Решение № 52 от 26.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Елен М. Маламов

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265400600119 по описа за 2026 година Настоящото производство се развива по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия А. К. срещу постановена присъда по нчхд 568/2025г по описа на РС-Смолян.С посочената присъда подсъдимият е признат за виновен в това че на 06.11.2025 година, около 18.30 часа в град С., в района на местността „С. л.“, чрез използване на дървена тояга, е нанесъл на З. А. Ч. ЕГН ********** много силни удари в областта на тялото, в лявата поясна област, в лявата предмишница и по лявото бедро, в следствие на които е причинил на З. А. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК , като деянието представлява престъпление по чл.130 ал.1 от НК.К. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 511, 29 евро и е осъден да заплати на ЧТ разноски в размер на 773, 43 евро.

В подадената въззивна жалба е посочено, че постановената присъда е незаконосъобразна, като е поискана нейната отмяна и оправдаването на подсъдимия .

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв.Тр.И..Защитникът иска обезсилване на постановената присъда поради това нарушаване на принципа „non bis in idem“.Алтернативно се излагат доводи за приложение на реторсия и разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, 1 като се твърди , че деянието е извършено в условията и на неизбежна отбрана.Подсъдимият не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.

Чатният тъжител се явява лично в съдебно заседание и със защитника си адв.Т..Повереникът взема становище по отношение отказа на ОП-Смолян да поиска възобновяване на АНП, като заявява , че по този начин е възпрепятстван достъпа на тъжителя да получи справедливост.Иска евентуално редуциране на разноските .

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Смолян е образувано по тъжба на З. Ч. срещу А. К. като е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК .

Ат К. е роден през ****г. в гр.С. , като е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.К. се занимава с отглеждане на животни.От няколко години К. имал спор относно ползвани имоти с тъжителя Ч. , като и двамата отглеждали животни .

На 06.11.2025г. около 18,30ч Ч. се намирал в м.С. л., като с него бил и св.Ш.. Ч. носил дървена тояга, като срещу него се появил подсъдимия .Между двамата възникнал словесен спор , като първоначално тъжителят нанесъл удар в областта на лицето на К..Последният измъкнал тоягата от ръцете му и успял да му нанесе няколко удара в областта на тялото на ЧТ .След това конфликтът между двамата приключил.Ч. посетил лечебно заведение , като му е издаден амбулаторен лист в който са отразени констатирани при прегледа отоци в лявата предмишница и китка с кръвонасядания,кръвонасядания в страничната част на ляво бедрото.

На 07.11.2025г Ч. и К. подали жалба до Началника на РУ-С., като описали случилото се на 06.11.2025г .

К. представил към жалбата амбулаторен лист за извършен преглед на 07.11.2025г, в който е отразено че е получил повърхностна травма на главата в резултат на нанесен му удар в областта на лицето.Представено е и СМУ от д-р Г., в която са отразени описани телесни увреждания.

В хода на извършената проверка са съставени два АУАН спрямо К. и Ч. за извършени нарушения на чл. 4 т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община С..

На К. е съставен АУАН № 329307 затова , че на 06.11.2025г в 18,30ч. извършва непристойни действия в местността С. н., като нанася 23 удара с дървен кол на З. Ч. .К. записал като възражение, че Ч. първи го ударил с юмрук и действията му са в резултат на самоотбрана.Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 127/05.01.2026г . от Заместник кмета на Община С. , като му е наложена глоба в размер на 50 лева/25,56евро / на основани чл. 74 ал.1 т.2 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община 2

С..Постановлението е влязло в законна сила на 09.02.2026г, като глобата е заплатена на 29.01.2026г от нарушителя.

На Ч. е съставен АУАН № 329308/14.11.2025г , затова , че на посоченото по- горе време и място извършва непристойна проява , като нанася удар с ръка в областта на главата на К..Актът е подписан без възражения от Ч. , като е издадено наказателно постановление от Зам. кмета на Община С. с номер 130/05.01.2026г , което не е влязло в законна сила поради подадена жалба .

В хода на първоинстанционното производство е назначена СМЕ, като вещото лице е посочило , че на подсъдимия К. е причинено телесно увреждане -повърхностна травма на главата, която е причинила болка без разстройство на здравето.На Ч. е причинена лека телесна повреда , изразяваща се в кръвонасядане на левия горен и долен крайник, кръвонасядане в лявата поясна област, които увреждания са причинили разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.

По делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства , от които може да се направи извод , че между К. и Ч. е възникнало пререкание , като първоначално Ч. е нанесъл удар с юмрук в областта на главата на К., а последният отвърнал и нанесъл няколко удара с дървен кол в областта на тялото на Ч..В тази насока са показанията на св.Р., като същите се кредитират изцяло от въззивната инстанция.Размяната на удари между двамата мъже е довела до констатираните телесни увреждания по отношение на всеки един от тях, като е логично същите да са получени по описания от св. Р. начин .

