Решение № 38 от 12.04.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр.Велинград, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200308 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2300395/29.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на ТП ДГС „Селище“ с ЕИК:2016195800210 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на постановлението, при съображения, че: Директорът на ТП ДГС „Селище“ не познава лицето, без трудов договор, заради което териториалното поделение е санкционирано, а същото лице било наето от работник на поделението; същевременно се оспорва правоотношението между санкционираното предприятие и работникът без договор да е трудово – с неясния аргумент за липса на договорен резултат, но и с такива за липса на уговорена продължителност, ритмичност и повтаряемост на работната сила, работно място и възнаграждение в постоянен рамер. Твърди се и че описанието на нарушението не е пълно точно и ясно и има несъответствие между това фактическо описани и посочените в 1 постановлението правни норми. В съдебно заседание се добавят доводи за незаконосъобразност на постановлението – предвид отбелязването в него, че лицето без трудов договор е установено да работи в два отдела, стопанисвани от жалбоподателя.

Процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено извършване на санкционираното деяние. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена от фактическа страна следното:

По устна уговорка между Директора на ТП ДГС „Селище“ и назначеният като „работник ГС“ (л.5) в поделението И. С. х. с прякор „Агата“ – през месец април 2023г. на последния е възложено да осигури работници, които да извършват дърводобив в отдели 147г и 152а в сечище в м. Стойков Чарк, общ. Сърница, в които осъществява дърводобивна дейност ТП ДГС „Селище“. х. осигурява над 10 работника, сред които А. А. Ц.. През месец април 2023г. тези рабонтици полагат труд за ТП ДГС „Селище“ срещу заплащане, превеждано по сметка на х., който им предава на ръка възнагражденията, но между поделението и съответните работници не са сключени трудови договори в писмена форма.

На 20.04.2023г. се извършва съвместна проверка от служители на РДГ-Пазарджик и полицаи - в отдели 147г и 152а от сечището. При проверката служителите на РДГ-Пазарджик С. А., Н. Г. и М. Ч., установяват в двата отдела да извършват дърводобив няколко лица, като сред тях - конкретно в отдел 152а, установяват А. Ц.. Тъй като лицата обясняват, че работят в стопанисвания от ТП ДГС „Селище“ отдел за „Агата“ - И. х., без сключен трудов договор – РДГ-Пазарджик и РУ-Велинград изготвят констативни протоколи, снемат сведения и изпращат сигнА. до ДИТ-Пазарджик. След допълнителна проверка, от страна гл. инсп. С. Г. при ДИТ-Пазарджик е съставен АУАН № 13-2300395/16.06.2023г. за извършено от ТП ДГС „Селище“ нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл. 1, ал.2 от КТ, на база на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка документи, приетите в съдебно заседание такива, както и показанията на свидетелите: С. Г., Л. Т., С. А., Н. Г., М. Ч., И. х., А. Ц., Р. М., А. Н. и С.Ш..

В показанията си И. х. категорично и ясно сочи, че директорът на ТП ДГС „Селище“ устно му е възложил да осигури работници, които да извършват дърводобив с стопанисваните от поделението отдели 147г и 152а в м. Стойков Чарк, общ. Сърница. В разпита си свидетелят логично разяснява, че макар той самият да не е добил нищо в тези отдели - е получил възнаграждение за работа значително надвишаващо уговореното в трудовия му договор, именно за да плаща от него на работниците, които е набавил, включително А. Ц.. Изложеното от свидетеля намира потвърждение и в приложените като писмени доказателства по делото – негов трудов договор (л.28), съгласно който трудовото 2 му възнаграждение е 1010лв., и ведомостта за заплата, която е получил за месец април 2023г. (л.65) – в размер на 5989,43 лв. Само по себе си наивно би било да се допуска и че за директора на ТП ДГС Селище не е било ясно, че работникът х. няма как да добие сам такива обеми дървесина за съответния месец.

Същевременно показанията на свидетелите Р. М. и А. Н. – служители на ТП ДГС Селище, са уклончиви и изпълнени с противоречия.

Свидетелят Р. М. от една страна първоначално отрича да е знаел, че И. х. ще осигури и други работници, които да полагат труд в съответните отдели, и сочи, че ако знаел – щял да уведоми ръководството. Но при предявяване на саморъчно написаното от него по случая писмено сведение (л.17-гръб) - силно смутен признава да е написал, че х. го е помолил в разрешителното за достъп до отделите да се впишат няколко човека, които да му помагат, както и че е „написал лицата в разрешителното, без да е искал да му показват документ за работа с МБТ /моторен бензинов трион/“. Потвърждава, че е заявил това и пред полицейския служител Ш.. За посочените фрапантни противоречия в показанията си свидетелят така и не дава смислено обяснение, въпреки че е предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване. По идентично отявлено неправдоподобен начин свидетелят отрича да е вписвал името на А. Ц. и подписвал оформените като съставени от М., и представени от самия жалбоподател като писмени доказателства по преписката Заявления с № В-23542/15.02.2023г. (32-гръб, л. 38-гръб…), а в с № В-23-541/15.02.2023г., от Р. М. до Директора на ТП ДГС Селище, за които следва да се отбележи и че са приложени към преписката в множество екземпляри, някой от които – със зА.чавания.

