Решение № 742 от 29.08.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Стара Загора, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Енчева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело № 20225530101628 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.1 и 2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 238 от ГПК.

Ищцата Р. Д. ОР. твърди в исковата си молба, че в качеството си на работник и ПСК ПЪТСТРОЙ ЕООД, в качеството си на работодател бил сключен Трудов договор № 52/18.01.2021 г., по силата на който изпълнявала длъжността „специалист оферти и маркетинг", с шифър по НКПД 33393005, в ОТРАСЪЛ, с код по НКИД4211 Строителство на автомагистрали, пътища и самолетни писти. Постъпила на работа на 18.01.2021 г., с БТВ от 1289 лв.

Сочи, че на 15.10.2021 г. подала молба по чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 18.10.2021 г., същата била заведена и входирана под номер 7/15.10.2021 г. в деловодство на ПСК ПЪТСТРОЙ ЕООД.

Молбата си получила с резолюция, че същата се приемала като предизвестие по чл.326, ал.1 КТ, което била посочила в молбата си алтернативно.

Твърди, че на 15.11.2021 г., получила заповед № 87/15.11.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 326, ал.1 от КТ от ПСК ПЪТСТРОЙ ЕООД, с която заповед трудовото й правоотношение с дружеството-работодател било прекратено, считано от 15.11.2021 г. В нея било посочено и обезщетение, което й се дължало на основание чл. 224 от КТ за 11 /единадесет/ дни. Заповедта й била връчена на 15.11.2021 г.

Заявява, че съгласно трудовия й договор № 52/18.01.2021 г., в т.1 било посочено, че периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения 1 били до 90 дни от месеца на полагане на труда, следващ този на полагане на труда до 90 дни от месеца на полагане на труда. Този срок, посочен в договора бил изтекъл към днешна дата и падежът за изплащане на неполучените трудови възнаграждения и обезщетение, които й се дължали бил настъпил.

След прекратяване на трудовото правоотношение в предвидения по трудовия договор срок, на нея не й била изплатена месечната работна заплата за месец октомври 2021 г. и месечна работна заплата за месец ноември 2021 г. до 15.11.2021 г., както и обезщетение по чл.224 КТ за 11 /единадесет/ дни.

За времето през което била на работа, а именно за периода от 18.01.2021 г. до 15.11.2021 г. и била в трудови взаимоотношения с ответника била извършвала съвестно възложената й работа.

Сочи, че се опитвала да се свърже с бившия й работодател и да напомни и поиска да й бъдат заплатени дължимите й възнаграждения и обезщетение. Тези нейни усилия не дали резултат.

Твърди, че поради това на 04.03.2022 г., чрез Телепоща с изх. № 11040322, със заверка на съдържанието изпратила към ПСК Пътстрой ЕООД Покана за плащане на дължимите подробно описани суми към нея, същите изложени и в настоящата искова молба.

На 07.03.2022 г., с известие за доставяне с № PS 6000 01R7X8 R било видно, че Телепощата била получена от Пенка Николова. До този момент нямала постъпили средства по нейната банкова сметка, нямала обаждане или каквато и да била индикация от страна на работодателя за връзка или желание да погаси тези си задължения към нея.

Сочи, че към настоящия момент падежът на дължимите й трудови възнаграждения за месец октомври 2021 г. и за месец ноември 2021 г., както и обезщетение по чл.224 от КТ бил настъпил, но същите не били заплатени. Ответникът й дължал следните трудови възнаграждения, заедно с обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва: сумата в размер на

1000 лв. /хиляда лева/, представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2021 г.; сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г. от първо до петнадесето число, което бил последния й работен ден; сумата в размер на 644,49лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 дни, за периода на заемане на длъжността, на основание чл. 224 от КТ, съгласно и посоченото в Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 87/15.11.2021 г.

Заявява, че размерът на дължимото обезщетение бил изчислен на основание чл.177 КТ, а именно: за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

2

Твърди, че видно от работните дни в месец ноември 2021 г., които били 22 /двадесет и два/ на брой следва, че обезщетението по тази точка следвало да се разгледа като брутното трудово възнаграждение 1 289.00 /хиляда двеста осемдесет и девет/ лева се раздели на работните дни за месец ноември 2021 г., а именно 22 /двадесет и два/ работни дни и получената сума за един ден е в размер на 58,59 /петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ лева се умножи по 11 /единадесет/ дни, се получавало обезщетение в размер на сумата от 644,49 лв. /шестотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/.

