Решение № 89 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. П., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101224 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от М. К. К., ЕГН:

**********, с постоянен адрес с. М., общ. П., чрез адв. Д. Г., АК – Ловеч, със служебен адрес гр. Т., ул. „З.“ № 7, ет. 4, офис № 30, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Сочи се в исковата молба, че на 28.10.2023 г. между ищцата, в качеството на кредитополучател и ответното дружество, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 953267, по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата сума в размер на 4 600 лв., при фиксиран лихвен процент от 47 %, годишен процент на разходите 57,67 %, 4 месечен срок за погасяване, обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 5 059,08 лв. и обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция.

Посочва се още, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно договора кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 2 201,77 лв. Навежда се, че за ищцата било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и процесната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема, като по този начин общата сума, която ищцата следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 5 059,08 лв., а значително по-голяма - в размер на 7 260,85 лв. В тази връзка се твърди, че общо платените от ищцата суми по процесния договор са в размер на 6 694,53 лв., като предвид релевираната недействителност на договора за заем и разпоредбата на чл.

23 ЗПК, се изразява становище, че сумата от 2 094,53 лв. е платена при изначална липса на основание.

Посочва се, че неустойката при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР, което не е сторено, като се 1 навежда, че договорът за потребителски кредит е недействителен заради неточно посочен ГПР. Навежда се още, че клаузата, уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение, след сключването на договора е нищожна, тъй като процесното вземане, макар и именувано „неустойка“, няма характер на такава, а е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. В тази връзка се излага, че предвидената неустойка не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение, като същата не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски и по начина, по който е уговорена, неустойка в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Допълва се, че неустойката е уговорена, за да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност, като се навежда, че предвиждането в процесния договор кредиторът да има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение, не защитава негов легитимен интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание, с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Релевира се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като при наличието на така въведеното задължение за представяне на обезпечение, кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение, в противоречие с чл. 143, т. 3 ЗЗП.

Твърди се, че посредством процесната клауза се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди, поради което се заобикалят разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Посочва се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, като по този начин неустойката се отклонява от основните си функции и предоставя сигурна печалба за кредитора, като заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя, поради което уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се още, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя, но се сочи, че размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Както и че уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му, не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Релевира се, че договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният годишен процент на разходите, като посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 953267 от 28.10.2023 г., сключен между М. К. К., ЕГН: ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, е недействителен, на основание 2 чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и на основание чл. 55 ЗЗД да осъди „Кредирект“ ЕООД да заплати на М. К. К., ЕГН: **********, сумата от 2 094,53 лв., платена при изначална липса на основание, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се навежда, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като в процесния случай неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Сочи се, че валидността на договора за кредит произтича от валидно уговорените му параметри - главница и лихва, в изискуемата от закона форма, като са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т.

20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Касателно формирането на годишния процент на разходите ГПР се релевира, че са спазени всички изисквания, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Допълва се, че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, към която дата кредиторът е бил наясно с разходите, които се включват в ГПР, като към тази дата същият не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума, уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Твърди се, че към момента на сключване на договора потребителят е уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, което оборва ищцовото твърдение за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя.

Посочва се още в отговора, че оспорената неустойка е действителна, тъй като същата е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от посочените обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. В тази връзка се сочи, че посредством предвидената възможност за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Навежда се, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, както и неравноправност по ЗЗП, тъй като клаузите на договора са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Допълва се, че тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. Твърди се, че ищецът е сключил общо седем договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, респективно при идентични условия, което обстоятелство опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и че клаузите накърняват добрите нрави.

Предвид обстоятелството, че ищцата не е упражнила някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор - да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, а по своя инициатива е сключила множество договори с уговорка за плащане на неустойка, се твърди, че същата е сключила договорите с единствената цел да се обогати за 3 сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това предявява искове за недействителност.

Релевира се, че предвид неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожността на договора следва и неоснователността на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. В тази връзка се излага, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват и представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна следното:

На 28.10.2023 г. между ищцата М. К. К. и ответника „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 953267, по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на ищцата кредит в размер на 4 600 лв., при лихвен процент 47 % и ГПР 57,674 %. Съгласно чл. 3 от договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на четири погасителни вноски, всяка от които в размер на 1 264,77 лева, последната с падеж 28.02.2024 г.