Решение № 37 от 19.07.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 146/2021
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 19.07.2021
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Николай Енчев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. Ямбол , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова при участието на секретаря Добрина Ст. Д.а като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20212300500146 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М.К.Е. от с.Тенево чрез пълномощника му адв.К., АК-Ямбол против решение № 26/19.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 2324/2020 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА М.К.Е. от с.Тенево, обл.Ямбол, ул."Стефан Караджа" № 61, ЕГН ********** да заплати на Ж. М. Ч. от гр.Елхово, ул."Вардар" № 46, ЕГН **********, сумата от 7000 лв.дадена от нея за закупуване на лек автомобил „Мерцедес" и сумата от 2800 лв.- дадена му за погасяване на кредитно задължение, като получени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумите от 16.09.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1325,48 лв., а исковете за сумата от 1500 лв.дадена за ремонт на автомобила и за сумата общо от 2022,48 лв. - мораторна лихва върху сумата от 7000 лв. за периода 13.12.2018 г.-16.09.2020 г. и върху сумата общо от 4300 лв. за периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Тъй като се иска отмяна на този акт изцяло, поради липса на правен интерес от обжалване на решението в отхвърлителната част, въззивният съд частично е прекратил производството в тази част поради недопустимост.
В атакуваната осъдителна част на решението се счита, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, страдащо от пороци – постановено напълно противоречиво с 1 всички норми и правила визирани в закона. Съдът след като е анализирал събраните по делото доказателства е направил противоречиви изводи. Не са доказани по категоричен начин претенциите на ищцата, а напротив доказана е коренно различна фактическа обстановка. Съдът е кредитирал свидетелските показания само на свидетелите на ищцата, а е изолирал тези на разпитаните от ответника свидетели. Искането на ищцата за връщане на сумата 7000 лв. касае лични и интимни отношения и не следва да се приема, че е настъпило основание същата да претендира връщане на сумата, тъй като страните са живели на семейни начала и придобитото е по време на тяхната връзка макар и без сключване на брак.
Всички възражения по въззивната жалба въззивникът е подкрепил с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок въззиваемата - ищцата по делото Ж. М. Ч. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция многобройни доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, изготвената експертиза, въз основа на което е постановил и своя акт, приемайки, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, но чрез пълномощниците си поддържат становищата и исканията си по въззивната жалба и отговора по същата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана искова молба от Ж. М. Ч. от гр. Елхово против М.К.Е. от с.Тенево, с която се претендира връщане на получени суми в размер общо на 11 300 лв. като дадени от ищцата на ответника на отпаднало основание поради отказа за сключване на граждански брак. Твърди се, че страните са живели на семейни начала и с оглед сключването на брак са започнали да придобиват имущество. Ч. е взела кредит за текущо потребление, с част от който в размер на 7000 лв. ответникът е закупил лек автомобил „Мерцедес" с рег.№ У2768АХ на 13.12.2018 г. Не е вложил свои средства в покупката и разходите по регистрация на автомобила, а ищцата му е предоставила и сумата от 1500 лв. за ремонт на закупения автомобил. На 12.12.2018 г. с част от заемните средства ищцата е погасила и задължение на ответника по кредитната му карта от „ПИБ"-гр.Ямбол в размер на 2800 лв. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни. Ответникът твърди, че е закупил автомобила със заем от работодателя си и 2 със средства, предоставени му от неговите родители. Счита, че ако ищцата претендира да е дала сумата за закупуването му, тя му го е подарила и не е оспорила валидността на договора за дарение. Твърди, че е осигурил сам и средствата за ремонт на автомобила.
Признава, че ищцата му е предоставила около 2000 лв. за погасяване на кредит от посочената банка, но останалата част от средствата са осигурени от спестявания на ответника и от неговите родители. Според ответника следва да се вземе предвид обстоятелството, че при съвместното съжителство е предоставял средства за издръжка на общото домакинство и за погасяване на кредитите на ищцата, чиито доходи не са били достатъчни сама да поема тези разходи, с което приносът му надхвърля дадените от нея 2000 лв. и не се е обогатил неоснователно с тях.
Страните по делото не спорят, че са живели на съпружески начала от м.юни 2017 г. до м.март 2020 г. Относно обстоятелството дали страните са имали намерение да сключат граждански брак, ответникът сам заявява, че е подарил на ищцата специален пръстен и букет, което тя възприела като предложение за сключване на брак. Ответникът заявява още в с.з., че е предложил на ищцата, но не са сключвали брак и тъй като са се разделили, и да е искал да сключи брак, е нямало как да стане това. Св.М., която е в приятелски отношения със страните, сочи, че е видяла в социалните мрежи снимка на златния годежен пръстен, а св. Ч., баща на ищцата, заявява, че също е видял снимката и знае за предложението за брак.
В подкрепа на твърденията си по исковата молба ищцата Ч. е представила Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2018 г., сключен от нея като кредитополучател и „Банка ДСК" АД, видно от който й е предоставен потребителски кредит в размер на 20 000 лв. Във връзка с усвояване на кредита е била назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на 12.12.2018 г. Ч. е изтеглила от предоставения й кредит сумата 16 230 лв. с основание „усвояване на кредит“, на 14.12.2018 г. е изтеглила 1 000 лв. на същото основание, а с останалите средства още при предоставянето на кредита на 10.12.2018 г. са извършени различни плащания –на такси, застраховка, погасяване на други кредити.