Т.е за периода октомври – ноември 2021 г. дължимото трудово възнаграждение било в общ размер на 1500,00 лв., заедно с обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на 644,49 лв., общо възлизало на дължимата към нея сума в размер на 2 144,49 лв.

Общият размер на дължимите суми, описани по-горе възлизал на 2 144,49лв./две хиляди сто четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ПСК ПЪТСРОЙ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ под ЕИК 205005327, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, п.к. 6000, зона Голеш, представлявано от управителя Стойчо Иванов Иванов, да й заплати сумата от 2 144,49 лв.. /две хиляди сто четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща: сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща трудово възнаграждение за месец октомври 2021 г.; сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г. от първо до петнадесето число, което бил последния й работен ден; сумата в размер на 644,49 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 11 дни, за периода на заемане на длъжността, на основание чл.224 от КТ, съгласно и посоченото в Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 87/15.11.2021 г.Претендира за разноските по делото.

Представя банкова сметка, по която сумите могат да бъдат заплатени: Първа инвестиционна банка ЕАД; IBAN: BG 73 FINV 9150 1016 2781 91; BIC: FINVBGSF;

ВАЛУТА: BG

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

В съдебно заседание от 24.08.2022 г. процесуалният представител на ищцата моли съда да постанови неприсъствено решение, тъй като ответникът е редовно призован, не е оспорил предявените искове по основание и размер и същите са вероятно основателни, не е упълномощил представител по делото, както и ако не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок 3 отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Претендира се установяване на дължими суми по трудов договор, който е прекратен.

Безспорно е установено по делото, а и видно от приложения трудов договор № 52/18.01.2021 г. ищцата Р.О. е работила в ответното дружество „ПСК Пътстрой“ ЕООД, гр.

Стара Загора, като е заемала длъжността „специалист оферти и маркетинг“. Със заповед № 87 от 15.11.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ, като в заповедта е посочено, че на същата следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 2021 г. – 11 дни.

По отношение на иска за заплащане на трудово възнаграждение съдът намира, че същият е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал 1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения за процесния период - м. октомври и м. ноември 2021 г., тъй като ответникът не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същият дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение, договорено между страните по трудовия договор. От заключението на в.л., което не е оспорено от страните по делото, се установява, че съгласно трудов договор №52/18.01.2021 г. между ищеца и ответника е договорено основно трудово месечно трудово възнаграждение в размер на 1 289.00 лв. Следователно за м.10.2021 г. на ищцата следва да се начисли БТВ в размер на 1 289.00 лв. След удържаните законови удръжки в общ размер на 288.77 лв./включващи ДДФЛ - 111.14 лв и ЛОВ - 177.63 лв./ остава чиста сума за получаване в размер на 1 000.23 лв. До 14.11.2021 г./ вкл./ на ищцата следва да се начисли БТВ в размер на 586.00 лв. за 10 работни дни. На 15.11.2021 г. е прекратен трудовия договор. След удържаните законови удръжки в общ размер на 131.28 лв./ включващи ДДФЛ – 50.53 лв и ЛОВ – 80.75 лв./ остава чиста сума за получаване в размер на 454.72 лв.

Вещото лице дава заключение, че р азмерът на дължимото нетно трудово възнаграждение по сключения между страните Трудов договор №52/18.01.2021 г. за месец октомври 2021 г. е 1 000.23 лв., а за месец ноември 2021 г. е 454.72 лв./до 14.11.2021 г./вкл./ Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго.

Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно установено по основание и размер.

4

Забава в изплащането на трудовото възнаграждение е налице, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор 15.11.2021 г. работодателят не е изплатил пълния размер на договорената между страните работна заплата за м. октомври и м. ноември 2021 г.

Съдът счита, че искът за присъждане на трудово възнаграждение за процесните месеци се явява основателен и доказан до размера, който е установен от в.л. / 1000 лв. за м. октомври, тъй като ищцата не е поискала увеличение на иска до размера, установен от вещото лице 1000.23 лв./, а именно в общ размер на 1454.72 лв., като съдът следва да уважи иска в този размер, като следва да отхвърли иска до претендираните 1500 лв. като недоказан.

По отношение иска за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.