Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 09.01.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1175/2024
Вид
Решение № 9
Подписан
09.01.2026
В сила
31.01.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Провадия, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20243130101175 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Х. Х., ЕГН ********** и Д. Х. К., ЕГН ********** срещу С. Н. В., ЕГН ********** и Д. Х. В. с ЕГН **********, с която е заявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на договор за дарение от 1987 г., а при условията на евентуалност по силата на придобивна давност, упражнявана от 1987 г., всеки на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:

- Поземлен имот с идентификатор **** (****) местност „****“. с площ от 296 кв.м. (двеста деветдесет и шест квадратни метра) вид собственост Частна. вид територия Земеделска, категория 3, НТП- Нива, стар номер ****. съобразно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-375/08.02.2018 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, граници и съседи: имоти с № № ****, ****, ****. ****, ****;

- Поземлен имот с идентификатор **** (****) местност „****“, с площ от 510 кв.м. (петстотин и десет квадратни метра) собственост Частна. вид територия Земеделска, категория 3. НТП- Нива, стар номер ****, съобразно Заповед за одобрение на КККР № РД-18 -375/08.02.2018 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, граници и съседи: имоти с № № **** ****. **** ****, ****, ****;

- Поземлен имот с идентификатор **** (****) местност „****“, с площ от 1253 кв.м. (хиляда двеста петдесет и три квадратни метра) вид собственост Частна. вид територия Земеделска, категория 3. НТП- Нива. стар номер ****, съобразно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-375/08.02.2018 г. на 1

Изпълнителен Директор на АГКК. граници и съседи: имоти с № № ****, ****, ****72, ****. ****, ****, ****;

- Поземлен имот е идентификатор **** (****) местност „****“. с площ от 442 кв.м. (четиристотин четиридесет и два квадратни метра) вид собственост Частна. вид територия Земеделска, категория 3, НТП- Нива, стар номер ****, съобразно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-375/08.02.2018 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, граници и съседи: имоти с № № **** ****, ****, ****, ****.

Ищците излагат следните обстоятелства, на които основават иска си:

Ищците посочват, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 39. III, нот. дело № 734, от 16.12.1987 г. техните родители Х. Т. Х. и Я.

И. Б. им дарили притежаваното от тях лозе, находящо се в ****. местност „****“, като на И. Х. - лозе с площ от 1000 кв.м. при граници И. И. Л., гора, Г.

С. и Я. И., а на Д. К. - лозе с площ от 1000 кв.м при граници: Я. И., И. И. Л. и гора. Тъй като за тази местност не е имало приета кадастрална карта, то в нотариалният акт не са изписани номера на имотите. От изповядване на сделката се твърди, че двамата ищци владеят заедно имота - лично, постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявани от никого. Към настоящия момент идентифицират имота, който са придобили, да съставлява четири отделни имота с различни идентификатори, находящи се в ****, **** област, а именно: ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****, ПИ с идентификатор ****. При едно от посещенията си в имота съседи ги уведомили, че са установили, че ответникът С. В. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за техния имот и за съседен такъв. След справка установили, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост, вписан под № 144. т. VII, peг. № 2652, нот. дело № 1309/27.06.2023г. в ****. Твърдят, че ответникът никога не е ползвал имота и не е владял същия.

В условията на евентуалност твърдят, че са придобили собствеността в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 1987 г. до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.

Н. В..

Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Сочи, че ищците са напълно непознати за него, бившата му съпруга и собствениците на съседните имоти. Заявява, че е един от постоянно живущите в местността, като обработва и стопанисва няколко недвижими имоти и към настоящия момент общо стопанисваната от него площ е близо 7000 кв.м. в местността „****“, сред които попадат и процесните имоти. Ответникът посочва, че през 1976 г. се е сдобил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка относно собствеността на лозе с площ от 750.00 кв.м. в местността „****“ при граници: Ж. Т., А. В., гора и Б. В. а през 1992 г. се е сдобил с нотариален акт относно имот, представляващ хавра с площ от 1000,00 кв.м. и хавра от 1750 кв.м., заедно с построения от него по време на брака със съпругата му кьошк.

2

Заявява, че в непосредствена близост до обособения към настоящия момент имот с идентификатор ****, негова собственост по силата на Нотариален акт № 61 том I, нотариално дело № 622/1976г. **** и Нотариален акт № 86, том II, нотариално дело № 661/1992г ****, се намират процесните имоти, описани в исковата молба, за които се е сдобил с Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията при P C - *** акт № 144, том VII дело № 1309/2023, вх. рег. № 2654 от 27.06.2023 г., като е признат за техен собственик въз основа на давностно владение. Цитираните четири недвижими имоти, предмет на исковата претенция, посочва, че владее и стопанисва от много години преди развода със съпругата си през 2019 г., и заедно с нея са засаждали различни едногодишни култури, извеждали на паша животните си там и са ги ползвали, доколкото е бил необходим пътен достъп до собствените им недвижими имоти. Сочи, че тези поземлени имоти са пустеели, като те са ги изчистили и са паркирали автомобилите си там. Твърди, че от 2007 г. насам той и съпругата му стопанисват имотите като свои собствени, като никой не е оспорвал собствеността върху тях, нито ги е гонил от там. Съседите знаели тези места за техни, защото още много преди 2007 г. те са започнали да ги обработват, доколкото са от малкото хора, които постоянно живеели в местността. И досега ответникът пасял овцете и козите си. Оградил имотите с обща ограда, която е отворена към гората и съответно спомагала за лесния му достъп, но ограничавала достъпа на други лица. Въпросната гора посочва, че свързва цитираните имоти с неговия друг собствен имот. В гората, свързваща неговия имот с процесното оградено място, попадала и постройката, в която той отглеждал животните си. Твърди, че не е налице идентичност между описаните от ищците имоти по представения от тях нотариален акт, дарени от техните родители и описаните 4 други недвижими имоти. Отбелязва, че е налице и несъответствие между описаните два имота в нотариалния акт на ищците и процесните четири имота, като претендираните са с обща по-голяма площ от 501 кв.м., а начинът на трайно ползване е „лозе“, а не „нива“.

