Решение № 1757 от 07.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. Бургас, 07.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело № 20222120100156 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Код по Булстат 121446665, с адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., подадена чрез адв.Ч., против М. А. М., ЕГН **********, с адрес .........................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4510.95 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ГФ обезщетение по щета № 120113/169.02.2017 г., за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Г. , за щетите по увредения л.а.“................“, с рег.№ ..............., при ПТП на 01.02.2016 г., настъпило в Г., до гр.Х., причинено от ответника при управление на товарен автомобил „...........“ с рег.№ ............... ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 16.02.2017 г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120113/16.02.2017 г., Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата от 4510.95 лв. чрез банкови преводи на 27.02.2017 г., 26.01.2018 г. и 13.09.2019 г., като парична равностойност на 2306.42 евро по курса за деня, от които 1981.75 евро обезщетение и 324.67 евро такса обработка по фактури №№ 1

3000006952/09.02.2017 г. и 3000008144/20.12.2017 г., във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Г.. Сочи се, че към датата на образуване в ГФ на щета № 120113/16.02.2017 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Г., чрез изплащане на обезщетение в размер на 2306.42 евро и всички разходи за щетите по увредения л.а.“................“ с рег.№ ..............., е било вече извършено от НБА на Г. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.559 и чл.561 КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл.229 КЗ Фондът задължително възстановява. Твърди се също, че виновен за щетите е ответникът М. А. М., който на 01.02.2016 г., в Г., при управление на т.а.“...........“ с ДКН № ............... по двулентов път е извършил маневра смяна на пътните ленти от дясно на ляво, като не пропуснал движещият се в лявата пътна лента л.а.“................“ с рег.№ ............... и го ударил, като така е причинил процесното ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл.490 КЗ ответникът е управлявал увреждащия т.а.“...........“ с ДКН № ..............., без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Твърди се, че ответникът е бил поканен да възстанови платеното от ГФ обезщетение, но не е погасил задължението си.

Така предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищецът поддържа предявения иск и се моли съдът да го уважи. Ангажира писмени доказателства и експертиза.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. А. М., с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се участието на ответника в описаното в исковата молба ПТП, твърдението, че той е виновен за допуснатото ПТП, описания в исковата молба механизъм на произшествието. Сочи, че от представените доказателства не се установява категорично ответника да има вина за настъпването на произшествието, тъй като в съставения протокол за ПТП за нарушител е посочен участник № 1 – К.К., водач на лекия автомобил, на която е наложена административна санкция, заради неправилно преминаване в съседната пътна лента. Сочи се също, че в представеното Решение по дело 641 С 404/16 от 05.05.2017 г. на Районен съд Х. спорният въпрос за начина, по който се е случило ПТП е останал неразрешен, като няма представен краен съдебен акт, установяващ категорично вината на ответника за настъпилото ПТП на 01.02.2016 г. в Х., Г..

Поради това се счита, че НББАЗ е извършило компенсиране на сумите, изплатени от НБА на Г., без да е изследвано чия е вината за произшествието, поради което плащането е без основание и НББАЗ е следвало да откаже компенсиране на щети при неизяснен механизъм на ПТП и неизяснена вина. Оспорено е наличието на причинно-следствена връзка между описаното ПТП и нанесените щети, както и размера на претендираното вземане. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на иска. Претендират се 2 разноските по делото.

Бургаският районен съд, като прецени доказателствата по делото и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е Уведомление за ПТП от 01.02.2016 г. (протокол за ПТП), изготвено от главен полицейски комисар Т. от Полицейски комисариат ............, в което са посочени: време и място на деянието – 01.02.2016 г., 07:30 часа, извън очертанията на населено място, пътна връзка Щ. Н. до магистралното кръстовище Х. З.; данни на мястото на ПТП – ПТП при движение на МПС в колона, сблъскване с друго превозно средство, което се движи странично в същата посока; описан е хода на ПТП – „водачката на лек автомобил 01 (...............) се движела по автомагистрала 1 в посока север по дясната пътна лента; между пътна връзка Щ. Н. до магистралното кръстовище Х. З. участница 01 преминала наляво в съседната пътна лента; при това тя не забелязала движещият се там товарен автомобил ................; стигнало се до сблъсък между двата автомобила; на лек автомобил 01 били причинени материални щети“; посочените са щетите по лекия автомобил – задна броня вляво: повреди на боята, леко деформирана, повреда на задния ляв фар. В протокола са посочени участниците в ПТП: Участник № 1 в качеството му на нарушител – К.К., водач на л.а.“................“ с рег.№ ..............., собственик на автомобила – М. К., обвинение в извършено нарушение – § 7, ал.5, § 1, ал.2, § 49 от Правилника за движение по пътищата, § 24 от Закона за движение по пътищата, подробен текст на нарушението – „вие сте преминали в съседна пътна лента и сте причинили ПТП“, и Участник № 2 – М.А. в качеството му на подал уведомлението/потърпевшо лице, водач на седлови влекач “...........“ с ДКН № ................ Не е изготвен снимков материал, не е изготвена скица на ПТП.

