от съдебния изпълнител. Такъв ефект нямат нито насрочването на опис на движими вещи на длъжника, нито неговото изявление, адресирано до съдебния изпълнител, че желае разсрочено плащане.

Изпращането до длъжника на призовка за принудително изпълнение от 04.02.2019 г., с която съдебният изпълнител го уведомява за насрочването на опис, оценка и изземване на движими вещи, не представлява изпълнително действие, което да води до прекъсване на давността, а такова е единствено фактическото извършване на опис и оценка на имуществото на длъжника. В тази връзка съдът съобрази, че в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, сред прекъсващите давността изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ е посочено „извършването на опис и оценка на вещ“, като не е прието такъв ефект да има насрочването на опис и оценка на движима вещ така, както е прието по отношение на насрочването на продан. Следователно изпълнително действие, прекъсващо давността, би било извършването на описа (арг. и от чл. 450, ал. 1 от ГПК), но в материалите по изпълнителното дело няма данни такъв да е бил извършен.