Разпореждане № 266 от 06.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 266 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500229 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22463/23.09.2025 г., подадена от „ВИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК 205983161, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Шар планина“ № 21, представлявано от Й.В.Р., чрез адв.А. П., както и по въззивна жалба с вх.№ 25572/27.10.2025 г., подадена от В. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.**, и И. К. Б., ЕГН **********, с адрес с.**, насочени против Решение № 697 от 10.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 135/2023 г. по описа на РС-гр.Благоевград, с което е признато за установено по отношение на ответниците В. К. Б., ЕГН **********, И. К. Б., ЕГН **********, и „ВИМПЕКС” ЕООД, ЕИК 205983161, че

Е. С. Р. е собственик на имот с № 29.385 по плана на новообразуваните имоти на местността „Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград,

В. С. К. е собственик на имот с № 29.387 по плана на новообразуваните имоти на местността ,Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград,

С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., последния действащ чрез своя законен представител и настойник С. К. З. и К. С. З., са собственици в равни 1 части на имот с № 29.388 по плана на новообразуваните имоти на местността „Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград;

Е. С. Р., В. С. К., С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., последния действащ чрез своя законен представител и настойник С. К. З. и К. С. З., са собственици на имот с № 29.386 по плана на новообразуваните имоти на местността „Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград, като въззивниците са осъдени да предадат владението върху процесните имоти на посочените лица, признати за собственици.

С решението „ВИМПЕКС” ЕООД, ЕИК 205983161, е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ползването на собствения на ищците Е. С. Р., В. С. К. и С. К. З., Л. С. Д., С. С. З., последния действащ чрез своя законен представител и настойник С. К. З. и К. С. З., имот с № 29.387 по плана на новообразуваните имоти на местността ,Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград, с площ по скица 1589 кв.м,, както и да премахне незаконно изградената в имота сграда с идентификатор № *** и застроена площ от 41 кв.м, находяща се в с.Изгрев, общ.Благоевград, с предназначение „жилищна сграда еднофамилна“, на 1етаж, с които действия се създава пречки на ищците да упражняват в пълен обем правата си на собственици върху собствения им имот с № 29.387, по плана на новообразуваните имоти на местността ,Айдаровско дере”, в землището на с.Изгрев, общ.Благоевград.

С решението е разпределена и отговорността за разноските.

Във въззивната жалба на „Вимпекс“ ЕООД се правят оплаквания, че решението на РС-Блгоевград е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на институтите на ревандикационните и негаторните искове, както и разпоредбите относно придобивната давност и силата на пресъдено нещо. Освен това се сочи, че решението е постановено при неизяснена докрай фактическа обстановка и при необсъдени и невзети предвид наведени възражения в хода на съдебния процес от жалбоподателя – ответник пред първоинстанционния съд.

2

Въззивникът признава, че на 25.05.2021г. между него като купувач и И. К.

Б. и В. К. Б., като продавачи, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том III, рег. № 4350, нот.дело 422 от 2021 г. на нотариус И. К., с район на действие РС - Благоевград, вписана под № 241 от РНК, с предмет прехвърляне правото на собственост върху 1/ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Изгрев, с ЕКАТТЕ 00134, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №

18-509/23.01.2017 г на Началника на

СГКК - Благоевград, с начин на трайна ползване - за друг вид застрояване, с трайно предназначение: урбанизирана, с площ 2 798 кв.м., с адрес с.Изгрев; 2/ сграда с идентификатор № ***., разположена в описания по-горе поземлен имот, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, на един етаж, със застроена площ 41 кв.м., с адрес с.Изгрев.

Обръща се внимание, че е между ищците по настоящето и В. и К. К. е водено гр.д.№ 884/2019 г. по описа на Районен съд - гр.Разлог, в което е разгледана претенция за собствеността върху процесния имот.

Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд е приел, че с решението по гр.д.№ 884/2019 г. по описа на РС-Разлог е формирана сила на пресъдено нещо, която се разпростира и срещу приобретателите н спорния имот и върху тях преминава и задължението да предадат владението на вещта. Във въззивната жалба обаче се аргументира становище, че това е валидно само по отношение на тези приобретатели, които са придобили правото на собственост след завеждане на делото, не и преди това. Доводи в тази насока се черпят от т.3Б на ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това се заявява, че след като искът на Е. С. Р., В. С. К., С. К.

З., Л. С. Д.,С. С. З., чрез настойник и законен представител С. К. З., К. С. А. за признаване по отношение на К. и В. К. правото им на собственост върху върху процесния имот е предявен през 2019 г., то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че постановеното по гр.д.№ 884/2019 г. по описа на РС - гр. Разлог решение е противопоставимо на правоприемниците на К. и В.

К. - И. и В. Бракадански, на които през 2018 г. К. и В. К. са прехвърлили правата си върху твърдения за идентичен имот. В подкрепа на становището си, жалбоподателят сочи като съдебна практика Решение № 147 на ВКС, 3 постановено по гражданско дело № 4332 от 2017 г.