Собственикът на лекия автомобил М. К. е предявила иск в Районен съд Х. против Д.Б.Г.К. Е.Ф. за обезщетяване на щетите от настъпилото на 01.02.2016 г. ПТП, в размер на 1694.18 евро, лихва и разноски от 255.85 евро (л.39-40), като е образувано дело № 641 С 404/16 на Районен съд Х.. Видно от Определение от 05.05.2017 г. по дело № 641 С 404/16 на Районен съд Х. (л.51-53), съдът е призовал страните към споразумение, като е приел, че ходът на ПТП, предмет на делото, е неизяснен и спорният въпрос относно това как точно се е случило ПТП остава неразрешен и тъй като размерът на щетата е безспорен за страните, съдът им е предложил с цел да спестят време и разходи да разрешат спора на добра воля чрез сключване на споразумение и щетата да бъде регулирана, като ответникът заплати половината от исканата сума за обезщетение на щетата (847.09 евро), както и калкулираните върху тази сума съдебни разходи за адвокат (147.56 евро), като е възложил на страните в срок до 2 седмици да го уведомят дали са съгласни с предложението. Страните по това дело са приели предложението на съда и са постигнали споразумение, като в тази връзка с Решение от 19.05.2017 г. по дело № 641 С 404/16 на Районен съд Х. (л.129), по правния спор между ищец – М. К. и ответник – Д.Б.Г.К. Е.Ф, е постановено следното: „Съгласно § 278, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс, страните са разрешили правния спор на добра воля чрез сключване на споразумение, както следва: 1.За уреждане на правния спор ответникът ще заплати на ищцата главница в размер на 847.09 евро и допълнително 147.56 евро 3 досъдебни разходи за адвокат. 2.Разходите за правния спор се заплащат от страните по равно.“

По повод отправено искане, с писмо-отговор от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи до Д.Б.Г.К. Е.Ф. е предоставена информация, че за товарен автомобил “...........“ с ДКН № ............... липсва застраховател към 01.02.2016 г. и е потвърдено, че мястото на обичайно му местодомуване е в България. Представена е кореспонденция между Националното бюро на автомобилистите в Г. и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, от която се установява, че НББАЗ е възстановило на НБА в Г. платените суми във връзка с обезщетяване увреденото лице от процесното ПТП.

НББАЗ е отправило искане до ищеца ГФ за възстановяване на платените суми (л.2022) в общ размер от 2306.42 евро, изплатени на Националното бюро на автомобилистите в Г.. От данните по делото е видно, че сумата е формирана от следните компоненти: обезщетение по делото и съдебни разходи – 1689.54 евро; разходи за лечение – 294.05 евро и разходи за външни услуги – 322.83 евро.

Във връзка с претенцията на НББАЗ, при ищеца Гаранционен фонд е образувана преписка по щета № ГФ-120113/16.02.2017 г., по която ГФ е превел по банков път на НББАЗ следните суми: на 27.02.2017 г. – сумата от 631.39 лв. (322.83 евро), на 26.01.2018 г. – сумата от 3304.45х лв. (1689.54 евро) и на 13.09.2019 г. – сумата от 575.11 лв. (294.05 евро), видно от представените платежни документи (л.34, л.35, л.223-224). До ответника М.М. е изпратена от ГФ регресна покана за възстановяване на платената сума, която му е връчена на 07.09.2021 г.

От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП – 01.02.2016 г. процесният товарен автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото е извършена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е представило следния механизъм на ПТП: на 01.02.2016 г., около 7.30 часа, товарният автомобил, управляван от М.М. се е движел по автомагистрала № 1 (Х.-К.-С.) в посока Х., като е управлявал в средна пътна лента (общо 3 ленти); към този час движението е било интензивно, имало е МПС и в трите ленти, на моменти движението е спирало и автомобилите са се движели на малка дистанция и с ниска скорост; в един момент, неочаквано за водача М., лекият автомобил, управляван от К.К., е навлязъл от дясната в средната лента на дистанция не повече от 20 метра пред товарния автомобил и почти веднага е трябвало да спре, поради настъпило задръстване в пътната лента; водачът М. е бил принуден да действа аварийно, защото навлезлият в лентата му лек автомобил е скъсил спирачния път, който се е оказал недостатъчен и преди окончателното спиране десният край на кабината е влязъл в ударно съприкосновение с левия ъгъл на лекия автомобил, от което са били нанесени материални щети – охлузена облицовка на задна броня отляво и счупен заден ляв светлинен блок. При това, вещото лице дава становище, че процесното ПТП е в 4 причинна връзка единствено с действията на водачката на л.а.“................“, която с действията си е създала опасност за движението на т.а.“...........“, с което е допуснала настъпването на ПТП с този автомобил. Съгласно експертизата, всички увреждания по лекия автомобил се намират в задния ляв ъгъл на автомобила – мястото, където е настъпил удара с десния край на кабината на товарния автомобил, поради което те са съпоставими с описания в заключението механизъм и следва да се поставят в причинна връзка с него. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че скицата в приложения към преписката въпросник не отразява механизма на произшествието, а единствено положението на автомобилите, защото иначе трябва да се приеме, че лекият автомобил просто си е бил на пътното платно и от никъде не е навлизал. Вещото лице пояснява също, че водачът на товарния автомобил е управлявал с ниска скорост, около 40 км/ч, тъй като при задръстване скоростта се намалява и той е бил готов да спре, ако не е било това внезапно навлизане на лекия автомобил.