Решение № 8 от 14.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500720 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от К. М. К. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с.К., община Белово ,ул. „Д. „ № 1, против „ Профи Кредит България „ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“.

С исковата молба е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит . При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуги.

С Решение № 358/ 17. 05.2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 66/2021г. по описа на същия съд, искът е уважен изцяло.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Профи Кредит България „ЕООД гр. София , ЕИК 175074752, ,подадена чрез процесуалния представител на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск. Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди .Прави се искане за присъждане на разноски по делото при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

1

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

От доказателствата по делото се установява ,че на 27. 03. 2019г. страните са сключили Договор за потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, „Профи кредит стандарт“. Договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри :

Размер на кредита 1500лв. ;

Срок на кредита – 36 месеца – 20. 03. 2022г. ;

Размер на вноската по кредита – 70,56лв. ;

ГПР- 46, 35%; ГЛП- 39,10% ; лихвен процент на ден - 0, 11%;

Общо дължима сума по кредита – 2539,70лв;

С договора ищеца е избрал и пакет от допълнителни услуги „Екстра КДКО“. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от Допълнителни услуги . Параметрите на пакета за допълнителни услуги са следните :

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 1820,52 лв.

Месечна вноска по закупения пакет от допълнителни услуги –50,57лв. ;

Общо задължение по ДПК и пакета от допълнителни услуги – 4360,22лв.

Обща месечна погасителна вноска по ДПК и по пакета от допълнителни услуги – 121,13лв.

Към ДПК са приложени „Общи условия „ на кредитора , както и „Декларация“ от кредитополучателя, в която е декларирал ,че е запознат с Общите условия при подписването на договора, предадени са му и се задължава да ги спазва .

Към договора е приложен и Погасителен план, подписан на 27. 03. 2019г. Според погасителния план задължението по кредита следва да се изплати на 36 равни погасителни вноски, като първата вноска е на 20.04.

2019г. , а последната вноска на 20. 03. 2022г. Погасителният план включва размера на вноската по кредита и размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги .

По основателността на иска.

В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност ( действителност) на ДПК, а именнодоговорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

От съдържанието на ДПК и приложенията към него ( Общи условия на кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора е по –голям от 12, договорът е сключен в два екземпляра – по един за всяка страна . Подписан е от страните по договора.

ДПК не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора .

1. По въпроса за нищожност на клаузата за ГПР.

В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е ,че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно Приложение №1 .

В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни.

В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора .

От посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така както те са описани в текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите , която е дължима от потребителя ,представляваща ГПР.

При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на закона.

В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 46,35%) ,но само това не е достатъчно ,за да се приеме,че уговорката не противоречи на закона .

Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.

2. По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.

Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.

В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Посочен е и лихвения процент на ден. Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент , с който ще се олихвява кредита . Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита , което означава да се посочат показателите , по които се формира ГЛП ,като основен лихвен процент , който кредитора прилага в случая и и съответните надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на лихвения процент по кредита .

Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.

Отделно от това,уговорката за заплащането на договорна( възнаградителна ) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , като противоречаща на добрите нрави.

Съгласно трайно установената практика на ВКС( виж Р. № 906/ 30. 12. 2004г. по гр. д.№ 1106/2003г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ;

Р. № 378/ 18. 05. 2006г. по гр. д.№ 315/2005г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ; Определение № 901/10. 07. 2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) уговорката за заплащането на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато надвишава 3-пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити 2-пъти .