Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1273 от 13.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1189/2023
Вид
Определение № 1273
Подписан
13.12.2023
В сила
13.12.2023
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. Благоевград, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200501189 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от „Петробул“ ЕООД, ЕИК 121178078, представлявано от К. Е. Б., чрез адв. Г., срещу Определение №1036/09.10.23г., по гр. дело №1009/23г., по описа на РС – Разлог.

В жалбата се твърди, че в ИМ са наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на ОС, поради нарушение на правилата по свикването и провеждането на събранието, липса на кворум, противоречие на императивните норми на закона, които обосновават извод за вероятна основателност на иска. Направено е искане за спиране изпълнението на решенията на ОС на ЕС.

Съгласно тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 г., постановено по т.д. № 5/2014 г. по описа на ВКС – ОСГК молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /член 40, алинея 3 от ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, респективно определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.

Поради това настоящата частна жалба се явява допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от 1 представяне на гаранция, респективно размерът й. Тази преценка винаги е конкретна и се прави въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството. В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материалноправния спор. Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване съссъдебното решение. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право. На база доказателствата, приложени към исковата молба и жалбата, настоящият състав на въззивния съд стигна до извод за липса на обезпечителна нужда и неоснователност на исканата обезпечителна мярка. В член 40, алинея 3 от ЗУЕС не са посочени изрични предпоставки, при които съдът допуска спирането, поради което и като се съобрази обезпечителния характер, който има самото искане, се налага извода, че по аналогия на процедурата по самото обезпечително производство, съдът следва да прецени конкретно за всеки случай съобразно самото решение какви вреди биха настъпили от негово изпълнение и какви последици би имала евентуалната му отмяна.

Производството пред Районен съд - Разлог е образувано по предявени от жалбоподателката искове с правно основание член 40, алинея 1 от ЗУЕС за отмяна на взетите на 08.09.23г. решения на ОС на ЕС. Същите касаят избор на управителен съвет, откриване на банкова сметка на ЕС с онлайн банкиране, спазване на законовите разпоредби за поддържане на общите части и да се възложи на специалист да направи площоразпредзеление на размера на общите части.

В конкретния казус естеството на решенията, чието спиране се иска, е такова, че не рефлектира пряко върху материалната сфера на ищцата и в този смисъл съдът счита, че изпълнението на решенията, взети на процесното ОС няма да затрудни осъществяването на правата на ищцата при положителен за нея резултат по предявения иск. Доколкото изпълнението на решенията не може да увреди интереса на отделните собственици, то съдът приема, че в конкретния случай нуждата от обезпечаване посредством спиране изпълнението на посочените решения до окончателното решаване на спора не е налице. От доказателствата по делото не може да се направи вероятна основателност на исковата претенция.

2

Поради тези мотиви настоящият състав на съда намира, че Определение №1036/09.10.23г., по гр. дело №1009/23г., по описа на РС – Разлог следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1036/09.10.23г., по гр. дело №1009/23г., по описа на РС – Разлог.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3