Решение № 10328 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10328 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110112306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на "Ф" ЕООД срещу "Ф ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 286, ал. 1 вр, чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за сумата 19 129,25 лева с ДДС – незаплатена главница по фактура № **г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и 3873,21 лева - мораторна лихва за периода от 11.08.23г. до датата на исковата молба; както и за сумата от 12 808,80 лева с ДДС - главница, представляваща остатък по фактура №***г., заедно със законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата , както и 4708,69 лв. - мораторна лихва за периода от 01.02.22г. до датата на исковата молба.

Ищецът твърди, че ответното дружество му е възложило изпълнението на множество СМР на обект в местността „** гр. София, Столична община, които са били извършени, както следва: услуга с БОБКАТ, услуга с багер 17 т., услуга с валяк 3 т., услуга с мини багер, услуга с комбиниран багер, транспорт ПСМ, извозване на контейнери, доставка на скална маса, доставка на дренаж срещу възнаграждение, за което са издадени Протокол № 5 от 10.08.2023 г. и 1

Фактура № **г. със срок за плащане 11.08.2023 г., както и СМР на обект – „Лилъкън Резидънс“ в местността „Юбилейна гора 1 и 2 част“, кв. 5, район „Овча купел“, гр. София, Столична община а именно: Услуга с багер 17т., услуга с комбиниран багер, услуга с валяк 14т., услуга с мини багер, извозване на отп, доставка на скална маса, изкоп вертикална планировка, изкоп и извозване на земни маси Секция А, изкоп и извозване на земни маси Секция Б, за което са издадени Протокол № 1/17.01.2022 г. година и Фактура №*** г. със срок за плащане 18.01.2022 г. Посочва, че по Фактура № **г. на стойност 19 129,25 лв. с включено ДДС плащане не е постъпило, а по Фактура №*** г. на стойност 110 244,38 лв. с включено ДДС са направени плащания в размер на 97 435,58 лв., за които представя платежни нареждания, и дължими остават 12 808,80 лв. Задълженията били потвърдени като дължими от ответника чрез получаване и подписване на потвърдително писмо, изходящо от ищеца. Моли ответникът да бъде осъден да заплати дължимите суми по фактурите, ведно със законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на сумите, както и мораторна лихва от настъпването на забавата до депозирането на иска в съда. Претендира разноски.

В хода на съдебното дирене с молба на основание чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът изменя иска си досежно акцесорните претенции за мораторна лихва от забавата на длъжника до предявяване на иска както следва – по фактура № **г. на 3862,71 лв. и по фактура №***г. на 4701,67 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че страните са в ход на преговори за сключване на спогодба. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца по същество, не прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.

235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 286, ал. 1 вр, чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 266 ЗЗД при договора за изработка поръчващият трябва да заплати на изпълнителя възнаграждението за приетата работа. Следователно в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно 2 и главно доказване наличието на действителен договор за извършване на посочените услуги – СМР, надлежно и точно в количествено, качествено и времево отношение; изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените услуги в рамките на процесния период; приемане на извършената работа от възложителя без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за уговорения размер на възнаграждение. В тежест на ответника е, при установяване на горните факти, да докаже погасяване на претендираните вземания за главница, респективно че в срок е изпълнявал всички свои парични задължения по договора. С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 с приетия за окончателен доклад по делото за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено наличието на сключен договор за извършване на услуги – СМР, срещу поетото задължение от страна на възложителя да заплати уговорения в договора размер на възнаграждение.

Ищецът представя писмени документи, които съдът приема като писмени доказателства, установяващи извършването на възложената му работа, а ответникът не оспорва, а именно: Фактура № **г.; Протокол № 5 от 10.08.2023 г.; Фактура № *** г.; Протокол № 1 от 17.01.2022 г.

Съгласно приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, в счетоводството на ответника са осчетоводени процесните фактури № **г. и № *** г. като задължение за плащане към ищеца. В този случай следва да се съобрази практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 336/10.06.2010 г. по т. д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 708/02.11.2011 г. по т. д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., според която осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея по своята същност представлява действие по признание, изразено от възложителя чрез конклудентни действия за това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на възнаграждение, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че изпълнителят е извършил уговорената по вид и количество работа, както и че тя е приета без забележки от възложителя, защото единствено при настъпване на тези факти по сделката за изработка възниква задължението за заплащане на възнаграждение.

