Определение № 979 от 22.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Перник, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500323 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7015/06.11.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му разноските като се редуцира присъденото адвокатско възнаграждение под законовия минимум, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбоподателят излага съображения, че наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушавала правилата за свободна конкуренция (чл. 101 ДФЕС) като цитира практика на съда на ЕС (дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22) и българският съд бил длъжен да откаже приложение на националната уредба (минимумите в наредбата), ако те не са „справедливи и обосновани“. Възнаграждението не трябвало да се определя автоматично само въз основа на материалния интерес, а да се отчитат обемът и реалната фактическа и правна сложност на извършената работа като настоящото дело било с ниска сложност (протекло в едно заседание, без събиране на нови доказателства). Съдът вече не бил обвързан от забраната да пада под минимума по наредбата при възражение за прекомерност, а същата следвало да служи само като ориентир, а не като императивен лимит. Трудът на адвоката не следвало да се оценява драстично по-високо от този на юрисконсултите или служебните защитници (по Наредбата за заплащане на правната помощ), за да не се пречи на конкуренцията. Цитира актуална практика на ВКС, съгласно която съдът може служебно или по възражение да определя възнаграждение по справедливост под минимума по наредбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК И. П. М. чрез адвокат М. Ш. е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение.

1

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира молбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 260/20.03.2025 г., постановено по гр. дело № 5390/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от дружеството срещу И. П. М. искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за суми в общ размер на 4 323.48 лв.

Въззиваемият И. П. М. с отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

С постановено по делото въззивно решение № 238/13.10.2025 г. е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира относно размера на адвокатското възнаграждение, че същият не е прекомерен и не следва да бъде редуциран.

Действително, съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, изразена с определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о.

Относно определяне размера на адвокатското възнаграждение в случая, настоящият съдебен състав приема, че следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката, но същевременно да се отчете фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с това и с оглед спорния материален интерес при осъществената защита и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението да е в размер на по 750 лв. за осъщественото пред Районен съд – Перник исково производство, който размер справедливо съответства на положения труд – проучване на казуса, изготвяне и депозиране отговор на въззивна жалба, процесуално представителство в производството, включително и явяване пред съда в открито съдебно заседание.

По така изложените съображения, молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник 2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба вх. № 7015/06.11.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:203670940 за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3