Решение № 5667 от 21.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5667 гр. Пловдив, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330101156 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против П. П. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.10.2021 г. – 24.07.2024 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в *** имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 777.26 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 87.59 лева, за периода 31.12.2021 г. – 31.07.2024 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител с *, в качеството му на собственик, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.

1

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 16375/2024 г. на ПРС, ХХІ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 24.09.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени, са редовно връчени на ответника П. П. К., чрез пълнолетно лице от домашните й, съгласно чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същата писмен отговор на исковата молба.

Ответникът П. П. К. е била редовно призована за първото съдебно заседание, лично, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК рег. № */*, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2025 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство, общо 150 лева.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, 2 е 250 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 175 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. П. К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 777.26 лева /седемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в *** за периода 20.10.2021 г. - 24.07.2024 г., както и сумата от 87.59 лева /осемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 31.12.2021 г. - 31.07.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в съда - 24.09.2024 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 8103 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2024 г. по частно гр. дело № 16375/2024 г. по описа на РС - Пловдив.

ОСЪЖДА П. П. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата от 75 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 16375/2024 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3