Показанията на свидетеля А. Н. също се характеризират с тенденциозна противоречивост и неубедителност. Свидетелят първо твърди, че е получил 3-4 заявления от колегата си М. за разрешителни за достъп до двата отдела, които са били за имащите трудови договори лица И. х., М.М., М.В.…, но знаел, че там работи единствено И. х., и „останал изненадан и изумен“, че при проверката там са установени и други лица. Обаче при предявяване на разпечатка от системата на ИАГ (л. 24), в която с декларирано ползвания само от него личен акаунт, самият Н. е добавил А. Ц. като лице с достъп по позволителни за сеч – свидетелят уклончиво започва да оправдава действията си (от които е видно, че не може да не е бил наясно за конкретния работник) – с обвързваща го резолюция, която директорът (явно също знаещ за конкретния работник) е поставил на заявлението, оформено като подадено от М.. Впрочем, за същите заявления в разпита си свидетелят Н. обяснява и че „когато са издавА. разрешително за секачите, той е извиквал при себе си М. за съгласуване с входящ номер“ – което допълнително компрометира и отричаното от М. авторство и попълване на предявените му заявления с № В-23-542/15.02.2023г. (32-гръб, л.

38-гръб…). Дори да се приеме за достоверно, че както твърди свидетелят Н. – не той е полагал подписа си за „издал разрешителното“ относно А. Ц. (на л. 55 на л. 59 по делото) самият факт, че тези документи са представени по преписката от директора на ТП ДГС „Селище“ като заверени от директора – категорично сочи, че последният, в качеството си на работодател е и допуснал нарушението, знаейки за конкретния си работник, с който не е 3 сключен трудов договор.

Името на А. Ц. фигурира и в представени от страна на жалбоподателя инструктаж и лист за проверка (л.52-гръб, л.54), приложени за преписката от жалбоподателя по делото.

Независимо дА. авторството на тези документи се отрича или признава от подписА.те ги лица – самият факт, че документите с това съдържание са представени от директора на ТП ДГС „Селище“ - сочи на несъмнен извод, че той е бил наясно, че конкретното лице – А. Ц. предоставя работната си сила за поделението без трудов договор. А дА. представяните документи са истински или не - по същество има значение за наказателната отговорност (чл.

308, чл. 311 НК) на съответното лице.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

От гореизложения анА.з на събраните по делото доказателства категорично и несъмнено се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик – А. Ц. е полагал възмезден труд за ТП ДГС „Селище“ извършвайки дърводобив в отдел 147г на сечище в м. Стойков Чарк, общ. Сърница, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал.1 от КТ, писмен трудов договор. Установеното опосредяване на тези трудови правоотношения от друг работник на ТП ДГС „Селище“ – И. х., не променя този извод, а напротив – потвърждава го, предвид показанията на последния, подкрепени и от писмените доказателства по делото.

Възражения на жалбоподателя са несъстоятелни:

АнА.зът на доказателствения материал, включително представен от самия жалбоподател, напълно оборва тезата, че като работодател – директорът на ТП ДГС „Селище“ не знаел за осигурените от х. работници, полагащи труд за предприятието без договори. Независимо, че на конкертния работник А. Ц. е заплащано опосредено – чрез друг работник на ТП ДГС Селище – правоотношението му с жалбоподателя има всички характеристики на трудово такова.

Това, че от описанието в наказателното постановление на обстоятелствата, при които е извършено нарушението (чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН) се разбира А. Ц. да е заварен да работи (без сключен писмен трудов договор) не само в отдел 152а, а и в отдел 147г - с нищо не се отразява на законосъобразността на постановлението. Рамката на административното обвинение е напълно ясна, като санкционираното лице е имало възможност да се брани срещу всички конкретно описани факти - и затова с нищо не е нарушено правото му на з а щ и т а . Недоказаността на част от тези факти не означава липса на административнонаказателна съставомерност на извършеното, тъй като такава се установява от останА.те – доказани факти. Както е посочено и в мотивите по ТР № 8/16.09.2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. № 1/2020г. - „Обратното би 4 означавал нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.“

С оглед гореизложеното НП 13-2300395/29.09.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик следва да бъде потвърдено.