Решение № 9 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501623 по описа за 2025 година

С решение № 909 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 519/2024 г., СГС, І-21, ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД Столична община да заплати на М. А. В. сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент на 7.11.2023 г., при падане поради неравност на тротоар, ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 40 000 лв.

Срещу решението, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от Столична община. Намира решението за немотивирано, а инцидентът – за недоказан с преки доказателства. Счита, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, тъй като е могла да прецени неблагоприятните условия на придвижване, като общината се основава и на СТЕ, която е посочила, че на място е имало и сектор с добро техническо състояние. Намира, че за обезщетението е нарушен и принципа за справедливост досежно размера му с оглед данните по делото и конкретните вреди за ищцата. Моли да се отмени акта на СГС в обжалваната част и да се отхвърли иска, респ. да се намали присъдения размер.

Срещу решението, в отхвърлителната част до сумата от 30 000 лв., е 1 постъпила насрещна въззивна жалба от М. А. В.. Счита, че присъдения размер е занижен, тъй като за претърпените травми ищцата е отсъствала от работа повече от 3-4 месеца, преживяла е чувство на непълноценност и тревожност, а възстановяването й е било бавно и болезнено. Претендира да се присъди сума до 30 000 лв. (т.е. допълнително още 17 000 лв.), като се отмени решението в тази обжалвана част. Претендира и разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата М. А. В. твърди, че се придвижвала пеша на 7 .11.2023 г. в гр.

София, по бул. "Пенчо Славейков" по тротоара, който бил неравен, с неподдържани и неукрепени плочки. Поради последното тя паднала и получила счупване на четвъртия пръст на лявото ходило както и изкълчване на лявата раменна става. Претендира ответната община да й заплати обезщетение от 40 000 лв. за търпените болки и страдания, тъй като е бездействала и не е изпълнила задължението си да поддържа тротоарните площи. Претендира законна лихва от събитието и разноски.

Ответникът Столична община оспорва иск, като твърди, че не е реализиран фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че общината е изпълнила задълженията си за привеждане на тротоара в годно за употреба състояние и безопасно преминаване на движещите по него хора. Оспорва механизма на инцидента и размера на иска, причинната връзка със заболяването глаукома. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 07.11.2023 г. ищцата М. В., вървейки по тротоара в района на бул. "Пенчо Славейков" № 10 в посока НДК в град София, паднала и получила травматични увреждания, а именно - изкълчване на лява раменна става (с трайно затруднено движение на лявата ръка) и счупване на четвърти пръст на ляво ходило. Обоснована е причинната връзка между травмите и падане на пешеходец.

Раменната става е лекуване чрез обездвижваща ортеза за 40 дни, а счупеният пръст е бил имобилизиран без инвазивни процедури. Нормалният възстановителен 2 период при изкълчване на раменната става е около 3 месеца с търпени болки и страдания. За фрактурата на пръста възстановителният период е обичайно около 12 месеца. При прегледа вещите лица са установили запазен обем на движение в лявата раменна става, с болка в крайните фази, а при свиването на пръстите на лявото ходило, четвърти пръст изоставал в сравнение с другите. По отношение на наличното при ищцата заболяване "глаукома" не се установява причинна връзка с инцидента, като е обоснована голяма роля на наследствеността, като инцидента не може да влоши състоянието.

Според СТЕ процесният участък е с настилка от шестоъгълни тротоарни плочи 20/35/4 см, с ширина на тротоара - 500 см. При извършения оглед вещото лице установило наличие на недостатъци по тротоарната настилка, изразяващи се в неравности в хоризонтално и вертикално направление , тротоарни плочи с неправилна форма поради счупвания, фуги между плочите с различен размер и др ., а по тротоарната повърхност били разпръснати множество счупени парчета плочки. Сочи се, че при съпоставката на състоянието на участъка при огледа и този от приложения с исковата молба снимков материал няма значителна промяна, а поскоро може да се предположи увеличаване на броя на дефектите и на рисковите фактори. При сравнение на изискванията към тротоарните настилки в Правилника за изпълнение и приемане на пътищата и улиците спрямо актуалното състояние на тротоара, вещото лице установява наличие на надвишаване на допустимите отклонения, както следва: надвишение на вертикалните отклонения (изпъкнали части от тротоарните плочки) 7 пъти над допустимото и превишение с 10 мм на ширините на фугите между плочките. Посочено е също така и че дефектите по уличното покритие са предимно в двата края на тротоара (в напречно отношение), като в средата му по цялото продължение на участъка е налична ивица в относително добро техническо състояние на тротоарното покритие и значително по-малко дефектна. Ивицата е с ширина около 100 см, като за сравнение нормативно определената минимална допустима ширина на служебен тротоар е 0, 75 см. Приложен е снимков материал от огледа на тротоарния участък. На въпроси на страните в съдебно заседание експертът е посочил, че ивицата е в значително по-добро техническо състояние, на нея има дефекти от експлоатацията, но те са в количествено отношение по-малко, като може да се преминава по нея.

