Решение № 1178 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000500590 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4666 от 31 юли 2020г. по гр. д. № 16170/2016г. Софийски градски съд, I ГО, 6 състав е осъдил ЗАД „Армеец” АД, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на П. П.

Т. и Й. П. П. сумите от по 25 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им П.Т.

П. болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря З. П. П., настъпила при ПТП на 01.05.2014г., ведно със законните лихви от 01.05.2014г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева; осъдил, по предявения обратен иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), Б. М. М. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 50 000 лева, представляваща изплатени на П. П. Т. и Й. П. П. обезщетения за неимуществени вреди на наследодателя им П.Т. П. от ПТП на 01.05.2014 г., ведно със законната лихва от 01.05.2014г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата до 70 000 лева, частичен иск от сумата от 200 000 лева. С решението си СГС е постановил изпълнителен лист в полза на ответника 1 срещу Б. М. М. да се издаде след влизане в сила на решението по обратния иск, при условие, че се представят доказателства, че сумите от по 25 000 лева и законните лихви от 01.05.2014г. са изплатени на П. П. Т. и Й. П. П.; осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество да заплати по сметка на СГС сумата от 2 000 лева държавна такса; осъдил, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ответното дружество да заплати на адвокат А. Т. сумата от 882.50 лева - адвокатско възнаграждение; осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. П. Т. и Й. П. П. да заплатят на ответното дружество по 453.75 лева разноски за производството; осъдил, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. М. М. да заплати на ЗАД „Армеец” АД сумата от 2 000 лева разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД по предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) – Б. М. М..

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на правоприемниците на ищеца – Й. П. П. и П. П. Т. - срещу решението по гр. д.

№ 16170/2016г. на СГС, I ГО, 17 състав в отхвърлителните му части. С доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (жалбоподателят П.) се иска уважаване на иска, предявен от наследодателя им, в пълен размер (така съдът тълкува волята, изявена във въззивните жалби, въпреки искането в тази на жалбоподателя П. след съответна отмяна да му се присъди сумата 200 000 лв.).

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД от своя страна е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части, обективирана в две изявления, подадени в срока за отговор на всяка от въззивните жалби. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, на чл. 52 и на чл. 51 , ал. 2 ЗЗД, се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна в приложение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Подадени са и отговори на въззивните жалби, с които са оспорени доводите, релевирани в тях.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца – баща на загиналата при ПТП З. П., би възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на 2 дъщеря му в размер на 80 000 лв. Обезщетението, което е присъдено на правоприемниците на ищеца, е изчислено след приспадане на приноса на пострадалата към вредоносния резултат, признат в наказателното производство, в което ищецът е имал качеството на частен обвинител, изразяващ се в преотстъпване на управлението на автомобила на лице, употребило алкохол. Поради частично уважаване на прекия иск, съдът е разгледал и обратния иск, предявен на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 К З (отм.), приет за основателен до размера от присъдените по прекия иск общо 50 000 лв., с оглед постановената присъда на наказателния съд, с която водачът М. – ответник по обратния иск, е осъдена и поради управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1, 13 на хиляда.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство , очертан от оплакванията във въззивните жалби и в приложение на императивните норми на материалния закон, регулиращ спорното правоотношение, въззивният съд намира следното:

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), 3 при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с влязла в сила присъда.

Ответникът - жалбоподател, конституиран като застраховал гражданската отговорност на делинквента, по същество на първо място оспорва отговорността си, като релевира доводи, че не са доказани при условията на пълно доказване твърдените в исковата молба неимуществени вреди, евентуално поддържа, че определеното базово обезщетение от 80 000 лв. е завишено, като необосновано със събраните гласни доказателства и несъобразено със социално-икономическите условия в страната.

Жалбоподателите, върху които е преминало процесуалното положение на ищеца, поддържат обратната теза, - че определеното обезщетение е занижено с оглед интензитета на претърпените неимуществени вреди, които неправилно съдът е оценил, преценявайки и настъпилата смърт на ищеца в хода на производството. Спорен е и въпросът налице ли е принос на пострадалата към вредоносния резултат и на колко се оценява той.

С влязла в сила на 14.11.2016г. присъда по нохд № 349/2015г. на СГС, НО, 22 състав, изменена с въззивното решение на САС, оставено в сила от ВКС, която е задължителна за гражданския съд (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК) по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерния резултат елемент от престъплението, Б. М. М. е призната за виновна в това, че на 01.05.2014г. около 01.00ч. в гр. Нови Искър при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес С 350Л“ с ДК № *** с посока на движение по ул.

„Искърско дефиле“ от Околовръстен път на София към гр. Своге в района на № 71 нарушила правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скорост на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 50 км/ч в населено място за ППС от категория „В“, като се движела със скорост не по-малка от 85 км/ч, при което реализирала ПТП последователно в десния бордюр на платното за движение, в стената на сградата и циментов стълб вляво от пътното платно по посока на движението, с което по непредпазливост причинила смъртта на пътуващата в автомобила на предна дясна седалка З. П. П., което е в пряка и непрекъсната причинно-следствена 4 връзка с настъпилото ПТП, след получаване на съчетана травма на главата (без счупване на черепа), гръдна и коремна и травми на крайниците, довели до развитието на травматичен шок, като деянието е извършено в пияно състояние, установено чрез съдебно-медицинска експертиза № 49/2014г. на отдел „СМ“ при УМБАЛСМ „Пирогов“.

В хода на производството, на 30.10.2017г. ищецът П.Т. П. е починал, а съгласно удостоверение за наследници изх.

№

РЛН17-УГ0119098/01.11.2017г. част от наследниците му, неотказали се от наследството му, са конституирани на мястото на ищеца - П. П. Т. и Й. П. П. – две от четирите му деца с право на наследяване.

За установяване на търпените неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Г. и св. Б..

От показанията на св. Г. е установено и това не е спорно като фактическо положение във въззивното производство, че познава П.Т. и дъщеря му, която е починала при катастрофа. Отношенията между баща и дъщеря били много добри, живеели в едно домакинство, пострадалата подпомагала баща си финансово и пазарувала. След смъртта на дъщеря си П. често плачел, отсъствал от работа, не се чувствал добре, загинал също при ПТП.

От показанията на св. Б. – приятелка на Й. и З., също е установено и това не е спорно на настоящия етап, че отношенията между бащата и пострадалата му дъщеря били много близки. Тя полагала грижи за баща си, като му помагала и финансово, готвела. След смъртта на дъщеря си П. не могъл да се съвземе и да преживее загубата й. Заживял сам, а грижи за него продължила да полагала дъщеря му Й..

За доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което в спорния предмет и на въззивното производство, основано на твърдения, че З. П. е знаела, че водачът на автомобила е употребила алкохол непосредствено преди да поеме управлението му, по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. От същото и с оглед установеното в наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, е установено, че водачът Б.М. е била в лека степен на алкохолно опиване. В това състояние повлияният е с намалена възможност да възприема адекватно заобиклящата го среда и да взема 5 своевременно и адекватни решения, при слабо до умерено изявени външни видими прояви, най-често подценяване на ситуацията и надценяване на собствените способности, чието установяване е трудно дори и за специалисти, а от намиращи се в близост лица може да се усети мирис, евентуално и признаци на повлияване.

От представените съдебни актове по приключилото наказателно производство е установено още, че ищецът П.П. е имал качеството на частен обвинител в наказателното производство. Не се спори, че в решението по ВНОХД № 1155/2015г. на САС като обстоятелство, относимо към реализиране на отговорността на подсъдимата, е отчетено поведението на пострадалата П., - че тя е преотстъпила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол, поради което в наказателното производство е прието и съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат.

Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд отчете стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на дъщерята на ищеца, която е била почти на 29 години към деня на смъртта си , степента на преживените от него негативни емоции, трайната и дълбока скръб от загубата, която е изпитвал до своята смърт. Въззивният съд взе предвид и действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалата и търсещия обезщетение за неимуществени вреди, а не изхожда от обичайните отношения от същия тип, и в тази връзка съобрази, че отношенията между ищеца и починалата, котио са живели в едно домакинство, са били близки, характеризирали са се с обич, разбирателство и привързаност, и характерът на тези отношения е свързан със страдания и покруса като установената по делото от непоправимата загуба на починалата.