С оглед на това се поддържа, че не е доказано кумулативното наличие на материално правните предпоставки, необходими за уважаване на иска по чл.108 ЗС.

Решението на РС-Благоевград се обжалва и поради липсата на мотиви по наведените от въззиника възражения в отговора на исковата молба и в хода на производството, като се твърди, че първоинстанционният съд машинално е повторил решението по гр.д.№ 884/2019 г. на Районен съд - гр. Разлог, като на места дори буквално го е преписал. Като пример в тази насока се отбелязва наличието в диспозитива на името на К. В.К., и В. Г.К., които не са страни в настоящото производство.

По отношение заявеното от въззивника възражение за придобиване на процесния имот по давност, се навеждат доводи, че той е добросъвестен владелец и е упражнявал фактическа власт в период от време по-дълъг от 5 г., който е достатъчен за придобиване правото на собственост на това оригинерно основание при приложение на разпоредбата на чл.82 от ЗС. В тази насока се пояснява, че към датата на придобиване на собствеността от праводателите на въззивника, не е имало вписана искова молба или други тежести върху имота, поради което и тяхното владение е добросъвестно.

Според въззивника обаче, дори и съдът да приеме, че той е недобросъвестен владелец, в случая е изминал 10-годишния период за придобиване по давност на собствеността върху имота. В тази насока се отбелязва, че от предаване владението върху имота - 1974 г. до прехвърляне на собствеността през 2018 г., В. и К. К. са упражнявали необезпокоявано, явно и несъмнено фактическа власт върху посочения имот с намерение за своене, през което време никое друго лице не е заявявало права върху него, а след това такова е упражнявано от И. и В. Бракадански, а до настоящия момент - от „Вимпекс“ ЕООД. Тези фактически изводи въззивникът подкрепя със събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, на които в жалбата се прави подробен анализ.

Освен това се сочи, че дори и да се приеме, че давността започва да тече едва след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти / ПНИ / и индивидуализация на имота на ищците, с оглед принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред, в който смисъл 4 е съдебната практика, то за дата, от която започва да тече придобивна давност, според въззивника, следва да се приеме датата на издаване на Заповед №ОАРР-313 от 27.06.2012 г. на Областния Управител за изменение на плана приет със заповед № 45/2004 г. и допълването му с имот пл. № 381, масив 29, в местността „Айдаровкско дере“, землището на с.Иваняне., с площ на имота 3618 кв.м.., като от тази дата, до датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.01.2023 г. е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок.

Решението на РС-Благоевград по отношение предявения негаторен иск се обжалва по съображения, че за уважаването му е необходимо да се установи, че ищците са собственици на имота, което право според въззивника не е установено. На самостоятелно основание решението се оспорва и поради това, че за уважаване на иска следва да е налице неоснователното действие, което да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника и то такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.

Отбелязва се, че незаконността на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този строеж не смущава правото на собственост на ищеца, тъй като искът по чл.109 от ЗС не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на административните органи. Заявява се, че само безспорното доказване, че сградата пречи за ползването на имота може да бъде основание за премахването й. С оглед на това се прави извод, че не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова което е неоснователно и неоправдано от гледна точка упражняване на собственическите правомощия , а такова не е установено по делото.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Във въззивната жалба на В. К. Б. и И. К. Б. се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на институтите на ревандикационните и негаторните искове, както и разпоредбите относно придобивната давност и силата на пресъдено нещо, както и при неизяснена 5 докрай фактическа обстановка и при необсъдени и невзети предвид наведени възражения в хода на съдебния процес от въззивниците.

В жалбата на В. К. Б. и И. К. Б. са развити съображения, идентични с тези на „Вимпекс“ ЕООД, които съдът не намира за нужно подробно да преповтаря. Същите са концентрирани върху силата на пресъдено нещо и субективните предели на решението по гр.д. № 884/2019 г. по описа на Районен съд – Разлог, върху липсата на произнасяне на РС-Благоевград по наведените от ответниците възражения в отговора им на исковата молба и липса на самостоятелни изводи, извън тези, изложени в решението на РСРазлог по гр.д.№ 884/2019 г. Обръща се внимание на условията за придобиване на собственост на оригинерно основание – давностно владение и установяването им в настоящето производство от страна на ответниците.

Възраженията на В. К. Б. и И. К. Б. относно произнасянето на РСБлагоевград по негаторния иск са идентични с тези на „Вимпекс“ ЕООД, изложени в подадената от дружеството въззивна жалба.

От съда се иска отмяна на решението на РС-Благоевград и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока за отговор, такъв е постъпил единствено по въззивната жалба на „Вимпекс“ ЕООД, като е подаден от В. К. Б. и И. К. Б.. В отговора се изразява становище за основателност на подадената от „Вимпекс“ ЕООД въззивна жалба.

И двете страни в производството не правят доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.