Решение № 25 от 16.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600524 по описа за 2022 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК.

С присъда № 3 от 24.02.22 г., постановена по НОХД № 239 от 2021 г. по описа на районен съд - Б., е признат за виновен подсъдимият Т. Д. Н. за това, че на 20.07.2019 г., в село В., община Б., улица „М. В. М.“, се е заканил с убийство на К. Ц. Х., с думите „Ще те убия, ма мръсницо, ще те изнасилвам!“, „Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!“, „Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде живеете, ще ви запаля!“ и замахвал с метална тръба към нея, като това заканване би могло да възбуди у К. Ц. Х. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е признат за виновен и за това, че на 20.07.2019 г., в село В., община Б., улица „М. В. М.“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и псувал К. Ц. Х. и С. И. З., произнасяйки думите: „Ще те убия, ма мръсницо, ще те изнасилвам!“, „Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!“, „Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде живеете, ще ви запаля!“, „Ще ги избия и отлежа за 5 години, тая държава е такава!“, замахвал към тях с метална тръба и извадил половия си член, като им го показал и казал „Ей с тоя ще ви чукам!“, за което и на основание чл. 325, ал. 1 НК и чл.

54, ал. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, 1 считано от влизане на присъдата в сила, както и наказание „обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Общината по постоянния му адрес.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, първоинстанционния съд е определил и наложил на подсъдимия едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо най тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието „обществено порицание“, което е постановено да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Общината по постоянния адрес на подсъдимия.

С присъдата първоинстанционния съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото.

С оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати сума в размер на 409,29 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, платими по сметка на ОДМВР-С. както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на районен съд Б., сума в размер на 320,00 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство, платими по сметка на районен съд - Б. както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на районен съд - Б., както и да заплати на К. Ц. Х., сума в размер на 700,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от първоинстанционния акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник - адв. Л. Н., е подал въззивна жалба и допълнение към нея. Прави оплакване, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Сочи се, че по делото не са били обсъдени възраженията на защитата направени в първоинстанционното производство.

На следващо място се прави оплакване, че неправилно са били приети като безспорни показанията на свидетелките К. Х. и С. З.. Посочените свидетели били заинтересовани от изхода на делото, като имало съществени противоречия между показанията, които са били дадени от тях в предварително и съдебното производство, но този факт не е бил отчетен от районния съд.

Отправя се оплакване и по отношение на показанията на свидетеля М. З.

/брат на К. Х./, при които също било констатирано противоречие с показанията, дадени от свидетеля в хода на предварителното производство.

Немотивирано първоинстанционния съд е отказал да бъдат прочетени показанията на свидетеля, поради което с въззивната жалба се отправя искане за извършването на повторен разпит в хода на въззивното производство на посочения свидетел.

Прави се възражение, че не е била отбелязана наличната заинтересованост от изхода на делото и при анализа на показанията на свидетеля Н., който е бил адвокат на К. Х. и е бил нает от нея за продажба на нейният имот.

Прави се оплакване и по отношение на приетата КСППЕ, която въпреки, че е била оспорена в първоинстанционното производство, то в мотивите към съдебния акт не е било обсъдено, поради какви съображения не 2 следва да бъде прието релевираното от страна на защитата възражение.

Изтъква се, че приетата експертиза е била необоснована, тъй като при изготвянето и е имало материали от досъдебното производство които не са били ползвани от вещото лице. Отправено е искане за допускане на повторна КСПЕЕ, която да отговори на въпроси посочени в допълнението към въззивната жалба, като на вещите лица се предоставят всички материали по делото, включително и дисковете, съдържащи записи от проведени разговори на телефон 112.

Релевира се възражение и по отношение на първоинстанционната присъда, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Сочи се, че освен от показанията на свидетелите К. Х., нейната майка С. З. и свидетеля И. Н., от нито едно доказателство от материалите по делото не се установява да са били извършени посочените в обвинителния акт действия, напротив установявало се противното.

Въз основа на горното е отправено искане за отмяна на обжалваната присъда като бъде постановено нова /въззивна/, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения.

Въззивната жалба е подадена в срок, като атакуваната присъда е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на гл. XXI НПК.

Пред въззивната инстанция е депозирано писмено възражение срещу жалбата от частния обвинител чрез нейния повереник – адв. Д., с което жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. Оспорват се с подробни аргументи доказателствените искания на въззивника, като се отрича необходимостта от извършване на повторни разпити на свидетели и назначаване на повторна КСППЕ. Моли се въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адв. Н. поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея, твърди, че обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изтъква, че пропуските в доказателствената съвкупност и противоречията в свидетелските показания, неотстранени от въззивния съд, налагат отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Н. в лична защита пред съда поддържа становището на защитника си. Оспорва фактите, изложени от частния обвинител и свидетеля Н., като не отрича да е имало словесен конфликт между него и Х..