3

Следва да се отбележи, че осчетоводяването на фактурите от ответника, съгласно посочената практика на ВКС, представлява пълно и главно доказване на приемането на извършената от изпълнителя работа от страна на възложителя и не се налага ангажирането на допълнителни доказателствени средства, каквито са представените от ищеца във второто открито съдебно заседание по делото писмени документи – кореспонденция между двете дружества, количествено-стойностни сметки, отчети за извършени СМР, товарителници, кантарни бележки, включително с оглед липсата на твърдения от страна на ответника за неточно изпълнение в количествено, качествено или времево отношение.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява извършено частично плащане по №***г. в размер на 97435,58 лв. преди и след предявяване на иска, но не се констатира плащане на претендираните от ищеца суми - 19 129,25 лева с ДДС – незаплатена главница по фактура № **г. и 12 808,80 лева с ДДС - главница, представляваща остатък по фактура №***г.

В заключението се приема и ответникът не оспорва, че неправилно в неговите счетоводни записвания, въз основа на превод в размер на 26 000,00 лв. на 03.10.2023 г. с основание „Частично плащане по фактура 3901“, задължението по която не е предмет на настоящия спор, е извършено приспадане на следните задължения – Остатък по фактура №***г. в размер на 12808,80 лева и Частично плащане по фактура № **г. в размер на 13191,20 лева. Доколкото ответникът не ангажира доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме, че описаното приспадане е неправилно извършено и ответникът, който носи доказателствената тежест, и който не установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията си.

По изложените съображения съдът приема за доказано изпълнението на задължението на ищеца по процесния договор да предостави на ответника описаните услуги – СМР, за които са издадени Протокол № 5 от 10.08.2023 г. година и Фактура № **г., съотв. Протокол № 1/17.01.2022 г. година и Фактура №*** г., и приемането на тези услуги без възражения от ответника.

Следователно, за ответника е възникнало задължение да заплати уговореното между страните възнаграждение за извършените услуги По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

С оглед основателността на главния иск, съдът намира, че следва да 4 разгледа и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава.

Възникването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава в плащането му.

В случая по делото е установено наличието на непогасени главни вземания за възнаграждение в размер на 19 129,25 лв. с ДДС по Фактура № **г., съотв. 12 808,80 лв. по Фактура №***г. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен (в случая 11.08.2023 г., респ. 18.01.2022 г.), длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Следователно, ответникът е изпаднал в забава да изпълни задължението си по Фактура № **г. на 12.08.2023 г., а с оглед извършените частични плащания по Фактура №***г., последното от което е направено на 31.01.2022 г., дължимостта на обезщетението за забава настъпва на 01.02.2022 г.

Размерът на обезщетението за забава, определен по задачи 5 и 6 на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 3862,71 лв. по Фактура № **г., считано от 11.08.2023 г. до 29.01.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, и на 4701,67 лв. по Фактура №***г., считано от 01.02.2022 г. до 29.01.2025 г.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро.

Ето защо дължимата сума следва да бъде присъдена с посочването в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Следователно, дължимата главница за възнаграждение възлиза на 9780,63 евро по Фактура № **г., респ. 6549,04 евро по Фактура №***г., а дължимата мораторна лихва възлиза на 1974,97 евро по Фактура № **г., съотв. 2403,93 евро по Фактура №***г.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е доказал извършването на разноски, както следва: държавна такса за образуване на дело – 1620,80 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение – 3900 лв., 5 държавна такса за издаване на обезпечителна заповед- 5 лв., депозит за вещо лице – 700 лв., както и разноски в обезпечителното производство: такси, заплатени в полза на ЧСИ по изп. д. 472/2025 г.– 142 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение – 500 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди пълният размер на сторените разноски – 6867,80 лв. с еврова равностойност 3511,45 евро.

С оглед пълното уважаване на исковете на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н *** да заплати на “Ф” ЕООД, ЕИК **-*, със седалище и адрес на управление гр. София (1618), р-н Витоша, КОТА 1050, 21, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 286, ал. 1 вр, чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 9780,63 евро /евровата равностойност на 19129,25 лв./, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за СМР съгласно Фактура № **г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1974,97 евро /евровата равностойност на 3862,71 лв./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9780,63 евро за периода от 11.08.2023 г. до 29.01.2025 г. и сумата от 6549,04 евро /евровата равностойност на 12808,80 лв./, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за СМР съгласно Фактура №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.01.2025 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2403,93 евро /евровата равностойност на 4701,67 лв./, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6549,04 евро за периода от 01.02.2022 г. до 29.01.2025 г.