Решение № 98 от 09.07.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Сандански, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200194 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от Р. К. К., ЕГН – **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.“С.“ № ****, чрез адв.Н. Б., против Заповед за задържане на лице рег. № 339зз-54 от 30.3.2024г., издадена от В. В. М. – полицай при РУ - Сандански, с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя Р. К. К..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за задържане. Моли съда да отмени заповедта за задържане. Претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.Н. Б. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта за задържане. Претендира разноски.

1

Ответникът по жалбата – В. В. М. – полицай при РУ – Сандански, редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани - не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2024г. В. В. М. – полицай при РУ - Сандански, на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР издал заповед за задържане рег. № 339зз-54 от 30.3.2024г. на жалбоподателя Р. К. К. за срок до 24 часа. В същата като основание за издаването й е посочено – „във връзка с Жалба № 3390003454/*2024г. по описа на РУ – Сандански“. При задържането на 30.03.2024г. Р.

К. подписал декларация, в която отразил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, като е посочил имената на адв.Н. Б., както и, че няма здравословен проблем, който да налага консултация с лекар, не желае медицински преглед от лекар, не желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че е уведомен за правото му на свиждания, както и да получава колети и храна и че не се нуждае от специална хранителна диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На Р. К. бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за личен обиск от 30.03.2024г. Жалбоподателят бил задържан в 20:00 часа на 30.03.2024г. и освободен в 13.30 часа на 31.03.2024г.

От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 30.03.2024г. се установява, че на 30.03.204г., в съответствие с декларираното от жалбоподателя, че има здравословен проблем, същият е бил прегледан от лекар при Център за спешна медицинска помощ – Сандански.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото материали от адм.наказателната преписка.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват по идентичен фактическата обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 2 страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК , поради което се явява процесуално допустима.

Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.

Доколкото заповедта е издадена на 30.03.2024г., а жалбата е депозирана на 02.04.2024г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно нормата на чл.146 от АПК, проверката за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР и в предписаната в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР.

Според практиката на Европейския съд за правата на човека, например по делото Дидов срещу България, е прието нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват изложени факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това 3 престъпление. Съгласно приетото с Решение от 24.06.2014г. на ЕСПЧ по жалби на П. и П. срещу България, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

При издаване на заповедта е спазено изискването за писмена форма на административния акт по чл.74, ал.1 от ЗМВР, но не и изискването за съдържание, регламентирано в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, доколкото в същата не са посочени фактическите основания за задържането. Задържането в конкретния случай е основано на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която норма полицейските органи задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За да е мотивиран от фактическа страна актът, издаден на това основание, същият следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е извършило престъпление – чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно да са такива, че от тях да може да се направи и само предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него. В заповедта за прилагане на мярката данните, послужили като основание за задържането, следва да са посочени точно, конкретно и ясно с цел осигуряване на възможност адресата на акта да защити правата си.

В настоящия случай, оспорената заповед не отговаря на законовите изисквания за съдържание на акта. В заповедта не е посочено фактическото основание за издаване на акта, а именно конкретните извършени от Р. К. действия, време и място на извършването. Действително при издаването на заповед от рода на процесната не е необходимо да се събират доказателства относно извършено престъпление. Въпреки това, тъй като с нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице, е необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането. В конкретния случай издателят на заповедта лаконично е посочил в същата – „във връзка с Жалба № 339000-3454/2024г. по описа на РУ – Сандански“. Това твърдение 4 категорично не освобождава административния орган от задължението му да посочи конкретни факти и обстоятелства, и най-вече да мотивира съпричастността на задържаното лице към евентуална деятелност.

В настоящият случай, в заповедта за задържане липсва описание на каквито и да било факти, които да налагат извод за изпълнение на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта липсват обективирани конкретни факти и обстоятелства за наличието на конкретни данни, обуславящи необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка задържане на лице за срок от 24 часа. Тези факти не се съдържат и в друг документ по преписката, който да е съставен преди издаване на заповедта, нито има препращане в заповедта към документ с друг автор, сочещ фактическото основание.

Недопустимо е за първи път в съдебната фаза на процеса да се изследват факти и обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени в обжалваната заповед. Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества липсващите мотиви на административния орган в постановения административен акт.

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след 5 това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на ПАМ.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно: наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление.

Установяването на фактическите основания за издаване на заповедта за задържане е в тежест на административния орган. От ангажираните по делото доказателства не се установява наличие на връзка на задържаното лице с евентуално извършено престъпление, тъй като такова не се сочи в заповедта.

Отделно от това и единствено, което е посочено, че лицето се задържа във връзка с жалба № 339000-3454/2024г., като липсва каквато и да е конкретика относно цитираната жалба, което обстоятелство не дава възможност както на задържаното лице, така и на съда да прецени кое е наложило задържането на същия, поради което и без наличието на никакви други данни в тази насока, не може да обоснове законосъобразност на задържането на жалбоподателя. На практика към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето Р. К., поради което не са били налице и основанията за издаване на заповедта за задържане. По делото липсват доказателства, че спрямо жалбоподателя К. са налице предпоставките, обосноваващи необходимостта от задържането му, тъй като полицейският орган не е обосновал съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление