Решение № 373 от 30.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Карлово, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска в присъствието на прокурора С. Ив. Б. като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100681 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. А. Т. твърди, че с постановление от 03.11.2020г. по досъдебно пр. № 527/2020г. по описа на РУ „Полиция“ - К., пр. пр. № 3346/2020г. по описа на Районна прокуратура - Карлово за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, бил привлечен като обвиняем, за това че на 02.11.2020г. в гр. С. е управлявал МПС - лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено с техническо средство Дрегер „Д.“ с REF 8327961 LOT/RNK- 0961, което производство първоначално било образувано като бързо такова на 02.11.2020г. С определение № 260043/06.11.2020г. по ЧНД № 694/2020г. на Районен съд Карлово спрямо ищецът Д. Т. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ищецът бил задържан със заповед по ЗМВР още на 02.11.2020г., а от 03.11.2020г. до 06.11.2020г. бил задържан за срок от 72 часа с постановление на Районна прокуратура - Карлово по досъдебно пр. № 527/2020г. по описа на РУ „Полиция“- К.. Д. Т. не бил съгласен с показанията на техническото средство за проверка на наркотични вещества, поради което пожелал да даде кръв и урина за последващо изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване и същият бил съпроводен до ФСМП гр. К., където му били взети проби от кръв и урина за токсилогичен анализ. По досъдебното производство била назначена съдебно химико - токсикологична експертиза на иззетите проби от кръв и урина, като в тях не било установено присъствие на наркотични вещества. По досъдебното производство ищецът Д.

Т. бил разпитан като обвиняем. С постановление от 20.11.2020г. на Районна 1 прокуратура била изменена взетата спрямо Д. Т. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Подписка“, която се състояла в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. С постановление от 17.12.2020г. на Районна прокуратура Карлово било прекратено досъдебното производство спрямо Д. Т., тъй като разследваното деяние не е извършено, което постановление влязло в законна сила седем дни след получаването му от Д. Т.. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът Д. Т. претърпял множество неимуществени вреди, както по отношение здравословното си състояние, така и по отношение репутацията си в обществото.

Производството продължило за период около два месеца, в които ищецът търпял болки, страдания, стрес, смут, унижения, притеснение, страх, че може да бъде осъден, принудително задържане за срок от 17 дни в „Следствен арест“ гр. П. и последваща мярка за неотклонение „Подписка“ от 20.11.2020г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценявал на основание чл. 52 от ЗЗД на 5000.00 лева, включително вредите от незаконното задържане съгласно даденото разрешение в т.13 на ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004 на ОСГК на ВКС. Доколкото срещу ищеца Д.

Т. било повдигнато обвинение по досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление (чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НК), счита, че са налице предпоставките на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П. на Р.Б.. Досъдебното производство срещу ищеца било прекратено с влизане в сила на акта за прекратяване на производството, а не от датата на постановяването му. Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът имал лични и семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес и тревожност. Същият трудно заспивал и имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване; изпитвал ежедневни притеснения и тревожност и не можел да се концентрира; започнал да губи желание и са се храни редовно. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му осъдителна присъда, която щяла да окаже влияние на личния и професионалния му живот. Неговите познати и близки приятели също започнали да странят от него. Третирането му като престъпник било стресиращо за ищеца, който и към момента не можел да се освободи от чувството за вина. В настоящия случай претенцията на ищеца Д. Т. касаела претърпени от него неимуществени вреди, подробно описани по горе.

Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът търпял неимуществени вреди. Те се изразявали в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Касаело се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, в периода на воденото наказателно производство имало и видима промяна в поведението и здравословното състояние на ищеца, притеснение, което е довело до невъзможност да се грижи за обичайните си дела. Всички тези вреди били пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и били в причинна връзка с него. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и поставянето му в изолирана среда, довело до настъпването на емоционален стрес. Вследствие на задържането са налице страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на 2 засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство. В периода на задържането ищецът търпял дискомфорт и неудобства, публичността на задържането довела до унизително спрямо лицето отношение. Предвид всичко изложено по-горе и след като съдът отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, продължителността на воденото наказателно производство, която била сравнително дълга, степента на засягане на правата, наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 17 дни, през което време ищецът търпял вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, безсъние, лишаване от храна, вода, сън и почивка, психическо насилие и др. по време и след задържането, както и взетата мярка за неотклонение – „Подписка“ от 20.11.2020г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, настъпилата негативна промяна в начина на живот и повлияването върху здравословното състояние, интензитета на търпените болки и страдания, счита, че за обезвредата на търпените неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 5000.00 лева, която е справедлива и подходяща да възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на НП. Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 3 от 22.4.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗОДОВ. Точка 4 от същото тълкувателно решение указвала, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление или от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадали в забава, дължали лихва върху размера на присъденото обезщетение и започвала да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Сочи, че след постъпване по делото на досъдебно производство № 527/2020г. по описа на РУ на МВР К. ще конкретизира началната дата за присъждане на законна лихва върху главницата.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди П. на Р.Б. да му заплати сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, причинени вследствие на незаконно обвинение по образуваното досъдебно производство № 527/2020 г. по описа на РУ на МВР К., пр. пр. 3346/2020 на РП Карлово, за престъпление по чл. 343б, ал.3, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението на прокурора до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът П. НА Р.Б. оспорва иска като неоснователен. Твърдяло се, че Д. Т. във връзка с повдигнатото му обвинение имал сериозни лични семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес и тревожност.

Трудно заспивал, имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване.

Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуално осъдителната му присъда.

Посочените признаци на психично състояние на тревожност и стрес според 3 ищеца били пряка последици от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 527/2020г. по описа на РУ - К. при ОД на МВР П..

Прокурорът възразява срещу тези твърдения на ищеца, тъй като видно от предоставените свидетелства за съдимост, както и материалите по досъдебно производство № 527/2020г. обвиняемият по него Д. Т. извършил престъплението на 02.11.2020г. в гр. С. по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. Той извършил това престъпление след като веднъж бил осъждан по НОХД 78/2019г. по описа на Районен съд гр.К. с влязъл в сила на 12.02.2019г. съдебен акт за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК (отново за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества), за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца и определен 3 години изпитателен срок. Следователно твърденията на ищеца, че търпял изключително интензивни неимуществени вреди от незаконосъобразното обвинение срещу него, били неоснователни. Т. съзнавал, защото знаел своето предишно осъждане, че следва да понесе наказателна отговорност за това, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. Следователно твърдяното тревожно психическо състояние не било само последица от твърдяното от него незаконосъобразно обвинение по досъдебно производство № 527/2020г. на РУ-К. при ОД на МВР гр.П., а било и последица от осъзнатото от Т. съдебно минало. На досъдебното производство, вкл. и в това по вземане на мярка „Задържане под стража“ било видно, че ищецът дал обяснения, включително и в присъствието на защитник, при които признал факта, че е употребил наркотични вещества преди да управлява моторно превозно средство.

Мярката „Задържане под стража“ била взета от съда на 06.11.2020г. и по инициатива на П. била изменена в по-лека такава с постановление на РП Карлово от 20.11.2020г., тъй като било установено от разследването, че при назначената химическа експертиза не са открити наркотични вещества в кръвта на ищеца. Следователно осъжданията с влязъл в сила съдебен акт по отношение на Д. Т. правели невъзможно разграничаване на търпените неимуществени вреди, защото било логично той да се чувства притеснен за своето бъдеще и да има семейни проблеми с оглед трайната му нагласа да върши престъпления, като не се съобразява с разпоредбите на ЗДвП. Друг довод срещу размера и основателността на претендираното обезщетение бил фактът, че наказателното производство приключило в разумни срокове и незабавно, след като било установено на 20.11.2020г. постъпилата справка протокол от химическата експертиза, която не установила наличие на наркотично вещество в кръвта на Т., още на същия ден наблюдаващият прокурор постановил акт, по силата на който Д. Т. незабавно бил освободен от ареста, поради което и мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в „Подписка“. Следователно именно като резултат от прокурорския акт по отношение на ищеца Д. Т. търпените от него неблагоприятни последици от задържането му под стража били отменени без да има никакво забавяне между датата, когато прокурорът се запознал със заключението на експерта - 20.11.2020г. и издаването още същия ден на прокурорски акт. Намира, че направеното доказателствено искане от ищеца за разпит на трима свидетели, които да бъдат допуснати при режим на довеждане не следва да се уважава, защото не са посочени имената на тези лица, няма наведени обстоятелства, които конкретно всеки един от тях ще изяснява - така както изрично изисква чл.156 от ГПК. Намира, че досъдебното 4 производство е протекло в рамките на разумен срок - образувано е на 02.11.2020г., а е прекратено на 17.12.2020г. - още на досъдебната фаза.