Решение № 24 от 21.03.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Котел, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение № 73/17.03.2022г. по ЧГД № 116/2022г. на РС Котел, с която ответникът е бил осъден да плати на ищеца сумите : 254.78 лева, представляваща неплатено възнаграждение за ползване на питейна вода за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г., с абонатен № ****, както и сумата от 28.80 лева, представляваща мораторна лихва, считано от изискуемостта на всяко от периодичните задължения до 01.02.2022г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 16.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 26.20 лева. Тъй като длъжникът оспорил издадената срещу него заповед в срока по чл.415 от ГПК, производство е образувано по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът основава претенцията на твърденията, че ответникът е клиент на дружеството – ищец с обект на водоснабдяване на адрес село Жеравна, община Котел, като е открита партида с абонатен № **** с титуляр ответникът. Съгласно ОУ, абонатът имал задължение да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. За периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2021 г. стойността на доставената, отведена и пречистена вода в обекта възлизала на 254.78 лева, която не била заплатена от ответника. С настъпване на периодичните падежи ответникът бил изпаднал в забава за плащане, поради което се предявява и иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 28.80 лева, изтекла до 01.02.2022г.

Моли съда да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че последният дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № № 73/17.03.2022г. по ЧГД № 116/2022г. на РС Котел. Претендира присъждане на направените разноски по заповедното и по настоящото производство В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Ю. П. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, подаден чрез адв. Т. от АК Сливен, с адрес за връчване на книжа – *******. Ответникът твърди, че до водоснабдения обект не е доставено и консумирано отразеното във фактурите количество вода. По фактурата от 31.12.2021г. било отразено, че старото показание на водомера било 430, а новото – 435, докато към 27.07.2022г. реалното показанието на водомера било 337. Моли за отхвърляне на предявения 1 иск и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но е депозирало становище, с което иска предявените установителни искове да бъдат уважени, тъй като начислените количества питейна вода са отчетени и измерени законосъобразно, а резултатите са надлежно отразени в представните по делото карнети. Претендира разноски по делото, за което представя доказателства.

В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. Т. от АК Сливен. От представените карнети и свидетелски показания се установило, че през исковия период служителят на ВиК вписал отчитания на водомера, които не са извършени. През процесния период не били положени подписи за абонат, с изключение на 14.02.2020 г., за която нямало разход и е отразен код „7“. Това обстоятелство изяснявало, че към периода 14.02.2020 г. имало описано количество вода, тъй като за този период на карнета нямало подписи на абоната. От показанията на свидетеля се установило, че отразените дати за всяко първо число на месеца за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2021 г. са произволни написани, като свидетеля посочил, че отчитането не е към 01.01.2021 г., а може да е било по-късно, например на 07.01.2021 г.. За периода от 22 месеца, ответникът не е разбрал какво точно количество вода му е засечено на водомера, защото нито той, нито семейството му, е засичал водомера у тях. Ответникът никога не е присъствал на засичане на водомера, а и свидетелят през месеците юли и август 2022 г. ходил на място и бил сигурен в записванията, които обаче противоречали на записаното в карнета. Ответникът счита, че не са спазени изискванията на чл. 32 от Наредба № 4 УРПППКС, поради което ищецът не доказал количеството употребена вода и нейната стойност. От заключенията се установило, че ответникът не е манипулирал водомера, а посоченото в счетоводната експертиза е на база посоченото в карнета и фактурите, което не доказвало, че отчетената вода е употребена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление на ищеца от 16.03.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед заповед за изпълнение № 73/17.03.2022 г. по ЧГД № 116/2022 г. на РС Котел, по силата на която ответникът е осъден да плати на ищеца сумите : 254.78 лева, представляваща неплатено възнаграждение за ползване на питейна вода за периода от 01.11.2019г. до 31.12.2021г., с абонатен № ****, както и сумата от 28.80 лева, представляваща мораторна лихва, считано от изискуемостта на всяко от периодичните задължения до 01.02.2022г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 16.03.2022г. до окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 26.20 лева.

Към заявлението на ищеца са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребителите на ВиК услуги са Ю.дически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 5 потребителите са длъжни да осигурят свободен достъп за отчитането на водомерите, а съгласно чл. 6 ВиК операторът е длъжен да предоставя питейна вода на потребителите. Съгласно чл. 22 от ОУ изразходваното количество питейна вода се отчита по водомер от ВиК оператор в имотите на потребителите. Съгласно чл. 23 изразходваното количество питейна вода се отчита на всеки три месеца за потребителите по чл. 3, т. 1 от ОУ. Съгласно чл.23, ал. 4 от ОУ отчитането се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който се подписва.

При неосигуряване на такъв представител, отчетът се подписва от свидетел или от длъжностно лице – служител на ВиК оператора. Този ред не се прилага при дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечно фактури за отчетеното количество вода, а съгласно чл. 34 от ОУ потребителят може да възрази писмено в 30 дневен срок. Потребителят е длъжен да заплаща сумите начислени по фактурите. Съобразно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на 2 задължението за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора законна лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е постъпило възражение от ответника Р., а в указания от съда срок, е предявена искова молба от ищеца „ВиК- Сливен“ ООД, за сумите, за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение.