Представителят на

С. окръжна прокуратура намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.

Счита, че съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон въз основа на възприетата фактическа обстановка, която съответства на събраните гласни и писмени доказателства. Иска се потвърждаване на присъдата поради липса на отменителни основания.

В последната си дума подсъдимият Н. твърди, че е невинен.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба и допълнение към нея, както и подаденото възражение срещу жалбата, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед 3 разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт – потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.

Въззивният съд, след собствена преценка на доказателствената съвкупност по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Към 2019 г. свид. К. Ц. Х. живеела в гр. С.. Тя притежавала недвижим имот в с. В., общ. Б., находящ се на ул. „М. В. М.“ № 30. В съседство спрямо този имот живял подс. Т. Д. Н., като между двата имота имало оградна мрежа.

Отношенията между двамата съседи били влошени, тъй като свид. Х. била сезирала компетентните органи за това, че подсъдимият изградил в имота си постройка, без да спази нормативно установените изисквания за отстояние до нейния.

На 20.07.2019 г. сутринта свид. К. Х. посетила недвижимия си имот в с.

В. заедно с майка си – свид. С. И. З., за да го разчисти, като се били разбрали да се видят там със свид. И. А. Н., който да съдейства при продажба на имота.

Свид. Х. забелязала натрупани на тротоара пред дворното им място вещи, принадлежащи на съседа им – свид. В. Д.. Тогава потърсила свид. Д. и го помолила да премести вещите си, но той отказал и двамата се скарали.

Въпреки това свид. Д. започнал да мести вещите си.

Малко след това подс. Н. излязъл от дома си и веднага се насочил към свид. Х. и свид. З., които все още почиствали дворното си място.

Подсъдимият отишъл до тях и започнал да им крещи. Обърнал се към свид.

Х. с думите „Ти ли ще ми събаряш къщата, погледни ме в очите, аз теб ще те оправя“, „Ставай, ставай, погледни ме в очите!“ и „Ще те оправя, ще ти еба майката, ще те убия!“. Свид. С. З. се опитала да се намеси, като помолила подсъдимия да остави дъщеря . В следващия момент подс. Н. ударил два пъти през лицето с отворена длан св. К. Х.. Св. С. З. много се уплашила и се опитала да извика за помощ, но тогава подс. Т. Н. се обърнал към нея и я бутнал на земята. След това продължил да крещи и псува свид. Х. и свид. З., като им отправял ругатни, сред които и думите „Кучки, курви, ще ви изнасиля, ще ви убия, знам къде живеете, ще ви запаля!“, след което отишъл до своя двор и се върнал, държейки с ръцете си метална тръба, с която започнал да удря по портата на имота на свид. К. Х..

След това подсъдимият отново влязъл в двора при свидетелките Х. и З., и започнал да замахва с тръбата към тях. Подсъдимият казал на св. Х. „Тебе ще те изнасиля!“ и „Гледай ме в очите, да знаеш кой те изнасилва и чука“, като, докато произнасял тези думи, свалил бельото си и извадил половия си член и, показвайки го пред свид. Х. и свид. З., им заявил „Ей с тоя ще ви чукам!“. След това продължил да крещи, псува и заплашва, като произнесъл и думите „Ще ги избия и отлежа за 5 години, тая държава е такава!“. В хода на конфликта, на страната на подс. Т. Н. се намесила и свид. А. К., която 4 започнала да го подкрепя вербално в поведението му.

Междувременно при тях с автомобила си пристигнал свид. И. Н., който забелязал действията на подс. Н., като се опитал да го успокои и го попитал какво се случва. Подсъдимият се приближил и започнал да замахва към свид.

Н. и неговия автомобил с металната тръба, която държал. Подсъдимият крещял „Ще ги убия тези двете, ще ги изнасиля, ще изнасиля К. и дъщеря , ще ги запаля докато спят!“, като с металната тръба отново се върнал при свид.

Х. и свид. З. и продължил да им крещи.

Свид. Н. се опитал да защити свид. Х. и свид. З. и да преустанови конфликта, като призовал за помощ събралите се междувременно на улицата пред двора на свид. Х. съседи, но никой от тях не пожелал да се намеси.