Обстоятелството , че Ч. е нанесъл удар с юмрук в лицето на К. е отразено и в съставения му акт, който е подписан без възражения.

Категорично е доказано , че подсъдимият е нанесъл няколко удара с дървен кол в областта на тялото и крайниците на Ч., като в тази насока са непротиворочевите показания на св.Р. и св.Ш..

Идентична на описаната по - горе фактическа обстановка е установена и в мотивите на обжалваната първоинстанционна присъда .

Въззивният съд намира , че подаденъата въззивна жалба е допустима за разглеждане , като е основателна по съображения , които не са посочени в нея.

Подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК , като е нанесъл множество удари с дървен кол в областта на тялото на Ч. и му е причинил лека телесна повреда , изразяваща се в следните увражедания -в кръвонасядане на левия горен и долен крайник, кръвонасядане в лявата поясна област , които увреждания са причилили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 от НК и чл. 129 от НК .

Деянието е извършено с пряк умисъл, като не може да се приложи разпоредбата на чл. 130 ал.3 от НК , тъй като причинените телесни увреждания на подсъдимия от тъжителя са довели единствено до 3 болки и стрададия по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.

Неприложим е и института на неизбежната отбрана, като подсъдимият е нанесъл множество удари с кол на тъжителя и това не е станало с цел да бъде отблъснато първоначалното нападение от тъжителя.

В хода на въззивното производство е постановено определение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25 ал.1 т.5 от НПК , като са дадени указания за предприемане на действия по възобновяване на АНП по отношение издаденото спрямо подсъдимия наказателно постановление № 127/05.01.2026г .

От страна на ОП-Смолян е постановен отказ за предприемане на действия по възобновяване на АНП, обективиран в Резолюция № 937/ 05.08.2026г .Същата резолюция е съобщена на тъжителя и не е оспорена до приключване на съдебното следствие.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките , предвидени в нормата на чл.334 т.4 във връзка с чл. 24ал.4 във връзка с ал.1 т.8а от НПК за отмяна на постановената присъда и прекратяване на наказателното производство.

По отношение подсъдимия К. е издадено влязло в сила наказателно постановление с № 127/05.01.2026г , като със същото му е наложено административно наказание глоба за същото деяние , описано и в тъжбата .

Съгласно чл. 24 ал.4 от НПК наказателното производство се прекратява на основание ал.1 т.8а от НПК , ако в едномесечен срок прокурорът не е упражнил правомощието си да поиска възобновяване на административно-наказателното производство .

Тази хипотеза е налице в настоящия случай , като в дадения едномесечен срок не са предприети действия от ОП-Смолян за възобновяване на АНП по издаденото наказателно постановление срещу подсъдимия .

Действието на правилото ne bis in idem се проявява в наказателното производство, като за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни.

Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6 параграф 1 от КЗПЧОС са критериите Енгел, свързани с квалификация на деянието по националното право, характера и естество на нарушението, вида и тежест на предвиденото наказание.

Безспорно е , че повдигнатото обвинение с тъжбата за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК е наказателно по смисъла на критериите "Енгел" .

Наказателно е и проведеното административно- наказателно производство срещу подсъдимия във връзка с извършено административно нарушение по чл. 4 т.3 от Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община С..За това нарушение е 4 предвидено налагане на глоба от 50 лева до 2000 лева , съобразно чл. 74 ал.1 т.2 от посочената Наредба .Същата наредба се прилага по отношение неограничен кръг лица и е насочена към защита на правата на гражданите /чл. 1/, включително и тяхната телесна неприкосновеност.

Всички тези обстоятелства навеждат съда на извода, че приключило АНП спрямо подсъдимия К. е наказателно, съгласно критериите „Енгел“, посочени и в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК.

При това положение следва да се отмени в цялост обжалваната присъда и да се прекрати наказателното производство , съобразявайки , че за деянието, описано в тъжбата има наложено административно наказание по приключило административно - наказателно производство и е недопустимо повторното наказване на подсъдимия .

Тъжителят следва да бъде осъден да заплати направените разноски от подсъдимия в размер на 1000 евро, съобразно представения Договор за правна защитна и съдействие от 21.04.2026г., като същите разноски се дължат в хипотезата на прекратено наказателно производствои се възлагат на ЧТ

Воден от изложеното на основание чл. 334 т.4 от НПК във връзка с чл. 24 ал.4 във връзка с ал.1 т.8а от НПК съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда с рег. номер 8/22.04.2026г , постановена по нчхд № 568/2025г. по описа на РС-Смолян , като ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано по тъжбата на З. А. Ч. срещу подсъдимия А. В. К. за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК .

ОСЪЖДА на основание чл. 190 от НПК З. А. Ч. ЕГН ДА ЗАПЛАТИ на А. В. К. направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 1000,00 евро - заплатено адв.възнаграждение .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5