Към исковата молба са представени преписи от фактури за периода от 30.11.2019 г. до 31.12.2021 г., с изключение на периода 02.2020 г., за доставена вода, на обща стойност 254,78 лв.

По делото не е спорно, че е открита партида с абонатен № **** с титуляр ответникът.

Представено е копие / сравнено с оригинала/ на показания № 270 на водомер с фаб. № 031658, с клиент Ю. П. Р., участък № 0403, клиентски № ****, селище Жеравна, район Котел. От показанието се установява, че за периода от 07.06.2019 г. до 01.12.2021 г., са отчетени следните показания: за 07.06.2019 г. – 275, код 0; за 18.07.2019 г. – 281, код 0; за 20.08.2019 г. – 290, код 0; за периода 15.09.2019 г. – 298, код 0; за периода 22.10.2019 г. – 308, код 0; за периода 19.11.2019 г. – 318, код 0; за периода 13.12.2019 г. – 328, код 0; за периода 13.01.2020 г. – 338, код 0; за периода 14.02.2020 г. – 0, код 7; за периода 13.03.2020 г. – 341, код 0; за периода 12.04.2020 г. – 344, код 0; за периода 12.05.2020 г. – 348, код 0; за периода 01.06.2020 г. – 353, код 0; за периода 01.07.2020 г. – 358, код 0; за пероиода 01.08.2020 г. – 361, код 0; за 01.09.2020 г. – 365, код 0; за 01.10.2020 г. – 369, код 0; за 01.011.2020 г. – 373, код 0; за 01.12.2020 г. – 377, код 0; за 01.01.2021 г. – 381, код 0; за 01.02.2021 г. – 386, код 0; за 01.03.2021 г. – 390, код 0; за 01.04.2021 г. – 394, код 0; за 01.05.2021 г. – 399, код 0; за 01.06.2021 г. – 404, код 0; за 01.07.2021 г. – 408, код 0; за 01.08.2021 г. -413, код 0; за 01.09.2021 г. – 418, код 0; за 01.10.2021 г. – 425, код 0; за 01.11.2021 – 430, код 0; за 01.12.2021 г. – 435, код 0.

От показанието се установява още, че в графа подпис такъв е поставен само за 14.02.2020 г.

Така представените показания от карнет са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, като са събрани показанията на свид. Т. С.. От показанията на същия се установява, че той проверява и отчита всеки месец водомерите на потребителите от 01.01.2020 г., като този на ответника бил от старите. Адресът на ответника пропуснал да посети три месеца, но не последователно. В графа подпис се подписвали потребителите, а на останалите дати нямало подпис, защото водомерите на повечето хора били отвън, а не в къщата и в повечето случаи, когато ходил на проверка, хората не били на адрес. Водомерът на ответника също бил отвън на двора, на 5 метра от входната врата, а входната и врата била винаги отворена.

От показанията се установява още, че свидетелят не се е подписвал, че е получил книгата при постъпване на работа. Инкасаторите в гр. Котел му помогнали първия месец като започнал работа и го инструктирали какво да записва в карнета. За периода от 01.01.2020 г. до 01.12.2021 г. той отразил показанията в книгата. На 14.02.2020 г. ответникът присъствал, а код „7“ означавало, че към момента нямало разход. За месец ноември и декември не са проверявани водомерите и служебно са начислени по 10 кубика. Отчитането на 01.01.2021 г. не било тогава, а за периода 14.02.2020 г. до 31.12.2021 г. ответникът не разбрал точното количество отчетена вода, понеже нито веднъж не били у дома при отчитането. Всяко едно от отчитанията свидетелят видял на водомера, включително и стойността 435 на 01.12.2021 г.

По делото е представен карнет за физически лица, съдържащ показания на водомер № 031658, на ответника, за периода от 01.01.2022 г. до 01.12.2022 г. /период следващ исковия/, в който са отразени показания по месеци, както следва: 440, 444,448, 453, 463, 468, 474, 482 и 490. За 01.11.2022 г. и за 01.12.2022 г. не е отчетено показание, но е поставен подпис на абонат и забележка „410“.

Проведен е повторен разпит на свидетеля Т. С.. От показанията му се установява, че е служител на „ВиК“, като не посещава къщите всеки месец, но когато не ходи начислява 3 служебно вода. Код „0“ означавало, че водомера е редовен и има разход на вода, а код „7“, че няма разход. През месец ноември 2022 г. водомерът на ответника показвал 410 куб. М. и затова го записал в забележка. За месец юли и август 2022 г. ходил на място и засякал водомера и лично видял записаните показания за тези месеци. Водомерът отчитал само водата на ответника, а за тази на брат му имало отделен водомер. Преди 5 години ответникът също заемал длъжност водомайстор, служител към ВиК, който отчитал водомерите.

От заключението на назначената съдебноикономическа експертиза се установява, че за периода от 11.2019 г. до 12.2021 г. при съпоставка на показанията и отчетеното количество вода, няма разлика между посочените показания на водомера и отчетеното количество, и сумите по издадените фактури съвпадали напълно. В съдебно заседание вещото лице посочва, че мораторната лихва за исковия период е 28.80 лв.

Разпечатката съдържа 25 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21e41fc3-0b83-4462-8d36-00b69b5e05f4