Определение № 3316 от 07.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3316 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100502534 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 577 и чл. 569, т. 5 ГПК вр.чл.32б вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по частна жалба вх. № 10-00-011/22.02.2024 г., подадена от М. Г. Б. М. срещу определение рег. № 75 от 24.01.2024 г., с което съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал извършването на нотариални действия по реда на чл.569, т.5 ГПК – вписване на Решение № 839/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 47253/2023 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав, с което е утвърдено споразумение относно имуществените отношения между съпрузи при развод по взаимно съгласие по чл.51, ал.1 СК като се поставя в дял и изключителна собственост на жалбоподателя апартамент № 14 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Студентски", ж.к.

****, със застроена площ 77.64 кв. м., заедно с избено помещение № 13, с полезна площ 4.73 кв. м. и с 0.960% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес гр. София, район „Студентски", ж.к. **** с прилежащи части мазе № 24 с площ от 4,03 кв.м. и 0,422 % идеални части от общите части на сградата.

В частната жалба се съдържат оплаквания, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че държавната такса за вписване на съдебното решение следва да бъде определена единствено върху новопридобитата ½ идеална част от недвижимите имоти при съобразяване на посочените в съдебния акт пазарни стойности на същите, като със заявлението за вписване са представени доказателства за внесена държавна такса от 186 лева, която надхвърля дължимия размер от 185,16 лева. Навеждат се съображения, че се касае за охранително производство и съдията по вписванията е следвало да даде указания за довнасяне на дължимата държавна такса. Поддържа, че от обжалвания акт не става ясно 1 дали единствено размерът на таксата е основание за постановяване на отказ от вписване или такова е отсъствието на документ по чл.264 ДОПК.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от заинтересовано лице в нотариалното производство и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК.

Видно от отбелязване на л.20 от делото жалбоподателят е уведомена присъствено лично без отбелязване на датата на уведомяването и по делото липсват доказателства за конкретната дата на уведомяване на същата. Поради неизпълнение на задължението на Служба по вписванията – София за редовно връчване на атакуваното определение, то следва да се приеме, че жалбата е срочно подадена. По изложените съображения частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Със заявление вх. № 3678/24.01.2024 г. до Служба по вписванията – София М. Г. Б.

– М. е поискала вписване на Решение № 839/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 47253/2023 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав, с което допуснат развод по взаимно съгласие е утвърдено споразумение относно имуществените отношения между съпрузите по чл.51, ал.1 СК. Към заявлението са представени три броя преписа от акта, чието вписване се желае и нареждане за заплатена по сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на 186,15 лева.

С определение рег. № 75 от 24.01.2024 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановил отказ от вписване на съдебното решение като е изложил съображения, че съгласно чл.2, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията внесената държавна такса от 186 лева е недостатъчна за извършване на действие по вписването при посочената в решението пазарна стойност на имотите и неспазване на изискването по чл.264 ДОПК за представяне на удостоверение за данъчна оценка, доколкото таксата за вписване общо за двата имота следва да се определи на база общата им данъчна оценка или общата им посочена в решението пазарна стойност, но не е спазено изискването по чл.264 ДОПК за представяне на удостоверение за данъчна оценка.

Съдебното решение, с което се утвърждава постигнато между съпрузите споразумение по чл.51, ал.1 СК относно имуществените последици от развода подлежи на вписване съгласно чл. 4, б. "з" вр. с б. "а" от Правилника за вписванията (ПВп).

Съдията по вписванията осъществява контрол върху подлежащите на вписване актове само в рамките, очертани в чл. 32а ПВп като извършва проверка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли необходимото по закон съдържание. Съгласно т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК. Изключение от последната 2 хипотеза са случаите на съдебно решение, постановено по спор за вещно материално право, в това число за съдебна делба. В новелата на чл.264 ДОПК в приложимата редакция (ДВ, бр.