Разпитан свидетелят М. Г., живеещ на семейни начала с ищцата, и очевидец на инцидента, сочи, че с ищцата и дъщеря им се движили с нормален ход по бул.

"Пенчо Славейков" в посока НДК, като ищцата се спънала и паднала. Тротоарът бил широк приблизително 3-4 метра, имало криви плочки. Не видял конкретно 3 дали се спънала или стъпила накриво. Поставили й шина на ръката и крака, като тя не можела да се грижи самостоятелно за себе си, свидетелят се грижил за нея, носила шената два месеца и през това време седяла. Психически събитието й се отразило негативно.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на ответника по иска Столична община, следва да се установят предпоставките на чл. 49 ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената работа, от виновно и противоправно действие или бездействие на служители (работници) на ответника, са настъпили вреди за ищеца.

Събраните доказателства установяват, че ищцата се е движела по тротоар на бул. Пенчо Славейков в столицата. Установява се от свидетелските показания, че тротоарната площ била в лошо и неподдържано състояние, с криви плочки, неравности в хоризонтално и вертикално направление , с разпръснати множество счупени парчета плочки. Констатирано от СТЕ са надвишение на вертикалните отклонения (изпъкнали части от тротоарните плочки) 7 пъти над допустимото и превишение с 10 мм на ширините на фугите между плочките. Вярно е, че в показанията на свидетеля не се съдържа точно посочване, че ищцата е пропаднала в неравност, но при наличните данни логически, житейски обоснован и напълно достоверен е изводът, че причина за спъването е установената техническа непригодност на тротоарната площ, неотговаряща на изискванията по норматив.

Според СМЕ получените травми на ходилото и рамото добре отговарят на механизъм, предизвикан от падането на тротоар.

По смисъла на § 1, т. 2 от ЗПът. тротоарите са част от обхвата на пътя, който в случая е публична общинска собственост, съгласно разпределението, направено от законодателя в чл. 8, ал. 3 ЗПът. Според чл. 30, ал. 4 от ЗПът. изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр., в границите на урбанизираните територии (в случая в границите на гр. София) се организират от съответната община – в разглеждания казус - от ответника Столична община. Съгласно легалната дефиниция на т. 14 от § 1 от ЗПът „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Освен това в Закона за общинската собственост (чл. 11) също е предвидено, че имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Ето защо въз 4 основа на визираните по-горе нормативни правила, следва да се приеме, че в тежест на Столична община е било да извършва контрол, поддръжка, ремонт, обезопасяване и пр. на терена – в случая тротоар пред жилищен блок.

Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Така и в Решение № 147/19.06.2012 г., постановено по гр. д. № 582/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 170/23.07.2012 г., постановено по т.д. № 806/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г., Г. К., ІV Г. О., решение № 149 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 736/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.

Настоящият състав приема, че в случая не е съблюдавано спазването на задължението на общинските власти за поддръжката на общинската собственост.

По своето естество то включва както отстраняване на повреди и неизправности, така и активна дейност по контрол, проверка и установяване на нарушения и пропуски, които създават опасност и неудобство за движение в площите, общинска собственост. В този смисъл за ответника е било налице задължение регулярно да осъществява (вкл. и по своя инициатива) необходимите проверки относно безопасността за придвижване на гражданите в общинските терени, каквито са тротоарите, и да констатира и отстрани всеки пропуск, който може да създаде опасност за здравето на пешеходците.

Настоящият състав приема, че всички налични доказателства категорично установяват пряката причинна връзка с настъпилите при ищцата вредни последици – тя е претърпяла посочените по-горе телесни травма в двата крайника – долен и горен, което й е причинило болки и страдания, създадени са й физически и психически дискомфорт, ръката е била обездвижена, а движението на крака е ограничено, поради имобилизацията на пръста. Тя била принудена да ползва чужда помощ за ежедневни дейности от близки, страдала от болки, провеждала е лечение. Ето защо предвид активната възраст на пострадалата (58 г.), времето на търпени болки и страдания (приблизително три месец за възстановяване), затрудненията в битов план, както и с оглед практиката на съдилищата настоящият състав намира, че справедливата обезвреда кореспондира със сумата от 20 000 лв.

Съдът не възприема възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. Вярно е, че данните по делото сочат, че в района на произшествието е имало сектор в средата на тротоара, който е бил в по-добро състояние. Не може обаче да се изисква от всеки пешеходец да се придвижва сегментирано и при постоянен подбор на зоните, в които може безпрепятсвено да преминава, при положение, че се намира именно в зона, предназначение за неговото движение.

5

Всеки гражданин има право на безопасна околна градска среда, подсигуряваща му нормална възможност за безрисково придвижване. Именно в тази връзка, при възникнала неуредица в зона за движение са предвидени задължения за поставяне на съответна адекватна маркировка, която да заостри вниманието на гражданите и да ги предупреди, че следва да прекосяват определени зони с повишено внимание с оглед възникналия за пешеходците риск от произшествие. В конкретния случай въпреки установените от СТЕ отклонения от правилното изпълнение на тротоарната площ е липсвала сигнализация за повредения участък.