Относно претенцията за придобиване на имотите по давност от страна на ищците, счита, че е недоказана и не са въведени конкретни твърдения относно този състав. Ответникът посочва, че към настоящия момент стопанисва процесните имоти, като отглежда и пасе животни в тях, докато живее в близкия съседен имот. Процесните четири ниви посочва, че представляват едно голямо цяло пространство, което е оградено, пригодено за паша на животните, като единствено откъм гората същият оставил достъп, за да може спокойно да преминава от своя имот до тези места, а в долната част близо до пътя оставял паркиран автомобила си. С оглед изложеното твърди, че той и вече бившата му към настоящия момент съпруга Д. В. са единствените лица, владели явно, необезпокоявано и трайно описаните в исковата молба имоти за периода от 2007 г. до настоящия момент и никой не им е оспорвал собствеността, като макар и едва през 2023 г. се е сдобил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имотите поради изтекла десетгодишна придобивна давност от 2007 г. до 2017 г. в негова полза и на вече бившата му съпруга, и двамата са собственици на описаните недвижими имоти, доколкото владението на тези имоти е било явно, трайно и 3 необезпокоявано за период повече от 10 години, който е изтекъл преди прекратяване на брака им през 2019 г., т.е. имотът се твърди, че е придобит в режим на СИО. Счита, че като ответник следва да бъде конституирана и бившата съпруга Д. Х. В.. Моли за отхвърляне като неоснователен предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.

Х. В..

Ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че описаните имоти не са идентични с тези, за които С. В. се е сдобил с КНА.

Оспорва се евентуално предявеното основание за собственост - давностно владение, осъществявано от ищците. Заявява, че заедно със С. В. по време на брака са започнали да стопанисват и поддържат имотите от 2007 г. съвместно до развода им. Моли за отхвърляне като неоснователен предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

През 1963 г. К. Н. К. продава на Х. Т. Х. и Я. И. Б. лозе с площ четири декара, находящо се в землището ****, местност „****“, при граници: наследници на П.П., гора, П. П. и А. И., от което един декар – редовно лозе, три декара – хавра, за което е съставен нотариален акт № 80, том II, дело № 703/1963 г. на ПНС.

През 1987 г. Х. Т. Х. и Я. И. Б. даряват на сина си, ищец в производството, И. Х. Х., лозе в землището ****, местност „****“ с площ 1000 кв.м., при граници: И. И. Л., гора, Г. С. и Я. И. и на дъщеря си, ищец в производството, Д. Х. К., лозе в землището ****, местност „****“ с площ 1000 кв.м., при граници: Я. И., И. И. Л. и гора, за което е съставен нотариален акт № 39, том III, н.д. № 734/1987 г. на ****.

През 1976 г. е съставен нотариален акт за собственост № 51, том I, н.д.

№ 322/1976 г. на ****, с който ответникът С. Н. В. е признат за собственик по давностно владение на лозе, находящо се ****, местност „****“ с площ 750 кв.м., при граници: Ж. Т., А. В., гора и Б. И. В..

През 1992 г. е съставен нотариален акт за собственост № 86, том II, н.д.

№ 661/1992 г. на ****, с който ответникът С. Н. В. е признат за собственик по давностно владение на хавра, находяща се ****, местност „****“ с площ 1000 кв.м., при граници: от две страни път, И. И. У. и Г. Д. Г..

С Решение № 328/01.11.2019 г. по гр.д. № 1227/2019 г. по описа **** гражданският брак, сключен през 1977 г. между ответниците С. Н. В. и Д. Х.

В. е прекратен чрез развод.

През 2023 г. е съставен нотариален акт за собственост № 65, том II, рег.

№ 1701, дело № 212/2023 г. на нотариус М.Я. с рег. № 773, вписан в Служба по вписванията**** под акт № 144, том VI, дв. вх. рег. № 2652/27.06.2023 г., с който ответникът С. Н. В. е признат за собственик по давностно владение на следните ПИ, находящи се ****, местност „****“: с идентификатор № **** с 4 площ 296 кв.м., номер по предходен план ****; с идентификатор № **** с площ 510 кв.м., номер по предходен план ****; с идентификатор № **** с площ 1253 кв.м., номер по предходен ****; с идентификатор № **** с площ 442 кв.м., номер по предходен план ****.

По искане на ищците е разпитан свидетелят Я. И. Б., тяхна майка, която заявява, че е придобила имота през 1963 г., заедно със съпруга си Х., и оттогава го обработва. Свидетелката сочи, че със съпруга си се разделили и решили да прехвърлят на децата си Д. и И. по един декар лозе от имота, което и сторили. След това свидетелката се омъжила повторно и продължила да обработва имота, заедно с родителите си. Когато те остарели, тя продължила да се грижи за имота със съпруга си, след това – ищецът И.. Свидетелката заявява, че още през 1987 г., когато децата придобили имота, започнали проблемите с ответника С. – пускал овцете и козите си в лозето. Семейството на свидетелката го предупреждавало, но той не преустановил действията си.