98 от 2018 г.) е предвидено прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. При наличие на публични задължения, гореизброените действия могат да се извършат след заплащане на тези задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет (чл.264, ал. 4 ДОПК). Изискването на чл.264 ДОПК е императивно и за спазването му съдията по вписванията следи служебно при страх от санкция по чл.265 ДОПК за възникване на солидарна отговорност за погасяване на задължението /Определение № 2034 от 7.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2647/2023 г./. При предвидена в закона форма за удостоверяване липсата на данъчни задължения за имота, следва, че преценката относно наличие на предпоставките за вписване се свежда до това дали е представен съответният официален документ за липса на задължения за имота с изискуемото се по чл. 264, ал. 1, изр. последно ДОПК съдържание /Определение № 3801 от 29.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3380/2023 г., I г. о., ГК/. В случая съдебното решение по чл.51, ал.1 СК одобрява взаимната воля на съпрузите за поставяне в дял на единия от тях на придобити в режим на съпружеска имуществена общност недвижими вещи и тази договореност притежава вещнотранслативни последици, което налага извършване на проверката по чл.264 ДОПК от съдията по вписванията. Не се твърди и установява към заявление вх. № 3678/24.01.2024 г. жалбоподателят да е представила удостоверения за данъчна оценка на двата имота и декларации по чл.264 ДОПК от бившите съпрузи, поради което съдията по вписванията правилно е отчел неспазване на императивното правило на чл.264 ДОПК.

В разпоредбата на чл.7, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК се предвижда, че при дело за развод се събира такса и за споразумението за имуществените отношения в размер на по две на сто върху стойността на всеки дял. В съдебното решение, чието вписване се желае е посочено, че оценката на недвижимите имоти (тяхната пазарна стойност) е в размер на 249 260 лева за апартамент № 14 и 120 700 лева за апартамент № 17. Касае се за стойността на дела по споразумението по чл. 51 СК, с което се уреждат имуществените отношения между съпрузите, т.е. определя се върху стойността на имуществото предоставено в дял на всеки от тях с утвърденото споразумение (Определение № 352 от 18.05.2010 г. по ч. т. д. № 367/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Със споразумението по чл.51 СК бившите съпрузи са уредили всичките си лични и имуществени взаимоотношения от брака, като жалбоподателят е получила в изключителен 3 дял гореописаното имущество. Именно върху този бъдещ дял, формиран със самото споразумение след утвърждаването му от съда с решението за развода по взаимно съгласие се събира и такса, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да съществува с прекратяването на брака, а и по своята правна природа е бездялова (Определение № 270/04.05.2011 г. по ч. гр. д. № 214/2011 г., ІV г. о. на ВКС). В този случай, цената по чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията /ТДТСАВ/, по която се таксува акта е стойността на дела и това е удостоверявания от него материален интерес. Тази цена се определя от пазарната цена на имотите или данъчната оценка, а при разлика между тях върху по-високата от двете – арг. от чл. 96, ал. 1, т. 3, вр. § 2 от ДР на ЗННД. Към момента на таксуването е извършвана оценка на имотите и държавната такса за вписване в случая подлежи на определяне по реда на чл. 2, ал. 1, предл. 2 ТДТСАВ - в размер на 0, 1 % върху общата стойност на дяловете или дължима е такса в размер на 370,32 лева. Същата не е била внесена в пълен размер, то молбата за вписване е нередовна. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а ПВп, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността.

В т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. ОСГК на ВКС прие, че съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности в акта.

Той може само да провери дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на производството по вписване.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 10-00-011/22.02.2024 г., подадена от М.

Г. Б. - М. срещу определение рег. № 75 от 24.01.2024 г., с което съдия по вписванията при Софийски районен съд е отказал извършването на нотариални действия по реда на чл.569, т.5 ГПК – вписване на Решение № 839/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 47253/2023 г. по описа на СРС, ГО, 139-ти състав, с което е утвърдено споразумение относно имуществените отношения между съпрузи при развод по взаимно съгласие по чл.51, ал.1 СК като се поставя в дял и изключителна собственост на жалбоподателя апартамент № 14 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Студентски", ж.к.

****, със застроена площ 77.64 кв. м., заедно с избено помещение № 13, с полезна площ 4.73 кв. м. и с 0.960% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес гр. София, район „Студентски", ж.к. **** с прилежащи части мазе № 24 с площ от 4,03 кв.м. и 0,422 % идеални части от общите части на сградата.

4

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК в седмичен срок от съобщаването му пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5