Ответникът признава обстоятелството, че ищцата му е дала сумата около 2000 лв., която той е ползвал за погасяване на задължението му към „ПИБ" АД-гр.Ямбол по кредитна карта.
Не се спори, че задължението е по същата сметка, за която от ищцата са представени вносни бележки от 12.12.2018 г. за внесени от ответника 2775,88 лв. - „вноска за погасяване на кредитна карта“ и сума за захранване на сметка в размер на 25,25 лв., посочена в исковата молба като част от дадената му от ищцата сума общо в размер на 2800 лв.
Относно закупуването на автомобил „Мерцедес", ответникът е представил копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г., сключен между него и С.Р., с нотариална заверка на подписите рег. № 16624 на нотариус М.А.. В договора е записана цена на вещта в размер на 500 лв., която е и записаната застрахователна стойност на автомобила. В представената по делото и неоспорена справка за служебна промяна на 3 регистрацията на МПС се съдържат данни, че Р. е придобил автомобила на 02.10.2018 г., като промяната в собствеността е регистрирана в сектор „Пътна полиция"- Силистра.
Регистрирана е и процесната продажба от 13.12.2018 г. в сектор „Пътна полиция"- Шумен.
Във връзка с оспорване на размера на заплатената цена за автомобила от страна на ответника пред районния съд са събрани гласни доказателства. Св.М. е дала показания, че след закупуване на автомобила страните са го показали на нея и съпруга й като на приятели.
Автомобилът е „Мерцедес" „Е" класа, автоматик, с кожен салон, „страхотна кола". Пред всички Ж. съобщила, че цената му е 7000 лв. и е закупен с неин кредит, а М. не възразил. Св.
Ч., баща на ищцата също заявява, че в разговор с М. той лично е потвърдил влагането на средства от кредита в закупуването на автомобила. Автомобилът бил във видимо добро състояние, освен леко ударени броня и фар.
Разпитан е бил като свидетел продавачът на автомобила С.Р., който се занимавал „само с коли". Закупил „Мерцедеса" от Шумен за 4500-5000 лв. Обявил го е първоначално за около 4 хиляди и нещо лева, но го е блъснал и е намалил цената на 1000 лв., после на 500 лв. Продал го е на тази цена на ответника. Ползвал е автомобила една-две седмици преди да го продаде. Плащането не е станало пред нотариуса. Почти всички автомобили продавал на застрахователна стойност. Продал е друг „Мерцедес", с една година по-нов, преди 4-5 години, за 10 000 лв. Процесният автомобил е закупил за себе си. Относно състоянието на автомобила при закупуването му св. Р. заявява, че е имал проблем с двигателя, кутията, предницата, климатикът не е работил. В рамките на очната ставка заявява, че няма брат, купил е колата ударена и после я е ударил. Като казал „брат ми", е имал предвид братовчед си, който е ожулил автомобила. Не разбирал от кутии, но скоростната кутия на този автомобил имала нужда от обслужване- не сменяла скоростите навреме и автомобилът е придърпвал.
Свидетелят Ч. категорично отхвърля тези твърдения, като заявява, че такива неизправности не са били налице-нито придърпване, нито проблеми с двигателя, нито с климатика, като непосредствено след закупуването МПС е пътувало от гр.Шумен до гр.Ямбол, а 2-3 дни след това до Обзор, където страните са дошли при свидетеля.
Скоростната кутия не е била развалена, в противен случай автомобилът не би могъл да се движи. Не е бил надран.
За това, че е извършен ремонт на автомобила ремонт, свидетелства Св.М., а според св.Ч. в него е вложена сума около 1500 лв. от кредита. Св.М. заявява, че не знае откъде са взети средствата, а е чувала коментари в селото и сведения от Ж.. В рамките на очната ставка със св. Р. - продавач на процесния автомобил- св. Ч. заявява, че първоначалният ремонт представлява смяна на масла, филтри, ремъци и ролки-консумативи.
От заключението по авто-техническата експертиза, изготвено от вещо лице-автоексперт се установява, че справедливата пазарната стойност на автомобила към 13.12.2018 г. е 7218 лв.
4
Вещото лице е присъствал на разпита на свидетеля Р. и намира показанията му за нелогични, тъй като ако състоянието на автомобила е било толкова лошо, каквото го описва този свидетел, автомобилът не би бил регистриран в КАТ след продажбата. Към онзи момент цената на подобни „Мерцедеси" на пазара е била 8000-8500 лв., като при договаряне може да бъде намалена с 1000-1500 лв., но в практиката няма случаи да спадне с 4300 лв. за една седмица. Посочената от св. Р. разлика е необоснована. Според вещото лице, разликата между застрахователната стойност за продажба и действителната пазарна стойност на автомобилите до неотдавна е била огромна, а е намалена в практиката едва преди около 8 месеца. Вещото лице заявява, че ако ответникът му е предоставил автомобила за оглед, което той не е направил, въпреки настояването на експерта за това при извършване на експертизата, е можело да се установи дали има пребоядисване заради одрасквания.
Относно твърденията на ответника, че цената на автомобила е заплатена от него със средства, дадени му в заем от работодателя му също са събрани гласни доказателства в лицето на свидетеля Д.Д., при когото е работил М.. Свидетелят заявява, че през октомвриноември 2018 г. е дал по искане на служителя си 5000 лв. в заем. Не е бил уведомен, че са за купуване на автомобил. Според свидетеля, М. сменя автомобили.